/Поглед.инфо/ Присъединяването на Швеция към НАТО е официално замразено за неопределено време. Най-малко – за месеци, възможно е и за години. Финландия можеше да влезе в Алианса по свой начин, но не искаше заради солидарността си с шведите, на които турският президент постави "невъзможни" условия. Сега го мразят за това. Но Западът води нещата към положение, че след това ще трябва да го прославят - за същото.

Ако кажете на някого по улиците на Хелзинки или Стокхолм (но за предпочитане немюсюлманин), че турският президент Реджеп Тайип Ердоган може би заслужава паметник в този град, те със сигурност ще ви погледнат като луд.

В Северна Европа турският президент отдавна е недолюбван. Той е позициониран като диктатор, побойник, „полезен глупак на Русия“ и дори като касапин, който брутално се разправя с политическите опоненти и цял народ - кюрдите.

До голяма степен благодарение на усилията на кюрдските активисти Ердоган получи този демоничен образ. Лидерите на империите (а Турция все още се държи като империя) винаги имат такива проблеми с активистите от националните покрайнини.

Ердоган иска да изтъни тези „вражески гласове“ както за страната, така и за себе си лично. Фактът, че Стокхолм не отстъпва по въпроса за екстрадирането на част от тях в Анкара за екзекуция, е формалната причина турският парламент все още да не е ратифицирал молбите на Швеция и Финландия за членство в Северноатлантическия алианс.

Формално, защото паралелно (и дори най-вече) Ердоган може да преследва по-важни цели от няколко кюрда, окопали се някъде в Скандинавия и пишещи гадости по негов адрес в интернет.

Първоначално имаше слухове, че истинската задача на Анкара е да получи от САЩ онези модерни оръжия, които на Турция бяха отказвани няколко години поради липса на политическа надеждност и закупуване на системи С-400 от Русия (което, разбира се, е почти същото).

Сега Държавният департамент открито предлага на Ердоган подкуп под формата на изтребители Ф-16, ако се съгласи с разширяването на НАТО на север. Ердоган отказа: разглеждането на шведската молба беше официално спряно за неопределен период от време и с бележка в полетата „невъзможно при настоящите условия“.

Думата "невъзможно" беше използвана и в шведското външно министерство, говорейки за новите искания на Турция към кюрдите. Шведите увъртат - тези изисквания са стари, просто Стокхолм не ги е изпълнил. Но можете да го разберете.

От една страна, шведските власти не могат да експулсират хора от страната извън установените от закона процедури, а просто по искане на други, в противен случай тяхната толерантност не би струвала нищо. От друга страна Анкара в един момент наистина даде да се разбере, че основните разногласия със скандинавците са решени и въпросът на практика е приключен.

Вместо това последва пауза, последвана от нова порция публични мъмрения от Ердоган и уж нови „невъзможни условия“. И след това един крайнодесен активист изгори Корана в турското посолство в Стокхолм - и веднага стана ясно, че турците няма да пуснат шведите в НАТО в близко бъдеще.

Правителството на Швеция всъщност осъди постъпката на радикала, но уточни, че според закона той не може да бъде преследван за това. Сега обаче проблемът не е, че от Анкара се иска екстрадиране на поредния активист (поне официално не се иска), а че Ердоган много скоро ще има президентски избори. Заради икономическото недоволство на турците той наистина рискува да ги загуби.

Вярно, той изобщо не изглежда като човек, който сега е готов да отстъпи властта. Един от основните хипотетични съперници, кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, наскоро беше спрян от съда да извършва политически дейности и беше осъден на две години и половина затвор за обида на Висшия избирателен съвет на Турция. Преди няколко години Имамоглу нарече "глупаво" решението на тази инстанция да отмени изборите, на които спечели, и да назначи нови, на които отново спечели.

Просто казано, създава се усещането, че властите и Ердоган не могат да се разделят доброволно. Във всеки случай, тъй като е лидер на ислямистка партия и има доста религиозен електорат, той просто не може да направи отстъпки на Швеция сега. И не само, между другото, заради Корана, но и заради споменатите кюрди.

Зад кюрдските сепаратисти има дълга кървава следа от терористични актове. А искането да не дават зелена светлина на шведите, докато не бъдат предадени всички съучастници на терористите, е позицията не само на Ердоган или управляващата Партия на справедливостта и развитието, но и на Турция като цяло. Опозицията също категорично подкрепя искането за екстрадиция, въпреки че е ориентирана предимно към Запада.

