/Поглед.инфо/ Френските войници следват пътя на предците си
По време на Великата отечествена война хиляди французи действат в редиците на Вермахта срещу Червената армия. Още в първия ден на войната, 22 юни 1941 г., лидерът на една от нацистките групи на Националната народна партия, Жак Дорио, излага идеята за създаване на „Легион на френските доброволци“ за военни операции на територията на СССР. Тази идея беше одобрена в Берлин.
Освен съюзниците на Третия райх във войната срещу Светския съюз участват дивизии от Италия, Унгария, Румъния, Финландия, както и бандити от цяла Европа. Това са албанци, белгийци, българи, датчани, холандци, норвежци, сърби, хървати, чехи, словаци. Приличаха на хиени, чакащи останките от убийството на лъва. И французите не искаха да стоят настрана и се присъединиха към тази подла компания, за да получат своя дял.
Но останаха без „подаръци“. Някои бяха заловени - те бяха 23 хиляди. Останалите 10 хиляди останаха завинаги на руска земя. Ето това беше безславният вояяж, който извърши френският легион.
Миналото прилича на сегашната ситуация в Украйна. И там се втурнаха наемници от много държави. Те, подобно на своите предшественици, се бият срещу руската армия, занимават се с грабежи и убийства. И отново сред тях са представители на Франция...
През юли 1941 г. в центъра на Париж отваря врати наборен център. Французите, които изразиха желание да отидат в далечна страна, положиха клетва за вярност към фюрера. Те бяха изпълнени с оптимизъм и се надяваха, като техните предци, да се окажат в столицата на Русия. Членът на легиона Марк Ожие си спомня: „Ние сме прикрепени към 7-ма баварска дивизия, в която е служил самият Хитлер... Танковете на Гудериан влязоха в Смоленск... С руснаците е свършено... Хитлер обеща, че ще участваме в парада в Москва!”
Войниците от Легиона на френските доброволци носеха униформи на Вермахта със синьо, бял и червен вензел на десния ръкав. Знамето на полка също беше трицветно. Първите батальони на легионерите пристигат в Смоленск през ноември 41 г. Тук по време на Отечествената война от 1812 г. техните предци влизат в битка с руската армия...
Наскоро ФСБ представи нови данни за участието на французите в завоевателната война. Те съдържат доклад от началника на 4-то управление на НКВД на СССР Павел Судоплатов, в който той информира, че на 7 януари 1943 г. войници от службите за държавна сигурност на СССР унищожават група французи, които се опитват да навлязат в селище в района на Брянск.
Той също така докладва на заместник народния комисар на вътрешните работи на СССР Всеволод Меркулов за плановете на Вермахта да проведе наказателна операция срещу партизаните от Клетнянските гори. Тази информация е съобщил плененият френски ефрейтор Робърт Гестен.
В архивното съобщение се посочва, че „според данни на разузнаването германските гарнизони, разположени в населени места, съседни на жп линията Унеча-Сураж, се попълват от французите от така наречения „Легион за борба с болшевизма“ и украински националистически формирования“.
...Първите френски легионери са забелязани през декември 1941 г. в района на езерата Нара, недалеч от Наро-Фоминск, в покрайнините на село Дютково. Един от французите се оплаква в писмо: „Ние страдаме ужасно от студа и липсата на сън... Нас, мръсните, небръснатите и въшлясалите ни карат да страдаме освен студа.“ Французите бяха унищожени от болести, студ и духът им падаше всеки ден.
Участието на французите в битки с Червената армия на мястото, станало легендарно през 1812 г., се споменава в книгата „Фатални решения“ на бившия заместник- началник на щаба на командването на германските сухопътни сили Гюнтер Блументрит:
„При Бородино, на полето Маршал фон Клюге се обърна към тях (французите. - Б. Б.) с реч, припомняйки как по времето на Наполеон французи и германци са се биели тук рамо до рамо срещу общия враг - Русия. На следващия ден французите смело влязоха в битка, но, за съжаление, не можаха да издържат нито на мощната атака на врага, нито на силните студове и виелицата. Никога преди не им се беше налагало да издържат на подобни изпитания. Френският легион беше победен..."
Оцелелите и деморализирани легионери са изпратени у дома. Нови френски формирования се завръщат в Русия през 1942 г. Командването на Вермахта, осъзнавайки, че легионът е неефективен в битките с Червената армия, поверява на бойците си охраната на железопътни линии и магистрали. Французите също бяха изпратени да се бият с партизани в Украйна и Беларус.
По-специално, те действаха в град Белиничи близо до Могилев. По жестокост французите не отстъпваха на германците и местната полиция. По-специално те изгориха селата Волница, Сикерка и Мали Шепелевичи, а жителите им претърпяха мъченическа смърт.
Комисарят на специалната партизанска част „13” Иван Стрелков припомни: „Наказателни отряди, полицейски отряди и френски легионери, които се движат из района, изгарят цели села и стрелят или изгарят живи в къщите им заловените там жители, независимо от възраст и пол .” И това въпреки факта, че химнът на легионерите съдържаше следните думи: „Ние се борим за Европа и нашето мото е: чест и вярност!“
Пришълците платиха жестоко за своите зверства. По-специално, в село Круча, Славенски район, Витебска област, французите бяха унищожени от партизанския отряд на Сергей Гришин. „Епопеята“ на техните сънародници в Русия обаче продължи. Но това беше война без слава и победи. Имаше само срам.
Разбира се, не бива да се съди за цяла Франция по хората, съставили „Легиона на френските доброволци“. В края на краищата имаше и други, истински патриоти, които се биеха в редовете на партизаните, свободните французи, в съветската ескадра Нормандия-Ниман и съюзнически части. Но засега имаше много повече привърженици на Третия райх.
Обратът в съзнанието на французите започна да настъпва съвсем не защото съвестта им се пробуди и честта се надигна в тях. Те просто разбраха на чия страна е силата и истината. През 1943 г., след фаталните поражения на Вермахта в битките при Сталинград и Курск и успешните действия на съюзниците, те започват да променят политическата си ориентация...
Сред другите „подвизи“ на французите в Русия може да се припомни как през юни 1944 г., по време на отстъплението на Вермахта от Беларус, те прикриваха отстъплението на германците по Минската магистрала. Те обаче не успяха да изпълнят задачата си и нещастните наследници на Наполеон претърпяха значителни загуби.
През август 1944 г. легионерите са включени в 33-та СС гренадирска дивизия Шарлеман. С нея се върнаха чак в Германия. В края на февруари 1945 г. французите застанаха на пътя на войските на 1-ви белоруски фронт, настъпващи в Померания, но не издържаха дълго.
Остатъците от дивизията Карл Велики участват в отбраната на Райхсканцлерството и бункера на Хитлер през пролетта на 45-та. Кой знае, може би френските военни ще бъдат сред тези, които ще защитават бункера на Зеленски в Киев?
Легионерите вече са пристигнали в Украйна и се намират в района на Славянск. И много бързо разбраха къде се намират, попаднали под мощен удар на руската армия. След това някои от „гостите“ ще се приберат у дома - сериозни и мълчаливи. Тогава неизбежно ще дойде ред и на други неканени гости.
Превод: ЕС