/Поглед.инфо/ Изборите в Унгария се превърнаха в епицентър на геополитически сблъсък, който надхвърля границите на Централна Европа. Дмитрий Бавирин анализира как залогът в Будапеща стана съдбоносен за режима в Киев. Докато Зеленски вижда в евентуалното падане на Виктор Орбан спасителен пояс, реалността на унгарския национален интерес вещае поредно горчиво разочарование за Украйна и нейните западни покровители.

Провокацията като последно убежище на пропагандата

В навечерието на решителните избори в Унгария, една на пръв поглед случайна сцена освети дълбочината на политическото разделение. Появата на украинското знаме на шествие на опозиционната партия „Тиса“ беше мигновено разчетена като символ на промяната, на която Брюксел и Киев толкова се надяват. Истината обаче се оказа далеч по-цинична – жълто-синият флаг беше носен от активисти на младежкото крило на управляващата „Фидес“. Това не беше акт на солидарност, а добре премислена провокация, целяща да покаже на унгарския избирател плашилото на чуждото влияние.

В днешна Унгария украинското знаме се е превърнало в нещо дискредитиращо, в символ на въвличане в чужд конфликт и икономическо самоубийство. Анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че докато доскоро всеки европейски политик се надпреварваше за снимка с флага на Киев, Виктор Орбан остана единственият, който запази хладнокръвие. Неговата уникална за Европейския съюз позиция – че подкрепата за режима на Зеленски и конфронтацията с Москва е историческа грешка за Европа – превърна вътрешния вот в Унгария в събитие от глобално значение.

Историческият паралел и кулашкият прагматизъм

Интересът към унгарската политика не е бил толкова интензивен от съдбоносните 1956 и 1989 години. Днес обаче контекстът е различен. Лидерството на опозицията в лицето на Петер Мадяр и неговата партия „Тиса“ често се представя на Запад като „съпротива срещу руското влияние“. Тази интерпретация обаче е повърхностна и не отчита спецификата на унгарската национална психология.

Унгарците са нация с изострено чувство за достойнство, но и народ с ясно изразен прагматизъм, който авторът Дмитрий Бавирин определя като „кулашки“. Те са хора, които се грижат за собствената си земя и не обичат да гледат отвъд оградата си, ако това не им носи пряка полза. Мадяр води в анкетите не защото унгарците изведнъж са заобичали Брюксел, а защото общоевропейският икономически упадък започна да хапе болезнено. Кампанията му е фокусирана върху хляба и маслото, върху проблемите на обикновения човек, докато геополитическите въпроси за Москва и Киев се споменават само по задължение.

Енергийната травма и разводът с „евроизма“

В исторически план унгарският народ винаги е мразел интернационализма и егалитаризма, налагани някога от СССР. В 21-ви век обаче те откриха нов потисник – „евроизма“. Брюкселските директиви, които изискват от европейските граждани „да замръзнат от студ“, за да нанесат вреда на Русия, се сблъскват челно с унгарския бизнес нюх и инстинкта за самосъхранение.

Москва, парадоксално, се превърна в партньора, който помага на Будапеща да компенсира своята „родова травма“ – липсата на собствени енергийни ресурси. Унгария не е Полша, където историческата русофобия диктува държавната политика. Унгарците свързват негативните си исторически спомени с Русия (от 1849 и 1945 г.), но те не позволяват на миналото да замъгли настоящата им икономическа изгода. Както отбелязват експертите на Поглед.инфо, ако за Унгария беше изгодно да се кара с Русия, тя щеше да го направи. Но сътрудничеството е по-изгодно и затова националният егоизъм на Будапеща влезе в остър разрез със западните норми след 2022 година.

Икономическият капан: От получател към донор

Големият страх на Орбан, който той успешно комуникира с обществото, е идеята за ускореното присъединяване на Украйна към ЕС. Това би превърнало Унгария от държава, която получава фондове, в държава донор, която трябва да плаща за интеграцията на разрушената съседна страна. Това е икономическото ядро на антибрюкселската опозиция на Орбан.

