/Поглед.инфо/ Европейският съюз ще приеме към края на 2017 г. пакет от мерки срещу прекъсванията на газовите доставки. Брюксел се опитва да разсее впечатлението, че това е стъпка-защита от възможните действия на „Газпром“.

Това беше толкова отдавна, че може би е време да забравим: така или може би по този начин мислят хората, които носеха в Русия отговорността за решението да се спрат доставките на газ в Европейския съюз през 2006 и 2009 г. на фона на конфликта с Украйна. Сега тези хора могат да сметнат еврочиновниците за злопаметни, защото Европейският съюз се договори за нов пакет мерки, един от ключовите точки на който е защитата при прекъсване на газовите доставки.

Енергийната сигурност на ЕС

В Европейската комисия днес се стараят да не акцентират на обстоятелството, че именно прекратяването на доставките на руски газ е подбудило Брюксел да преразгледа въпросите на енергийната сигурност и да форсира създаването не само на политически, митнически и търговски, но и все повече на енергиен съюз. „За енергийния съюз сигурността на доставките е една от най-важните цели“, заяви заместник-председателят на Еврокомисията, отговарящ за енергийния съюз, Марош Шефчович, представяйки заключителния пакет от мерки на ЕС.

Европейският парламент с мнозинство одобри новите правила в средата на септември 2017 г. и сега те са изпратени за подпис в Съвета на ЕС. „Очакваме, че в близките седмици пакетът от мерки ще бъде подписан. Те ще влязат в сила 20 дни след тяхното публикуване. Най-вероятно това ще стане в края на 2017 г.“, заяви в интервю за „Дойче Веле“ говорителят на ЕК за енергетиката Ана-Кайса Итконен.

„Принципът на солидарността“ е най-важното в новия пакет мерки, който трябва да укрепи енергийната сигурност на ЕС. Той предвижда, че държавите-членки на ЕС ще си помагат една на друга в случай на възникването на енергиен дефицит в една от тях, преди всичко за сметка на преразпределението на газ по интерконекторите – малките тръбопроводи, съединяващи националните газови мрежи.

Как ще работи „принципът на солидарността“

Нека си представим малко вероятен, но все пак възможен сценарий в края на 2019 г.: Русия не се е договорила с Украйна за условията на транзита на руския газ за ЕС, а проектите за газопроводи „Турски поток“ и „Северен поток-2“ още не са завършени. Избухва конфликт и Русия спира доставките, както това вече се е случвало два пъти. За да се избегне в такъв случай негативните последици за потребителите вътре в Евросъюза, Брюксел е разделил територията на ЕС на 9 регионални зони.

Във всяка една от тях вътре държавите-членки се задължават да изработят механизми за взаимна помощ при подобни случаи. „В случай, че възникне остър дефицит на газ, съседите ще помогнат за енергийното снабдяване на всички критично важни инфраструктурни обекти, включително болници, училища, а също така на всички системи за сигурност“, уточни говорителката на Еврокомисията.

За да работи принципът на солидарността, всяка държава-членка на ЕС трябва да разработи план в случай на прекъсванията на газовите доставки. След това държавите се обединяват по регионални зони, ще обсъдят възможните рискове и ще приемат общ план за действие. „На всеки четири години този план ще се преразглежда. Ние от своя страна само предоставихме някакъв образец, но всяка страна трябва да го промени, съгласно своите нужди. Основната отговорност за себе си по този въпрос поемат самите страни-членки на ЕС“, отбеляза Итконен.

Всичко ще остане както преди, ако не настъпят форсмажорни обстоятелства

Ако прекъсванията на доставките нямат катастрофален мащаб, тогава проблемите ще се решат с обикновената покупко-продажба на газ по средните пазарни цени, уверяват от Еврокомисията.

„Търговските договори ще си останат такива. В пакета от мерки ние разписваме три нива на решаване на проблема. На първия – самите компании, на втория – отделните страни, на третия – Еврокомисията. Целта е колкото е възможно по-дълго всякакви проблеми със спирането на газовото снабдяване да се решават на ниво компании-доставчици и компании-потребители“, обясни Итконен. И само ако кризата стане толкова сериозна, че пазарните методи не са достатъчни за нейното решаване, тогава да влязат в сила мерките, съгласувани от членовете на ЕС, включително принципа на солидарността.

Руският монополист ще бъде контролиран по-строго

Още един важен аспект на новия пакет от мерки е усилването на контрола от страна на ЕС над договорите на държавите-членки с трети страни за доставките на газ. Ако договореният обем доставки достига около 28% от общото потребление на газ в една страна, тогава тези договори ще трябва да бъдат предавани за одобрение в Брюксел преди тяхното подписване. Първоначално се предполагаше регулаторът да бъде информиран, ако пазарният дял на доставчика достига 40%.

Тази мярка ще засегне интересите на руския газов монополист: „Газпром“ има договорености в Европа, които надхвърлят тази горна граница, а ако бъде пуснат в експлоатация газопроводът „Северен поток-2“, то тази граница ще бъде надхвърлена от „Газпром“ и в Германия. Впрочем, директно, както ни увериха в ЕК, новият пакет с мерки по никакъв начин не засяга отделните доставчици и проекти.

Що се отнася до проекта „Северен поток-2“, то за него скоро ще се появят новини от европейска страна: Брюксел през юни тази година поиска от страните-членки на ЕС мандат за провеждането на преговори с Русия за строителството на новата отсечка от „Северен поток“. Решението за мандата все още не е прието, заявиха от Еврокомисията. На предварителното съвещания юристите от Съвета на ЕС стигнаха до извода, че подобен вид преговори не влизат в компетенцията на Брюксел.

----------

Михаил Бушуев, „Дойче Веле“.

Берлин / Германия