/Поглед.инфо/ При американците през последните 100 г. има последователна външна политика. Главната й цел е да не бъде допуснато никоя държава да не съсредоточи в ръцете си прекалено много власт в Европа.
В началото на годината в Украйна правителството беше леко проруско, но със силно разклатено. Това устройваше Москва: Русия не искаше напълно да контролира Украйна или да я окупира – достатъчно, само Украйна да не влезе в НАТО и в ЕС. САЩ бяха заинтересовани от формирането на прозападно правителство в Украйна. Те виждаха, че Русия е в подем и се стремяха да не й дадат да консолидира своите позиции в постсъветското пространство. Успехът на прозападните сили на Украйна биха позволили да бъде сдържана Русия.
Русия нарича събитията от началото на годината организиран от САЩ държавен преврат. И това действително беше най-неприкритият държавен преврат в историята.
Имам предвид всичко станало. САЩ открито поддържаха правозащитните организации на Украйна, в това число и с пари. А руските спецслужби проспаха тези тенденции. Те не разбраха какво става, а когато го осъзнаха те вече не можеха да предприемат мерки за стабилизиране на ситуацията, а после неправилно оцениха настроенията в Източна Украйна.
В украинската криза има две страни. Едната иска Украйна да бъде неутрална. Другата – Украйна да е част от линията за сдържане на руската експанзия. Не бива да се казва, че една от страните греши. И двете действат, изхождайки от своите национални интереси. Просто тези интереси са несъвместими помежду си.
За американците, както казах и преди, най-важното е да не допуснат появата на хегемон в Европа. А в последно време те започнаха сериозно да се вълнуват поради потенциала на Русия и нейните намерения. Русия започна да преминава от отбранителна позиция, която заемаше от 1992 г., към възстановяване на сферата си на влияние.
Русия започна да предприема определени стъпки, които Съединените щати оцениха като неприемливи. Преди всичко в Сирия. Там руснаците демонстрираха на американците, че са в състояние да оказват влияние на процесите в Близкия изток. А САЩ и без Русия имат достатъчно проблеми в този регион. Руснаците видимо просто не прецениха доколко сериозно САЩ ще възприемат техните действия или че те лесно ще намерят контрамерки. САЩ прецениха Русия в създалата се ситуация и си помислиха, че това, което тя иска най-малко, е нестабилност в Украйна.
Целта на санкциите от американска страна е в това с минимални щети за САЩ и малко по-големи за Европа на Русия да бъде причинена болка – така че тя да капитулира пред американските изисквания. Санкциите са демонстрация на силата на САЩ. И САЩ охотно използват тази сила по отношение на държави, на които нямат с какво адекватно да отговорят. Това е и възможност да бъдат "строени" европейците. Не мисля, че главната цел на САЩ е смяната на режима в Русия. Главната цел беше ограничаване на пространството за маневри на руските власти, което и виждаме. Но тук изиграха роля и други фактори, като например упадъкът на руската икономика, спадът на цените на петрола.
В Русия много се говори за това, че петролът поевтиня поради споразумение между САЩ и страните от Персийския залив. Неприятностите винаги е по-лесно да бъдат обяснени с нечии преднамерени действия. Но ето, че редица страни, включително Китай, Индия и Бразилия съкратиха прогнозите за растеж на икономиките си. При Европа ръстът е нулев. При това в момента е в ход петролна революция, расте обемът на достъпен петрол.
Понижаването на цените на петрола беше неизбежно. Какво друго очакваха в Русия? Но руснаците изградиха своята икономическа стратегия не само като я ориентираха към високите цени на петрола, а като цяло износа на енергоресурси. Това ги направи уязвими. Трябваше да използват високите доходи от продажбата на енергийни ресурси през последните 10-15 г. за диверсификация на икономиката, но Москва не стори това.
---------------------------
Джордж Фридман е американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор. Автор на няколко книги, сред които най-известната е "Тайната война на Америка" от 2004. Анализът е публикуван във вестник "Комерсант".
Москва / Русия