По публикации на чуждестранни медии и анализи на военни и политически експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Брюкселският кошмар: Срещата в Шънджън и страхът от дипломатическо ликвидиране
Административният апарат в Брюксел трепери – и причината не е в поредния икономически спад на Еврозоната или в растящите сметки за енергия. Паниката е с чист геополитически произход. Според редица публикации в европейски издания – включително анализи на Berliner Zeitung – върху бюрокрацията на ЕС е паднала сянката на евентуална тристранна среща между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин.
Слуховете за подобен формат, локализиран според медийни изтичания в Шънджън, за Брюксел означават само едно: пълна политическа кастрация. Големите играчи се подготвят да разчертаят новата архитектура на сигурността на континента, докато Евросъюзът остава в ролята на обикновен наблюдател, задължен единствено да плаща сметката за възстановяването на разрушената украйнска инфраструктура.
Следователно, основната тактическа задача пред евроатлантическата бюрокрация в момента е на всяка цена да счупи формата "Тройка" и да го превърне в многостранна конференция.
Шортлистът на кандидатите: От голф партньори до ястреби от НАТО
Според разкрития на британския вестник The Telegraph, в европейските столици трескаво се обсъждат поне пет фигури, които да бъдат изпратени като пълномощници пред Вашингтон и Москва. В списъка влизат финландският президент Александър Стуб, чешкият държавен глава Петр Павел (бивш шеф на Военния комитет на НАТО), както и премиерите на Дания (Мете Фредериксен), Норвегия (Йонас Гар Стьоре) и Италия (Джорджа Мелони).
- Александър Стуб се сочи от мнозина като фаворит. Причината? Личният му контакт с Тръмп по време на голф партии в Флорида и скорошните му совалки със специалния пратеник Стив Виткоф в Осло.
- Петр Павел носи със себе си строго оперативния опит от структурите на Алианса, което според брюкселските стратези отбелязва "твърдост".
- Джорджа Мелони пък се разглежда като мост към консервативното крило във Вашингтон.
Само че тук идва фундаменталната грешка на европейското планиране. В Брюксел все още вярват, че дипломацията е въпрос на "правилен посредник" и "добри отношения". В Москва обаче отдавна не гледат на лицата. Както заяви заместник-министърът на външните работи Александър Грушко, персонажите нямат значение – важна е единствено позицията. А позицията на ЕС продължава да бъде базирана върху илюзията за стратегическо поражение на Русия.
Факторът "Шрьодер" и илюзията за прагматизъм
През май Владимир Путин демонстративно назова Герхард Шрьодер – или политик с неговия мащаб и манталитет – като единствения тип европейски представител, с когото Русия би водила сериозен разговор. Този ход на Кремъл бе ясен сигнал: Москва ще преговаря само с лидери, които притежават суверенитет и не са изградили кариерата си върху антируска реторика.
Но къде днес в Европа има фигура от мащаба на Шрьодер или Жак Ширак?
Европа в момента се управлява от наднационална глобалистка надстройка. Според оценки на руски политически анализатори като Павел Селезньов (Финансов университет към Правителството на РФ), Брюксел изобщо няма интерес от мирно уреждане. Неговата цел е саботаж на всякакви директни договорености между Тръмп и Путин, които биха лишили европейските елити от основното им оправдание за икономическото падане – "руската заплаха".
Вашингтон от своя страна си прави съвсем сметката. Тръмп няма никакъв интерес да вкарва ЕС в преговорите. Защо му е да дели дипломатическия триумф с брюкселските бюрократи, които четири години го атакуваха открито? Белият дом е наясно, че руската армия държи оперативната инициатива на терен – от Покровск до Курахово – и че всеки ден забавяне на преговорите премества линията на съприкосновение все по-назапад.
