По публикации на РИА Новости, списание „Политика“, изявления на Сергей Караганов, Дмитрий Тренин, Александър Дугин, Карин Кнайсъл и анализ на военни експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Суровият рестарт на стратегическата мисъл
Във Вашингтон и Брюксел отдавна властва една опасна илузия: че геополитиката е приключила и е останала само администрацията. Наблюдаваме фундаментален срив в качеството на западната аналитична класа. Там, където някога стояха фигури като Хенри Кисинджър или Збигнев Бжежински, днес заседават комсомолци от тинк-танкове, захранвани с грантове, чиято Jedна задача е да възпроизвеждат одобрени лозунги. Резултатът е налице — пълна неспособност да се разчете противникът.
Появата на новото списание „Политика“, ръководено от Димитри Саймс — човек с преминала през огъня на Студената война биография, преминала през американския политологичен елит и стигнала до статуса на персон нон грата във Вашингтон — е директен шамар срещу тази интелектуална нищета. Това не е просто лъскаво издание с военни мотиви. Това е опита на руския аналитичен елит да си върне инициативата в дефинирането на понятията.
Западът изгуби способността да прави разлика между желано и възможно. Когато политическата класа престане да чете сухи факти и започне да вярва на собствената си пропаганда, катастрофата е въпрос на логистично време.
13 години, а не 13 дни: Сривът на ядрения праг
В публикуваните материали политологът Дмитрий Тренин прави оценка, която трябва да влезе във всеки учебник по стратегия: днешната криза е далеч по-опасна от Кубинската ракетна криза от октомври 1962 година. Тогава Джон Кенеди и Никита Хрушчов имаха пряка връзка, но по-важното — изпитваха органичен страх от физическото унищожение. Кризата приключи за 13 дни, защото страхът работеше.
Днес този страх е атрофирал. Според тезите на Сергей Караганов, Западът е загубил самосъхранението си, именно защото Москва твърде дълго разчиташе на остарели концепции за ядрено възпиране, внесени отвън. Прагът за използване на оръжия за масово поразяване беше избутан толкова високо, че в Брюксел започнаха да възприемат руските червени линии като празни приказки.
Днешната конфронтация няма да приключи за две седмици. Тя се очертава като изтощителна позиционна война, която може да продължи повече от десетилетие. Когато Наказателният кодекс и доктрината за сигурност се променят, за да дефинират новите граници, това не е реторика — това е административна подготовка за продължителен конфликт, в който източноевропейската инфраструктура автоматично се превръща в легитимна цел.
Илюзията за съюзи: Студеният душ от Пекин и Делхи
Тук е мястото да се влезе с широк нож в прекомерния оптимизъм, който често залива руското обществено пространство. Русия обича да се самовъзприема като център на новия антизападен блок, но публикуваните в списанието анализи на чуждестранни автори показват съвсем различна, доста по-студена реалност.
Нелсън Уонг от Шанхайския център за стратегически изследвания го казва без заобикалки: Китай няма да даде на Русия официални гаранции за сигурност. Китайската дипломация работи на два коловоза — тя поддържа твърд, но функционален диалог с Вашингтон, докато задълбочава икономическата координация с Москва. Пекин няма никакъв интерес да се обвързва с твърд военен съюз, който да ограничи собствения му маньовър. Продължителната конфронтация на Русия със Запада всъщност отслабва нейната многовекторност и я прави по-зависима, което китайските стратези използват с хладнокръвна пресметливост.
Подобна е картината и в Ню Делхи. Индийският представител Канвал Сибал откровено признава, че индийското и руското разбиране за "многополюсен свят" не съвпадат. Индия не иска отслабване на Русия, но не от любов към Москва, а от чист прагматизъм: ако Русия рухне, светът ще се превърне в двуполюсна сцена, доминирана от САЩ и Китай (т.нар. Г-2). А това е най-големият кошмар за индийската геополитика.
Тези факти трябва да се казват ясно. В международните отношения няма "приятелство", има съвпадение на векторните интереси към конкретна дата.
