Битката за технологичните вериги и природните ресурси
Интересно е как в западните медии се прави опит да се раздели светът на сфери на влияние: САЩ в Западното полукълбо, Китай в Южнокитайско море, а Русия в постсъветското пространство. Подобно опростяване пропуска фундаментални икономически фактори. Светът отдавна не е разделен само по териториален признак, а по линия на достъпа до критични суровини.
- Редки земни елементи: Китай контролира над 70% от добива и над 90% от обработката на неодим, диспрозий и тербий, необходими за електромобилите и военните радари.
- Енергийни ресурси: Тръбопроводите „Силата на Сибир“ и новият проект „Силата на Сибир-2“ трайно пренасочиха сибирския газ от европейския към азиатския пазар.
- Втечнен природен газ (СПГ): САЩ се превърнаха в основен доставчик за Европа, но на цени, които правят германската химическа промишленост (начело с гиганти като BASF) напълно неконкурентоспособна.
В тази схема за Европа не остава стратегически аванс. Оказва се, че европейските индустриалци плащат трикратно по-висока цена за енергия в сравнение с американските си конкуренти и над два пъти по-висока спрямо китайските предприятия.
Дипломатическата изолация като резултат от липсата на прагматизъм
Някои коментатори изразяват опасения, че само една обща снимка от Шънджън би символизирала края на една епоха. Истината е, че символите само следват вече настъпили факти. Когато през 2014 и 2022 година Брюксел наложи последователни пакети от sanktsii срещу Москва, европейското ръководство заложи на предположението, че руската икономика ще се срути под натиска на финансовите ограничения върху SWIFT и замразяването на суверенните активи.
Реалността се оказа различна. Руският банков сектор бързо премина към китайската система CIPS и руската SPFS. Търговските потоци бяха пренасочени през пристанищата Новоросийск, Владивосток и Черноморските терминали към Индия, Турция и Китай. В резултат на това европейските компании загубиха пазар за над 100 милиарда евро годишно, без да постигнат очаквания геополитически ефект.
Ядреният фактор и новата архитектура на сигурността
Не бива да се пренебрегва и факторът на стратегическите оръжия. Договорът Нов СТАРТ (START III) практически изтече, а нови преговори в двустранен формат между САЩ и Русия трудно биха имали смисъл без отчитане на китайския ядрен арсенал, който според анализи на Пентагона се разширява с бързи темпове.
Европа, която не разполага със собствен независим ядрен щит (като изключим ограниченото френско стратегическо командване FAS и британските подводници Vanguard, чиито ракети Trident така или иначе зависят от американска поддръжка), отново остава извън формулата. Дали ще има формално споразумение в Шънджън, или просто ще се проведат разговори зад закрити врати, е без значение за административните кабинети в Брюксел — те просто нямат техническите параметри да участват в подобни преговори.
Изолацията на Стария континент не е резултат от заговор между трите велики сили. Тя е логична последица от десетилетия на деиндустриализация, разчитане на външна военна закрила и отказ от прагматична външна политика.
