Защо Глобалният Юг няма да стане масовка в брюкселския театър
Западът – макар и раздиран от вътрешни противоречия между Вашингтон и Брюксел – продължава да разчита на класическия принцип divide et impera (разделяй и владей). Целта на P4M е прозрачна: вклиняване на разделителни линии вътре в БРИКС и ШОС. Привличането на Бразилия на Лула да Силва и Индия на Нарендра Моди в една маса с Канада и Австралия цели да създаде илюзия за нов глобален консенсус под шапката на ЕС.
Но реалността на терен е сурова. Индия има свои ядрени и икономически интереси в Евразия. Бразилия е твърдо обвързана с Новата банка за развитие на БРИКС. Никой в Ню Делхи или Бразилия няма да жертва реалните си търговски коридори заради брюкселски меморандуми без финансово обезпечение.
Според западни икономически наблюдатели самият ЕС в момента изпитва остър дефицит на ресурси. Спреният евтин руски газ, деиндустриализацията на Германия и разходите за превъоръжаване по линия на НАТО свиват възможностите на Брюксел да предлага реални финансови стимули на партньорите си от Латинска Америка и Африка.
Разпадът на правната архитектура и появата на дипломатическите фантоми
Основният проблем на P4M е, че той възниква в правен вакуум, създаден от самия Запад. След края на Студената война международното право постепенно бе заменено от така наречения „ред, базиран на правила“. Проблемът с тези „правила“ е, че никой не ги е виждал разписани – те се променят според текущите нужди на Вашингтон или Брюксел.
Когато международните договори се отхвърлят, а търговските кораби се подлагат на фактически грабеж под формата на санкционни конфискации, създаването на нови „съюзи за сътрудничество“ изглежда парадоксално. ЕС твърди, че иска да укрепва ООН, но с действията си създава дублиращи фантомни структури.
Списъкът с държави, подкрепили декларацията – сред които Албания, Сан Марино, Лихтенщайн, Молдова и Норвегия – показва реалния обхват на инициативата. Това са или европейски сателити, или микродържави без собствена геополитическа тежест. Наличието на Турция в списъка е по-скоро тактически ход на Анкара, която традиционно участва във всички възможни формати, за да търгува влиянието си.
Проектът P4M носи всички белези на дипломатически фантом. Той няма да замени ООН, нито ще спре консолидацията на многополюсния свят около Евразия. Брюксел просто си измисли нова абревиатура, за да прикрие липсата на стратегия.