В същото време няма повече претенции към Финландия или поне значително по-малко, отколкото към Швеция. Турците уж са готови да обсъждат атлантическата A интеграция, но добре знаят, че финландците и шведите имат дългогодишен и стегнат отбранителен „солидус“, заради който (а също и, видите ли, заради солидарност) са се съгласили да влязат заедно в НАТО - или да не влязат заедно.

Така турското вето ще продължи поне до лятото. Тогава турците ще чакат и ще се пазарят още известно време. Тогава ще се случи нещо друго. И в един момент въпросът за разширяването на НАТО на север може изобщо да загуби своята актуалност.

Смята се, че основният двигател на атлантическата интеграция на Скандинавия (освен, разбира се, САЩ) сега е общественото мнение: ако по-рано финландците и шведите бяха предимно против присъединяването към НАТО, сега, напротив, те са за. Тоест те могат да променят решението си - и могат да го променят отново, когато се създадат подходящи условия. Уви, в техния случай едва ли говорим за някакво прозрение. По-скоро страх.

В най-лошия сценарий почти за всички, с изключение на самите шведи и финландци, те рискуват да оценят рязко приноса на Ердоган за тяхната политическа съдба.

Засега, съдейки по статиите в местните медии, скандинавците са откровено обидени и дори възмутени, защото „лудият турски диктатор” не ги пуска в Алианса, „създаден да защитава демокрациите”.

Реално (геополитически) някога Турция беше приета в НАТО не защото е демократична, а за да не попадне в съветската зона на влияние. Йосиф Сталин има вариант „в добър смисъл“ и „в лош смисъл“, а „в лошия смисъл“ за Анкара Съветска Армения щеше да получи достъп до морето.

СССР вече го няма. Глупаво е да се вярва, че съвременна Русия може да атакува Финландия или Швеция. Но само в случай, че скандинавците наистина не влязат в НАТО и конфликтът между Москва и Запада за Украйна не стигне до трета световна война, която е ще бъде и първата ядрена.

Ако това стане, ясно е, че инфраструктурата на НАТО в близост до западните граници на Русия ще бъде подложена на масирана атака. От някои страни изобщо няма да остане нищо, което, изглежда, ръководството на балтийските страни изобщо не разбира, подтиквайки Брюксел да пресича все повече „червени линии“ в отношенията с Москва.

Президентът на Литва Гитанас Науседа го каза директно: Западът успя да „изтрие червените линии на Русия“ повече от веднъж, така че трябва да изтрият поредната – да доставяме бойни самолети на Украйна. Точно така изглежда пътят към Третата световна и Първата ядрена.

Постоянните провокации на ядрена сила (тоест руската мечка) водят само до катастрофален сценарий (да не кажем - финал). Тук изборът не е особено богат – и паметта за това е в категорията самосъхранение на цивилизацията.

Човечеството все още ще има много възможности да се отклони от този катастрофален път, но засега ние вървим по него и балтийците се опитват да ги убедят да продължат по него без да се сещат, че ще умрат първи. Но скандинавците, разбирате ли, ще ги пропусне - ако останат неутрални, без да са успели да разрешат противоречията си с Ердоган до уречения час.

Има основание да се смята, че рано или късно Анкара все пак ще бъде прегъната (чрез американците), а НАТО все пак ще се разшири на север. Само вариантът неутралитетът да спаси Скандинавия от унищожение, макар и малко вероятен (тъй като война от такъв мащаб все още изглежда малко вероятна), все пак е по-вероятен от сценария Русия да нападне финландците и шведите просто така. Но именно от това уж е призвано да защитава членството в НАТО.

В случай на голяма война да бъдеш държава от НАТО на западните граници на Русия не е привилегия, а нещо като членство в "отряд камикадзета".

И ако Ердоган не позволи да се присъединят към тази чета в момент на глупост, премахвайки по този начин риска да Северна Европа да бъде въвлечена в апокалипсиса, тогава на кого тогава трябва да се издигне паметник, ако не на него? Не на крайнодесния активист, който изгори Корана. По-добре е да се съгласят с кандидатурата на Ердоган.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?