/Поглед.инфо/ За да се разбере същността на съвременните руско-турски отношения, е необходимо да се види колко рядка стока в съвременния свят е способността на малките и средните държави да вземат независими външнополитически решения.
Турция на президента Ердоган в никакъв случай не е удобен или лесен партньор. Освен това през последните години между Москва и Анкара възникват ситуации, когато се пролива кръвта на военни или дипломати. Всеки път спирахме на ръба на сблъсък, последван от обмен на мнения между лидерите, и двустранните отношения се връщаха към относително стабилна линия. Така ще бъде и в случай на нов конфликт –а че Анкара може да създаде причина за такъв, не буди съмнение.
Сега обаче Турция е точно онзи рядък случай, когато, когато говорим с държавата, можем да знаем почти 100%, че говорим с партньор, а не с марионетка, чиито конци се дърпат от по-мощен съперник от отвъд океана. На общия фон това е безспорно предимство. Както каза Путин преди няколко години, „не просто приятна, а надеждна работа“. И въпросът тук не е само в двустранния търговски оборот, макар че той също има значение.
Всъщност същността на позицията на Турция в международната политика е именно в независимостта – наистина има малко държави в света, които вземат решения въз основа на собствените си интереси. По правило това са големи сили и дори тогава не всички. Китай, Индия, още няколко азиатски страни. Дори Саудитска Арабия, макар и да става все по-уверена в Съединените щати, действа с поглед към Вашингтон. В пространството на бившия СССР само Узбекистан може да провежда такава политика изцяло, благодарение на частичната автаркия, създадена през първите десетилетия на независимостта. В Латинска Америка няма такива държави: въпреки че Бразилия е член на БРИКС, тя все още не може да противоречи сериозно на Съединените щати и дори на Европа. Под натиска на военно-стратегическите обстоятелства и собствените си амбиции дори такива утвърдени държави като Япония изпълняват безупречно всички желания на Вашингтон.
Интересно е, че участието на Турция в НАТО, както виждаме, не е пречка за самостоятелно поведение. Всъщност мнозина в САЩ биха искали да се отърват от такъв съюзник. Но това не е толкова лесно да се направи. Формално е много трудно да се изключи от Алианса - това ще нанесе удар върху репутацията на блока, способността на САЩ да останат лидер на най-развитите държави и да лишат НАТО от турски щикове в случай на наистина трагичен обрат на събитията в отношенията с Китай и Русия. Затова САЩ толерират Турция и нейния решителен лидер, опитвайки се да изхождат от надеждата, че оттеглянето му рано или късно ще върне тази страна в конюшнята на надеждните съюзници на Вашингтон. Но не се знае дали ще дойде такава комфортна държава за САЩ – в Турция, както и навсякъде другаде, има смяна на политическите поколения и новите лидери може да се окажат дори по-националистки от самия Ердоган.
В резултат на това на фона на почти тоталния контрол, който Съединените щати демонстрират по отношение на всички свои формални и неформални съюзници, поведението на Турция наистина е изключително. Тази страна, въпреки че е член на НАТО, не участва в санкции срещу Русия, не затваря въздушното пространство за руски самолети, турските банки започват активно да приемат карти от нашата национална платежна система, а бизнесът много активно взаимодейства с партньорите в Русия.
Освен това, скоро след преминаването на конфликта около Украйна в гореща фаза, Анкара в най-категорична форма прилага предоставеното ѝ от Конвенцията Монтрьо право да контролира Черноморските проливи по време на военни действия. Сега преминаването през проливите е затворено от турска страна за всички военни кораби. В тази връзка, както заяви вчера шефът на турското външно министерство, тази страна е отложила няколко военни учения на страните от НАТО в Черно море. В резултат на това страна, която доставя на същата Украйна много оръжия, изглежда едва ли не като олицетворение на сдържаността.
Друга проява на турската автономия е нейната наскоро демонстрирана способност да заеме принципна позиция по един наистина важен за нея въпрос. Именно исканията на Анкара през последните седмици се превърнаха в пречка Швеция и Финландия, нетърпеливи да се присъединят към НАТО, незабавно да получат покана за присъединяване към Алианса. На 29 май президентът Ердоган дори заяви, че докато е начело на турската държава, Анкара „не може да каже „да“ на присъединяването към Алианса на страните, които подкрепят терора“. Препъникамъкът беше въпросът за кюрдските организации в тези страни, отказа на Стокхолм и Хелзинки да екстрадират в Турция техните членове, които се издирват там по обвинения в тероризъм, както и ограниченията за доставка на оръжия от тези страни на Турската република .
Засега позицията на Анкара остава твърда и би било неразумно поведението на Ердоган да се разглежда само като пазарене в опит да се извлекат конкретни материални облаги от САЩ и европейците. Най-вероятно той се нуждае и от двете: да получи икономически или военно-технологични придобивки и в същото време да принуди Швеция и Финландия да направят политически отстъпки. И тези отстъпки трябва да се окажат много значими – на практика засягащи суверенитета на тези държави и правото им да живеят по свои правила, тъй като говорим за промяна на вътрешното законодателство.
За Турция присъствието на Кюрдската работническа партия в скандинавските страни наистина е принципен въпрос – от няколко десетилетия тази организация води въоръжена борба срещу турската държава. Ердоган не може да отстъпи тук - това би означавало твърде много по отношение на политическата репутация. Ако направи отстъпки в името на икономическа изгода, ще бъде нанесен удар по гордостта на турския народ, който ще обезцени значителна част от външнополитическите постижения на държавния глава и неговата реторика.
Фактът, че Ердоган наскоро обвини скандинавците в неискреност, също много прилича на констатация на факта. Изглежда гордите представители на Северна Европа дори не можеха да си помислят, че влизането им във военния блок на Запада ще срещне препятствие под формата на Турция, за чието население нямат нищо друго освен чувство за расово превъзходство. Позицията на Анкара стана неприятна изненада за тях и защото политическите елити на двете страни бяха сигурни, че влизането им в НАТО е част от глобалните планове на Вашингтон, на които Стокхолм и Хелзинки се кълнаха във вярност в борбата срещу Русия. Сега всички тези розови планове може, ако не се провалят, то да спрат изпълнението поради турската независимост.
Стабилното състояние на руско-турските отношения в контекста на острия ни конфликт със Запада и неприятностите, пред която се изправиха Швеция и Финландия, са продукт на особеното положение на Турция в съвременния свят. Всъщност, общуването с Анкара при президента Ердоган не е много трудно - просто трябва обективно да прецените собствените ѝ интереси и да разберете, че тя действа именно въз основа на тях. С други думи, Турция сега е особена страна именно защото е нормална от гледна точка на традиционните представи за смисъла и съдържанието на държавната външна политика. Поведението на Ердоган може и да не ни харесва за всеки отделен случай, но е рационално. И това несъмнено се откроява на фона на много страни, които могат да бъдат пожертвани в името на неосъществими илюзии, амбиции или авантюризъм на случайни лидери.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?