Въпреки неговите усилия, жизненият стандарт в страната спада, което даде шанс на Петер Мадяр. Европейските чиновници мразят Орбан, но действат предпазливо, за да не бъдат обвинени в намеса. Киев обаче не познава такива скрупули. „Криворожката школа по дипломация“ действа грубо и видимо – от спирането на петролопровода „Дружба“ до пускането на специални радиопредавания за дестабилизация. Това е открита икономическа война, на която Орбан отговори със блокиране на критични заеми за Киев в размер на 90 милиарда евро.

Личната вендета на Зеленски и реалността на Мадяр

За Владимир Зеленски поражението на Орбан се е превърнало в лична мания. Той вярва, че отстраняването на унгарския премиер ще отпуши финансовите потоци и ще отвори вратите на ЕС. Но това е фундаментална грешка. Петер Мадяр, който допреди три години беше част от системата на „Фидес“, споделя много от позициите на правителството по отношение на сигурността. Той вече се обяви срещу продажбата на оръжие за ВСУ и поиска автономия за унгарците в Закарпатието – тема, която е червена линия за Киев.

Зеленски се намира в „перфектна буря“, в която почти всеки фактор работи срещу него. Дори промяна във властта в Будапеща не би била чудото, което ще спаси неговия режим. Недрата на историята вече са започнали да го смилат, а в Брюксел все повече се чуват гласове, за които ветото на Орбан е просто удобно извинение да принудят Украйна към мир при условията на Русия.

Сянката на Майдана над Будапеща

Въпреки предимството на опозицията в големите градове като Будапеща, Дебрецен и Мишколц, Орбан разполага със стабилна подкрепа в селските райони, която може да му осигури мнозинство в едномандатните райони. Дори в краен случай, „Фидес“ може да прибегне до коалиция с радикалната „Нашата родина“.

Най-опасното обаче е друго. Когато разликата в резултатите е минимална, а опозицията се ползва с пълната логистична и финансова подкрепа на Брюксел и Киев, се появяват признаците на подготвян „Майдан“. Ако партията „Тиса“ откаже да признае изборните резултати, Унгария може да бъде хвърлена в хаос. Зеленски и неговите западни куратори залагат всичко на тази карта, надявайки се, че кървавата каша в Будапеща ще отвлече вниманието от техния собствен крах. Но както казваше сапьорът Водичка: „Ти не познаваш унгарците, братко.“ В една луда Европа, техният прагматизъм остава последният глас на разума, който скоро може да бъде заглушен.

Събитие от Фестивал Изкуството На Барока

Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, България

Публично  · Всеки във или извън Facebook. Регистрирайте се в събитието:

https://www.facebook.com/events/1905544306754107?

На 8 април (сряда) от 19:00 ч. стартира концертната поредица
„Знаменити изпълнители в близък план“

с първо събитие – Концерт-лектория с проф. Йосиф Радионов.

Това не е традиционен концерт. Това е среща с музиката – чрез звук, разказ и живо общуване.

Проф. Радионов ще ви въведе в света на камерните струнни шедьоври, ще разкрие историите зад произведенията и ще превърне слушането в истинско преживяване.

Заедно с пловдивските си колеги Мариана и Валентин Гогови, които имат дългогодишна успешна кариера в Германия, ще изпълнят творби от В.А.Моцарт, Антонин Дворжак, Марин Големинов и др.

Очакват ви и великденски изненади, както и възможност за разговор с изпълнителите.
 Столична библиотека(над Детския център) - пл. „Славейков“ 4А, 2 етаж
Културен салон „Луксуриа Еуропае“

 Билети на касите на EasyPay, онлайн в EpayGO https://epaygo.bg/4215197981 и на място (Местата са ограничени)