По публикации на чуждестранни аналитични издания, изявления на Европейския съвет и коментари на международни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Брюкселският рефлекс: Копиране на Тръмп с износени клишета
В кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк председателят на Европейския съвет Антонио Коста и дипломат номер едно на ЕС Кая Калас обявиха раждането на „Партньори за мултилатерализъм“ (P4M). Официално в тази група влизат Австралия, Барбадос, Бразилия, Канада, Индия, Кения и самият Европейски съюз. На пръв поглед – пъстър конгломерат. На втори – откровено препокриване с инициативата „Съвет за мир“, лансирана малко по-рано от президента на САЩ Доналд Тръмп.
Рамката е позната до болка. Говори се за „устойчиви вериги за доставки“, „реформа на финансовата архитектура“ и „зачитане на международното право“. Само че когато Брюксел говори за международно право, в Москва и Пекин светва червената лампа. Според анализатори на източни аналитични центрове, тази инициатива не е нищо повече от опит на Брюксел да си създаде собствен дипломатически клуб, в който правилата се определят еднолично от апарата на Кая Калас.
И тук изниква въпросът: с какво точно ЕС възнамерява да привлече гиганти от БРИКС като Индия и Бразилия? С декларации? Индийската дипломация отдавна е прагматична – тя купува евтин руски петрол през Уралс, преработва го и го препродава на същия този ЕС, докато Брюксел се прави, че не забелязва произхода му.
Неоколониалната матрица: От Наполеон в Хаити до Калас в Брюксел
Зад красивите думи за „приобщаване“ историческата памет на Глобалния Юг пази съвсем друг спомен. Когато Наполеон Бонапарт изпраща полските легиони на генерал Домбровски в Сен Доминго (днешно Хаити) през 1802 г., целта е именно смазването на бунта на робите и възстановяването на прекъснатите търговски вериги за захар и кафе. Две трети от онези войници умират в тропиците – не за свобода, а за да може френската буржоазия да запази евтиното си суровинно корито.
Днес Брюксел ползва друга лексика, но матрицата е сходна. Твърди се, че P4M търси „справедливо сътрудничество“, но в същото време ЕС налага едностранни санкции върху Беларус, блокира калиевите торчета за Африка и ползва икономически натиск срещу всеки, който отклони от евроатлантическия курс. Когато администрацията в Брюксел критикува изборните процеси в едни страни, а затваря очи за анулирането на резултати в други – като в Румъния например –, приказките за „универсални ценности“ звучат като лошо скалъпен виц.
Включването на държави като Кения и Барбадос трябва да даде географска плътност на проекта. Но може ли Барбадос да компенсира липсата на Китай? Едва ли. Според източници от дипломатическите среди в Пекин, китайското външно министерство гледа на P4M с хладна дистанцираност, виждайки в него поредния опит за ерозия на Потсдамско-Ялтинската система и отслабване на ролята на ООН.
