Турската лира проби още едно историческо дъно в началото на тази седмица, като за първи път спадна под 8 лири за долар. Във вторник спадът се ускори и валутата на републиката напипа ново дъно - 8.1 лири. Настоящият колапс е причинен преди всичко от геополитиката - влошаване на отношенията с Франция заради европейските мюсюлмани и със САЩ заради закупуването на руски системи за ПВО.
Но за злополучните приключенияна лирата през тази година има по-фундаментални причини, свързани преди всичко с грешките и пропуските на финансовите власти през последните години.
Турция е един от ключовите икономически партньори на Русия. От тази година през нейната територия преминават най-важните газопроводи, Синият и Южният поток, Росатом ще построи атомна електроцентрала в страната, а освен това Турция още през тази година може да стане най-големият потребител на руско зърно. В тази връзка случващото се в турската икономика може доста силно да повлияе на Русия.
Но Турция е икономически интересна и защото в много отношения е подобна на Русия. Средиземноморската държава има сравними показатели за БВП на глава от населението, производителността на труда и дела на индустриалното производство в националната икономика. Дълго време икономистите използваха Турция като пример за Русия, подчертавайки нейния успех в темповете на икономически растеж, които наистина бяха доста високи (обаче винаги трябва да се взема предвид по-бързият растеж на населението в Турция). През последните години обаче възторжените епитети намаляха. Сега Турция по принцип дава пример какво не бива да се прави.
От началото на годината лирата спадна с 39% спрямо долара. Това е най-лошият показател сред всички валути на Евразия, въпреки факта, че доларът очевидно не е в най-добрата си форма през тази година (той спадна доста силно спрямо еврото, йената и швейцарския франк). Почти на всеки етап падането беше придружено от някакви негативни политически новини за Анкара, но като цяло инвеститорите реагираха повече на доста осезаемите финансови проблеми - в противен случай всички спадове и колебания щяха бързо да бъдат компенсирани.
Можем да кажем, че епидемията от коронавирус се превърна в много сериозно изпитание за Турция. Всъщност ударът върху туристическия сектор беше колосален. Очаква се приходите от туризма да достигне едва 15 милиарда долара тази година спрямо 35 милиарда през миналата. И все пак, в други страни, в които туризмът е най-важният сектор на икономиката, се оказаха дори по-засегнати.В средата на годината се очакваше много по-голям срив, До голяма степен положението беше спасено от решението на Русия, Украйна и други страни да отворят границите с Турция след края на първата вълна на пандемията.
Броят на случаите в страната е голям, но не катастрофално висок - Турция не влиза в световния топ-10 по брой инфекции и смъртни случаи. По този начин проблемът с турските финанси и валута е още по-дълбок и кризата с "коронавируса" само я е изострила, а не е причинила.
През последните години изпълнителната власт в страната, оглавявана от президента Реджеп Тайип Ердоган, всъщност пое контрола над Централната банка, контролирайки пряко действията на регулатора. Въпреки че и преди имаше съмнения относно независимостта на централната банка, сега последните илюзии за нейната независима политика изчезнаха.
Беше предприет курс за осигуряване на икономически растеж на всяка цена, в резултат на което Централната банка дълго време поддържаше лихвения процент в положителната зона, т.е. под нивото на инфлация. В това няма нищо лошо в една стабилна финансова система, но когато инфлацията надхвърли 10-те процента, такава политика може да стане опасна. Лихвеният процент беше повишен над 20% по време на валутната криза през 2018 г., когато лирата за първи път се срина бързо и рязко, но след това започна да спада доста бързо.
Свръхмеките финансови политики и агресивната кредитна експанзия доведоха не само до ускорена инфлация, но и до спад в процента на спестявания. В края на 2010-те той спадна до 13%, което е невероятно малко за развиваща се страна. Всъщност с политиката си държавата се е оставила без ключов източник на инвестиции, разчитайки изцяло на изпомпване на кредити както отвътре, така и отвън. През май, например, обемът на отпуснатите заеми в икономиката скочи с 50% на годишна база.
Междувременно спестяванията на самата турска държава продължават да падат. Това е така, защото Анкара в трудно финансово състояние се опитва да гони /и хване!/ два заекае езновременно: да подкрепя обменния курс (обезценяващата се лира може да намали вноса, което ще бъде много болезнено преживяване за турската икономика, зависима от него), и да не задуши кредитния пазар. За тези задачи обаче е необходимо да се изхарчат, „изгорят“ валутните резерви.
Като цяло, според инвестиционната банка Goldman Sachs, Турция е похарчила около 130 милиарда долара от резерва си през последната година и половина. В същото време те не престават да намаляват: ако през лятото техният обем е достигнал 90 млрд. долара, сега те са паднали под 80 млрд.
И това е само върхът на айсберга. Централната банка на Турция постоянно взема назаем чуждестранна валута от търговски кредитни институции. В резултат на това нетните валутни резерви, т.е. без да се вземат предвид валутните задължения на Централната банка, обикновено са в отрицателната зона, тоест регулаторът дължи на контрагентите си повече чуждестранна валута, отколкото има в собствените си сметки.
Ситуацията се усложнява от необходимостта от справяне с настоящата икономическа криза. Безработицата в страната наближава 14%, а сред младите хора достига 25%. За да смекчи последиците от рецесията, държавата отново трябва да вземе заеми и то много. Първоначално се планираше да се ограничи бюджетният дефицит до 2,9% от БВП, но резултатът за първите девет месеца се оказа обезсърчаващ - разликата между разходите и приходите се оценява на $ 20 млрд. В резултат сега се говори за това как да не надхвърля 5% от БВП.
Резултатът е перфектната буря: едновременна комбинация от ниски спестявания, висока инфлация, фискален и търговски дефицит. Независимо от това, Централната банка се опитва да избегне повишаването на лихвата твърде рязко и търси начини да затегне финансовата си политика по други начини: например да усложни условията за достъп на банките до ликвидност. Въпреки че обменният курс на лирата е болезнена точка за турците, държавата все още трябва да отвори клапата и да продължи девалвацията, тъй като по същество няма пари за борба с нея.
Според предположението на бившия гуверньор на МВФ Дезмънд Лахман, в случай на ликвидна криза в света, Турция ще стане една от първите държави, които няма да могат да изпълняват задълженията си. В момента доларовата възглавница на турската централна банка до голяма степен зависи от суап линиите с чуждестранни кредитни институции. Не само чуждестранните инвеститори и кредитори обаче, но и гражданите на страната все по-малко се доверяват на финансовата й система. През изминалата година броят на регистрациите на борсите за криптовалути е скочил почти четири пъти. С мащабното бягство от лирата както на резидентите, така и на нерезидентите, на турските власти няма да име до това да подкрепят икономическия растеж.
Превод: ЕС
