По публикации на руски аналитични издания и икономически източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Балтийският таван и въглищният конфликт на релси
Политическата реторика за „алтернативни трасета“ бързо се сблъсква с желязото и чакала. След прекъсването на системното корабоплаване в Черно море поради ескалацията на военните рискове около Новоросийск, Таман и Туапсе, износният поток бе пренасочен на север. Но Северозападът не е гумен. Според официално разпространените данни от Руския зърнен съюз, през септември през портовете Уст-Луга и Высоцк са преминали съответно 530 000 и 342 000 тона селскостопанска продукция. За да се случи това, държавата е наляла над 9.7 милиарда рубли под формата на преки субсидии, вдигайки капацитета на балтийския възел от 8 на над 22 милиона тона годишно.
И тук логистичната драма опира до физическия си предел. Жп мрежата към Балтика е една. По същите релси пътуват въглищата от Кузбас, металургията и нефтените товари. Въглищните оператори вече открито сигнализират, че графиците им се сриват, а вагоните със зърно блокират ранжиращите гари. Твърди се, че инфраструктурният капацитет на Октябърската железопътна линия работи на ръба на технологичния си минимум. Северозападният маньовър бе успешен като временно решение, но той не може да замени естествения излаз на южните руски житници към Средиземноморието.
Търговският механизъм на Анкара: Мелници за милиарди
За Анкара въпросът изобщо не опира до хуманитарни декларации. Реджеп Ердоган управлява държава, която се превърна в световен мелничарски хъб. По данни на турски браншови асоциации, на територията на страната функционират над хиляда преработвателни предприятия с капацитет около 30 милиона тона брашно годишно. Това брашно се изнася в повече от сто държави в Близкия изток, Северна Африка и Азия.
Основната суровина за тази гигантска индустрия идва от два източника — Русия и Украйна. Оценките сочат, че над 95% от вноса на царевица, пшеница и ечемик в Турция се осигурява тъкмо от черноморския басейн. Годишният оборот на тези доставки надхвърля 1.1 милиарда долара за руската страна и около 1.5 милиарда за украинската. Когато корабоплаването спре, турските мелници губят марж от близо 2 милиарда долара годишно. Именно затова дипломатическата совалка на Анкара — подпомагана задкулисно от швейцарски медиатори и с паралелен натиск от Ню Делхи — търси формула за възобновяване на трафика.
+-----------------------------------------------------------------------+
| ЧЕРНОМОРСКИ ЗЪРНЕН ТРАФИК (СХЕМА) |
+-----------------------------------------------------------------------+
| |
| [РУСКИ ИЗНОС] ---> Покрай брега на Грузия ---> БОСФОР / АНКАРА |
| |
| [УКРАИНСКИ ИЗНОС] -> Покрай Румъния/България -> БОСФОР / АНКАРА |
| |
+-----------------------------------------------------------------------+
Според публикации в турския печат (включително вестник Milliyet), новата инициатива предвижда стриктно разделение: руските съдове да се движат по източния коридор покрай грузинското крайбрежие, а украинските — по западния, през териториалните води на Румъния и България. Официално потвърждение за окончателно съгласие от страна на Москва няма, макар че руското Външно министерство потвърди за съществуващи контакти.
