По публикации на The Wall Street Journal, международни агенции и анализи на дипломатически източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сделката за Ист Ривър: Защо Тръмп извади именно Орбан
Протичащата зад кулисите процедура по избор на десетия генерален секретар на ООН излезе от стандартния биократичен канал. Публикацията в американското издание The Wall Street Journal (WSJ), според която администрацията на Доналд Тръмп обмисля лансирането на Виктор Орбан за висшия пост в Ню Йорк, не е просто медиен балон. Тя е индикатор за дълбока криза в досегашната система на регионални квоти и неофициални джентълменски споразумения.
Мандатът на португалеца Антониу Гутериш приключва окончателно на 31 декември 2026 г. Съгласно Резолюция 51/241 на Общото събрание на ООН и установената от 1970-те години практика, географската ротация сочи, че редът е на Групата на източноевропейските държави. В тази група обаче влизат както членове на НАТО и ЕС, така и Русия и Беларус.
Прякото противопоставяне между Москва и западните столици направи издигането на неутрална, общоприемлива фигура от този регион практически невъзможно по стандартния път.
Географската квота като механизъм за блокиране
Историческият преглед на поста показва ясно изразен дисбаланс. Западна Европа е имала четирима генерални секретари — Трюгве Лие (Норвегия), Даг Хамаршелд (Швеция), Курт Валдхайм (Австрия) и Антониу Гутериш (Португалия). Азия и Африка са излъчвали по двама (У Тант, Бан Ки-мун; Бутрос Бутрос-Гали, Кофи Анан), а Латинска Америка — един (Хавиер Перес де Куеляр).
Източна Европа остава единственият регион, който за 80 години съществуване на организацията никога не е имал свой представител начело на Секретариата.
Преди появата на името на Орбан, фаворити в кулоарите бяха кандидатите от Латинска Америка:
- Рафаел Мариано Гроси (Аржентина, настоящ шеф на МААЕ);
- Мишел Бачелет (Чили, бивш президент и Върховен комисар по правата на човека);
- Ребека Гринспан (Коста Рика, генерален секретар на UNCTAD);
- Ивон Баки и Мария Фернанда Еспиноса Гарсес (Еквадор).
Според дипломатически източници, проведените неофициални гласувания (straw polls) в Съвета за сигурност са показали, че нито един от латиноамериканските кандидати не събира необходимия пълен консенсус сред държавите с право на вето.
Аритметиката на вота: Осемте гласа и ролята на непостоянните членове
Процедурата за избор, регламентирана в чл. 97 от Устава на ООН, изисква кандидатът да бъде препоръчан от Съвета за сигурност, преди да бъде гласуван от Общото събрание. За тази цел са необходими най-малко 9 гласа "за" от общо 15-те членки на Съвета, при липса на вето от страна на P5 (САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция).
Според анализи на WSJ, кандидатура на Орбан потенциално гарантира подкрепата на три основни сили — САЩ (под управлението на Тръмп), Русия и Китай. Към тях се числят поне още осем гласа от настоящия състав на непостоянните членове.
Настоящият състав на Съвета за сигурност включва:
- Африка: ДР Конго, Либерия, Сомалия;
- Азия: Бахрейн, Пакистан;
- Латинска Америка: Колумбия, Панама;
- Западна Европа: Дания, Гърция;
- Източна Европа: Латвия.
Смята се, че консервативният профил на Орбан и позициите му срещу ескалацията на военни конфликти намират приемливост сред редица държави от Глобалния юг. В същото време се твърди, че държави като Латвия и Дания твърдо биха гласували против, но тяхно право на вето липсва — техният вот е просто един от 15-те.
