По публикации в чуждестранния печат, анализи на британски и руски наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
ШЪНДЖЪН ВМЕСТО ЯЛТА: КОГАТО БРЮКСЕЛ ОСУЕТИ СОБСТВЕНАТА СИ ИНФРАСТРУКТУРА
Твърди се, че на 18 или 19 ноември в провинция Гуандун — по-конкретно в технологичния център Шънджън — може да се състои първият тристранен формат между Москва, Пекин и Вашингтон в кулоарите на годишната среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). Слуховете за подобен дипломатически ход не са от вчера, но в момента западните медийни гиганти реагират така, сякаш административният апарат на Евросъюза току-що е получил известие за изземване на имоти.
Британският вестник The Guardian например бърза да цитира коментатори, които описват евентуалната среща като „нова Ялта“. Нека обаче се абстрахираме от историческите аналогии, измислени за вестникарски заглавия. Липсва общ глобален конфликт от мащаба на 1945 година, липсва и съвместен Военен комитет на съюзниците. Истинската причина за истерията в европейските столици е далеч по-прозаична: Брюксел просто осъзна, че веригите за доставки на микрочипове, газовите трасета и военните арсенали се предоговарят, без никой да изпрати покана до сградата на Европейската комисия.
Технологичната инфраструктура на Гуандун срещу брюкселската нормативна база
Защо точно Шънджън? Този град не е избран случайно за домакин на форума на АТИС. Той е символът на китайската микроелектроника, логистичен възел, през който преминават критични за глобалната икономика компоненти. Докато ЕС приемаше над 30 000 страници регулации за въглеродни емисии и зелена енергия, източният вектор изгради физическата база на XXI век.
┌──────────────────────────────────────────────────────────┐
│ ГЛОБАЛНИЯТ ТРИЪГЪЛНИК В ШЪНДЖЪН │
├────────────────────────┬─────────────────────────────────┤
│ САЩ (Вашингтон) │ Пазар, долар, високотехнологии │
├────────────────────────┼─────────────────────────────────┤
│ КИТАЙ (Пекин) │ Производство, редки метали, АТИС│
├────────────────────────┼─────────────────────────────────┤
│ РУСИЯ (Москва) │ Енергетика, суровини, ВПК │
└────────────────────────┴─────────────────────────────────┘
И когато в един и същи географски пункт се засекат американският пазарен капитал, руските суровинни ресурси и китайският промишлен капацитет, европейските лидери внезапно откриват, че тяхната „мека сила“ не може да захранва фабрики. Според оценки на икономически аналитици, делът на ЕС в световното БВП е спаднал под 15%, докато АТИС вече представлява над 60% от световното производство. Цифрите са сухи, но окончателни.
Разпадането на американските гаранции и украинският възел
Основният страх, изразяван в западните анализи, е свързан с възможността САЩ постепенно да прехвърлят тежестта по издръжката на източноевропейската сигурност върху самите европейци. В публикациите се твърди, че евентуално разбирателство между Москва и Вашингтон би променило радикално статуса на конфликта в Украйна. Но тук не става дума за някакво тайно споразумение на географски карти, а за чиста военна аритметика.
Капацитетът на европейския военнопромишлен комплекс да произвежда 155-милиметрови артилерийски снаряди остава крайно ограничен — едва няколкостотин хиляди бройки годишно, разпределени между няколко частни концерна като Rheinmetall и BAE Systems. В същото време руската отбранителна промишленост премина на трисменен режим на работа в заводи като „Уралвагонзавод“ и завода в Нижни Новгород. Ако Вашингтон наистина ограничи финансовите и логистичните си доставки, Брюксел не разполага с нито един индустриален лост, с който да запълни дефицита.
