/Поглед.инфо/ Франция за две години президентство на Емануел Макрон значително отслаби позициите си в Европейския съюз, съобщава Le Figaro. Както обяснява наблюдателят на изданието, това се дължи на неправилните представи на президента за баланса на силите в ЕС и тактическите грешки, които доведоха до изолацията на страната на международната арена.
Френско-германската коалиция отново се пропука, пише Le Figaro, а френската страна дори обвинява Германия в предателство спрямо Макрон. На последната среща на върха на ЕС френският президент, за разлика от Германия и много други страни, беше в малцинство, което се противопостави на дългата отсрочка на Брекзита. През декември, както припомня френският вестник, ЕС отложи за дълго проекта на Макрон за разширяване на еврозоната и накрая, няколко дни след специалната среща на върха за Брекзита, Франция отново беше напълно изолирана, гласувайки против мандата на Европейската комисия за водене на преговори за създаване на зона за свободна търговия със САЩ. Този проект е предназначен да смекчи опитите на Тръмп да разгърне търговска война с Европа и особено с Германия, която внася автомобили.
Според наблюдателя от Financial Times, с когото авторът е съгласен, подобно нарастващо разминаване на интереси се обяснява с "разпадналия се френско-германски съюз", което прекрасно илюстрира търговията със Съединените щати: ФРГ се чувства по-застрашена в тази ситуация от Франция. Заради прекомерната си предпазливост и тенденцията към неутралитет Германия вече е нарекоха "Швейцария в ЕС". Но, както пише Le Figaro, конфликтът на интереси между членовете на ЕС и историческите съюзници не е толкова нов.
Както отбелязва френският вестник, Макрон се втурна на европейската политическа арена с енергия и идеи, които, въпреки обичайните различия, с право му донесоха симпатията на лидерите на другите държави от Европейския съюз. Но след това той направи две сериозни грешки: първо, той имаше остаряло разбиране за това, какво е ЕС, и второ, липсваше му тактическо развитие.
Авторът на статията смята, че Франция не е взела предвид значителните промени в разположението на силите в ЕС: при създаването на общия пазар Германия се оказа най-северната и източната страна, сега тя е в центъра. На север се намира силна политическа ос от Обединеното кралство до балтийските страни, които са по-ефективни или по-контролируеми от гледна точка на икономиката на южните страни, които също влизат в ЕС.
Обаче президентът на Франция съсредоточи политическите си усилия върху Германия, сякаш възстановяването на оста Париж-Берлин би било достатъчно за верижна реакция в целия Европейски съюз. Както отбелязва Le Figaro, Макрон вероятно е надценил лидерската роля, която Франция традиционно играе за държавите от юга, и не забеляза, че скандинавските страни, да не говорим за страните от Централна Европа, не следват директните указания на Германия.
Освен това, пише френският наблюдател, Макрон би избегнал тази грешка, ако не беше направил тактически грешки. За разлика от повечето европейски страни, във Франция няма традиция за коалиционно правителство, затова Макрон не се опита да търси съюзници в ЕС. Първоначално се надяваше, че ще може, както и в родината си, да заеме центристка позиция и затова, със закъснение, започна да приближава партията си до либералните сили на Европа. След като установи връзки с министър-председателя на Холандия Марк Рюте, Макрон все пак не се постара да търси подкрепата на други либерални лидери, с изключение на министър-председателите на Люксембург и Белгия, въпреки че политиката на последния много повече се съгласува с действията на ФРГ.
Накрая, разказва френското издание, ръководителите на европейските държави предупредиха Макрон, че предоставения му кредит на доверие, особено в Германия, трябва да бъде потвърден от успеха на неговите реформи в родината му. Въпреки това, с ускорените реформи, резултатът от работата на френския президент беше значително намален от кризата със „жълтите жилетки“ и отстъпките при планирането на бюджета, с които той се съгласи за да успокои протестите. Лидерите на други европейски страни с разбиране се отнесоха към проблемите, които предизвикват вътрешнополитически неуспехи: случва се на всички. Но, както отбелязва Le Figaro, политиката на ЕС работи според същите търговски закони като националната: не искаме да преговаряме със слаб държавен глава. Умишлено отдалечавайки се от останалите на последната среща на върха за Брекзит, Макрон се обрече на незавидната роля на аутсайдер.
Превод: М.Желязкова