/Поглед.инфо/ Материалните нужди обикновено печелят срещу идеологическото кредо и догма. Необходимостта печели срещу догмата. Два пъти тази седмица Европейският съюз демонстрира тази максима на практика.
Това се случи, когато блокът отхвърли Вашингтон заради газопровода "Северен поток 2" с Русия; и след това отново за голям инвестиционен пакт с Китай.

Германският външен министър Хайко Маас категорично заяви тази седмица, че европейският блок продължава с завършването на проекта "Северен поток 2" в партньорство с Русия.

Изграждането на тръбопровода под Балтийско море беше временно спряно от санкциите на САЩ. Но сега Германия казва, че няма да бъде възпрепятствана от това да завърши проекта.

Маас каза, че докато Европейският съюз очаква с нетърпение по-добри отношения със Съединените щати при новата администрация на Байдън, блокът отстоява своето право да търгува с Русия за увеличаване на доставките на природен газ и смята това като въпрос на суверенитет.

"Не е нужно да говорим за европейски суверенитет, ако това означава, че в бъдеще ще правим само всичко, което Вашингтон иска", каза Хайко Маас.

"Федералното правителство на [Германия] няма да промени позицията си по "Северен поток 2 ", добави той.

Като се има предвид, че газопроводът "Северен поток 2" ще удвои потока на относително достъпен руски газ към ЕС, това също е жизненоважен въпрос за подпомагане на стимулирането на европейските икономики.

Въпреки многократните увещания, както и заплахите от икономически санкции, от Вашингтон с искане Европейският съюз да откаже руския доставчик на енергия вместо по-скъпия американски газ, европейците категорично поставят своите икономически и материални интереси над идеологическите конструкции.

Конструкции, които най-добре биха били оставени в миналите години на Студената война.

Европейското помпане на независимостта на Европа от Вашингтон е още по-забележимо в контекста на фурора с казуса "Навални". Предполагаемото отравяне на руския активист от агенти на Кремъл е било използвано за оказване на натиск върху Германия за отказ от проекта "Северен поток 2".

Много критици разглеждат предполагаемия заговор за убийство на Алексей Навални като провокация и операция по натопяване и набеждаване, чиято цел е да продължи да саботира отношенията с Москва, и по-специално да попречи на завършването на газопровода Северен поток 2

Очевидно тази хитрост се е провалила, като се има предвид твърдението на Берлин тази седмица за завършване на газовия проект.

Вторият забележителен отпор от Европейския съюз на Вашингтон дойде с обявеното сключване на голям инвестиционен пакт с Китай. Преговорите продължават вече седем години, но сега и двете страни са готови да се подпишат до края на тази седмица.

Невъзможно е да се надцени значението на това споразумение за търговия и инвестиции между Европейския съюз и Китай. То събира двете най-големи търговски единици в света във все по-тясна интеграция.

Това е ключова проява на глобалната политика на Китай за проправяне на Нови копринени пътища в подкрепа на визията за многополюсен свят. "Евразия" - от Далечния изток на Русия през Япония, Корея, Китай, Централна Азия, Близкия изток до Западна Европа, сега е повече от всякога нововъзникващ икономически колос.

Изглежда, че Пекин ловко направи отстъпки на европейците по отношение на увеличаването на достъпа на бизнеса до огромния китайски пазар. Това доведе до отцепване на Европа от принудителните призиви на Вашингтон за трансатлантическо единство в конфронтацията с Китай.

Само ден преди обявяването на инвестиционния пакт между ЕС и Китай, новоизбраният президент Джо Байдън отправи нов призив за единен подход между Съединените щати и Европа за противодействие на възхода на Китай.

Очевидно европейците знаят от коя страна е намазан хлябът им и пренебрегнаха призива на Байдън за подобна на Студена война враждебност.

Това е изключително важно развитие. Не може да бъде случайно. Миналата седмица, когато нарастваха очакванията за сключване на сделка между ЕС и Китай, номинираният от Байдън съветник по националната сигурност Джейк Съливан изрази загрижеността на Вашингтон.

Позовавайки се на предстоящата търговска сделка между ЕС и Китай, Съливан каза:

"Администрацията на Байдън-Харис би приветствала ранни консултации с нашите европейски партньори относно общите ни притеснения относно икономическите практики на Китай."

Е, познайте какво, Европейският съюз въобще не послуша апела на Вашингтон и продължи напред, за да сключи инвестиционния пакт с Китай.

Това е доказателство за реалността на многополюсния свят. Интегрираният и взаимозависим характер на глобалната икономика означава, че идеологията на Студената война, популяризирана от Съединените щати, вече не е устойчива.

Може да е желателно Вашингтон да популяризира тази идеология в някакъв вид план за преследване на глобална хегемония. Но тази концепция вече не е жизнеспособна, като се има предвид многополярната реалност на днешния свят.

Особено на фона на осъзнаването от страна на нациите, че партньорството и съвместното развитие, основани на взаимното зачитане на суверенитета и закона и реда са единственият път напред, .

Политическата и икономическа система на САЩ изглежда неспособна да се адаптира към новата многополюсна парадигма.

Подобно на динозавър, американският модел е обречен да загине, защото начинът му на поведение и идеологическото му възприятие на света вече не са жизнеспособни в променената политическа среда.

Материалната нужда и осъзнаването на самосъхранението тласкат европейците да търгуват с Русия и Китай.

Може да има крайни типове от Студената война, които все още са в рамките на европейския политически естеблишмънт (оттук и фиаското с Алексей Навални), но в по-голямата си част изискванията на икономическите и социалните сфери са крайните фактори, които определят какво ще става.

Мик Уолъс, ирландски член на Европейския парламент, даде следните убедителни коментари по въпроса:

"ЕС има дългогодишен проблем, който не е изчезнал, със сляпото си придържане към империализма на САЩ."

"Но що се отнася до Китай, нещата може да са различни. САЩ решиха да третират Китай като заплаха за сигурността, когато истината е, че Китай е просто заплаха за икономическото надмощие на САЩ. Но докато САЩ продължават да третират Китай като военна заплаха, щастливи дни са настъпили за американския военно-промишлен комплекс", казва Уолъс.

"Европа разочарова, но не е глупава. В Европейския парламент има много безсмислена антикитайска реторика, но по-малко от нея идва от Комисията или Съвета. Европейският съюз наистина е моноспектакъл, състоящ се от Германия, която доминира напълно. И макар Германия да не лежеше будна през нощта за сделка или без сделка за Брекзит, тя е много заинтересована да има добри отношения с Китай", смята той.

"Германците ще следват парите и едва ли ще имат голям апетит за следване на линията на САЩ в задънената улица на икономическа война, която може да има само един победител - Китайската народна република", категоричен е евродепутатът.

Така че, идващата администрация на Байдън може да се опита да обнови глобалната сила на САЩ и нейния апарат от съюзници, като говори за конфронтация с Русия и Китай. Но с обнадеждаваща нотка, останалата част от света знае, че не може да си позволи да се отдаде на такъв американски манталитет в стил нулев победител.

Единственото решение за настоящите предизвикателства е глобалното сътрудничество. Тази седмица ЕС демонстрира реалистична оценка по отношение на Русия и Китай. Докато чичо Сам остава да държи идеологическия багаж.

Превод: СМ