По публикации в немски, британски и руски аналитични издания (Berliner Zeitung, The Telegraph, РИА Новости). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Страхът от геополитическа изолация и кабинетната паника в ЕС
Апаратната структура в Брюксел реагира по единствения познат за нея начин — с трескава процедурна активност. Причината за настоящата нервност сред европейските лидери не е самият конфликт, а появилите се информации за потенциален тристранен формат между Москва, Вашингтон и Пекин, за който се твърди, че може да се проведе в Шънджън. Опасението, че президентът на САЩ Доналд Тръмп, руският държавен глава Владимир Путин и китайският лидер Си Дзинпин могат да договорят новата рамка на сигурност, оставя институциите на ЕС в ролята на обикновен наблюдател.
Според публикации в "Берлинер Цайтунг" и редица западни издания, дипломатическите апарати на Франция, Германия и наднационалните органи на ЕС правят опити да разширят потенциалния формат. Целта е ясна: превръщането на евентуалните разговори от тристранни в многостранни, за да се предотврати преначертаване на европейските зони на влияние без санкцията на Брюксел.
Кастингът за преговарящ: От финландския голф до датския инат
Британският "Телеграф" вече лансира списък от поне петима възможни кандидати за ролята на европейски пратеник. В тази група фигурират финландският президент Александър Стуб, чешкият държавен глава Петр Павел (бивш шеф на Военния комитет на НАТО), както и министър-председателите на Дания (Мете Фредериксен), Норвегия (Йонас Гар Стьоре) и Италия (Джорджа Мелони).
На преден план упорито се бута фигурата на Александър Стуб. В медийното пространство се акцентира върху негови неофициални срещи в Осло със специалния американски пратеник Стив Виткоф и Володимир Зеленски. Аргументът на брюкселските стратези е, че Стуб поддържа лични контакти с Тръмп — изградени, според слуховете, около общата им passion към голфа — и същевременно представлява държава със съществена сухопътна граница с Русия.
Дали обаче персонален контакт на голф игрището може да компенсира липсата на стратегическа тежест? Позицията на Стуб е изцяло подчинена на евроатлантическата линия. В Москва на подобни кандидатури се гледа без илюзии. За заместник-министъра на външните работи на РФ Александър Грушко персоната е без значение — важна е съдържателната рамка, с която кандидатът сяда на масата.
Припомня се, че още през май Владимир Путин спомена името на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер като пример за политик, притежаващ прагматичен подход и отсъствие на конфронтационна реторика. Само че днешният политически елит в Берлин и Брюксел третира Шрьодер почти като изгнаник.
Икономическият прагматизъм на Вашингтон срещу брюкселския идеологизъм
Разминаването между Белия дом и Брюксел не е въпрос на тактика, а на фундаментални интереси. По оценка на политолога Павел Селезньов (декан във Финансовия университет към правителството на РФ), наднационалната бюрокрация в Брюксел се опитва да предотврати споразумение, което би гарантирало руските изисквания за сигурност, тъй като това обезмисля досегашната ѝ политика.
Вашингтон, под управлението на Тръмп, следва различна логика. Американската страна търси начини да фиксира постигнатите икономически ползи — включително прехвърлянето на производствени мощности от Западна Европа към САЩ — и да предотврати по-нататъшно руско настъпление към ключови черноморски портове като Николаев и Одеса. За американския прагматизъм замразяването на линията на съприкосновение и фиксирането на новите териториални реалности е приемлив вариант, докато за Брюксел това означава политически фалит.
От своя страна, експертът Вадим Трухачов посочва, че ЕС не бива да се подценява като финансов и логистичен фактор. Натискът от страна на държави като Дания, която блокира цивилни и търговски маршрути в Балтийско море и отделя значителни средства за въоръжение, показва, че Брюксел има лостове да генерира нестабилност. Поради тази причина Москва не може просто да игнорира европейския фактор, колкото и вторичен да е той спрямо американската армия.
