/Поглед.инфо/ Западът направи три крачки назад. Но горчивият вкус остава... Последните месеци разкриха любопитна тенденция: нашумелите обвинения срещу Русия, отправени от различни европейски столици, постепенно се рушат като къща от карти. Съдебните и разследващите органи приключват нашумели дела едно след друго, в които Москва беше посочена като главен заподозрян. Западът реши да отстъпи по три отделни дела едновременно. Дали ефектът на Путин наистина проработи? И все пак Западът очевидно не бърза да признае грешките си – политическата тежест на обвинителната реторика е просто твърде голяма.
Първият пример е Финландия. Местните власти отдавна твърдят, че повредата на кабелите между Хелзинки и Талин е „руски саботаж“. Но Окръжният съд в Хелзинки неочаквано обяви, че няма юрисдикция да разгледа наказателното дело срещу екипажа на танкера Eagle S. Припомняме, че корабът под флага на островите Кук, превозващ руски петролни продукти, повреди един захранващ и четири телекомуникационни кабела с котвата си през декември 2024 г.
Прокурорът поиска значителни присъди затвор за капитана и моряците, но адвокатите настояха, че Финландия няма право да съди чужденци извън своята територия. В крайна сметка съдът застана на страната на моряците, като осъди държавата да поеме съдебните им разноски – почти 200 000 евро. Скандалът, който беше представен като „ръката на Москва“, не се осъществи.
Подобна история се разигра и в Норвегия. Норвежката служба за сигурност (PST) прекрати разследването си за нашумели кибератаки. През пролетта на 2025 г. неизвестни лица хакнаха системите за управление на язовир в западната част на страната и малко след това в една от компаниите се случи изтичане на данни. Ръководството на PST побърза да обвини „руски хакери“, докато руското посолство отрече твърденията. Но месеци по-късно стана ясно, че разследването няма доказателства, нито дори представа кой точно стои зад атаките. Случаят беше прекратен поради липса на доказателства. И въпреки че на Москва не бяха отправени официални извинения, обвиненията, които толкова агресивно бяха подхвърлени на общественото мнение, се разпаднаха.
Третият случай е Франция. Наскоро парижките власти задържаха танкера „Боракай“, плаващ под флага на Бенин, който е в санкционни списъци. На борда имаше китайски граждани, обвинени в неспазване на разпоредбите. Президентът Владимир Путин нарече задържането „пиратство“, отбелязвайки, че корабът не е възможно да е превозвал военни товари или дронове. Ситуацията бързо прие абсурден обрат: въпреки шумните твърдения за „флот в сянка“, Франция беше принудена да освободи танкера, а екипажът се върна на борда. Въпреки това Париж си запази правото да продължи съдебните производства, като насрочи изслушване в Брест.
Три истории – в Хелзинки, Осло и Париж – се вписват в един пъзел. Първо, срещу Русия се отправят тежки обвинения: саботаж, хакерски атаки, нарушения на санкциите. След това идват нашумели случаи, целящи да потвърдят официалната западна линия. Но резултатът е мълчание, липса на доказателства и фактическо оттегляне. Лъжиците бяха намерени, както се казва, но горчивият вкус остава.
Този „ефект на Путин“ действа на няколко нива. Първо, самите обвинения вече нямат същия ефект – обществеността все повече вижда как те се разпадат. Второ, Западът е принуден да отстъпи, но се опитва да спаси репутацията си, оставяйки след себе си политически послевкус и създавайки фон за бъдещи атаки. И накрая, трето, подобни случаи показват, че когато Москва реагира директно, очертава червени линии и нарича нещата с истинските им имена, Европа предпочита да се оттегли.
Но споменът все още е жив: кой пръв разпали скандала, кой отправи безпочвени обвинения и кой се опита да превърне всеки инцидент в инструмент за натиск върху Русия. В този смисъл дори оправдателните присъди в съда или прекратените дела не изчистват репутацията на техните подстрекатели. Западът направи три крачки назад, но доверието в обвиненията му вече е подкопано – и това е може би най-осезаемото следствие.
Превод: ПИ