Париж и Лондон пред дилемата „вето“
Големият неизвестен фактор остава поведението на Обединеното кралство и Франция. Дали Форин Офис и Ке д'Орсе биха използвали правото си на вето, за да блокират кандидатура, зад която застават едновременно Белият дом, Кремъл и Пекин?
Използването на вето от страна на западен съюзник срещу предложение, подкрепяно от американската администрация, би създало прецедент в трансатлантическите отношения. По изявления на западни коментатори, предпазливостта на Лондон и Париж към блокиращи гласове в подобни казуси е известна, тъй като това отваря вратата за последващи огледални действия от страна на Москва и Пекин по други чувствителни номинации.
Реакцията от Киев не закъсня. Външният министър на Украйна Андрей Сибига публично критикува възможността Орбан да заеме поста, като припомни епизода от срещата на върха на ЕС през декември 2023 г., когато унгарският премиер бе уреден да напусне залата за кафе, за да мине решението за преговорите за членство. В ООН обаче механизъм за „изпращане за кафе“ не съществува — процедурата е строга, а писменото вето спира кандидатстването незабавно.
Административната формалност и крайните срокове
Заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Алимов потвърди, че от техническа гледна точка процедурата все още е отворена и няма формален краен срок, който да попречи на нова номинация в оставащите месеци.
От страна на самия Секретариат на ООН говорителят Фархан Хак официално заяви, че институцията спазва стриктен неутралитет и няма да коментира отделни имена, оставяйки решението изцяло в ръцете на държавите членки.
Залогът зад тази номинация надхвърля личността на унгарския премиер. Вкарването на фигура от такъв калибър в дипломатическия център в Ню Йорк показва намерение за фундаментално пренареждане на ООН.
Дали Будапеща официално ще внесе документите, зависи от гарантирането на вота на 9-те държави и липсата на френско или британско вето — въпроси, чиито отговори предстои да се избистрят в кулоарите на Съвета за сигурност.
