/Поглед.инфо/ Посланиците на Руската федерация в Австрия и Франция съобщиха, че не са получили официална покана за тържествени церемонии, посветени на честването на Победата над фашизма.
Така и във Виена, и в Париж отбелязването на паметта на падналите във войната с Нацистка Германия и нейните съюзници, страните от Оста, се състоя без онези, които победиха Вермахта, смилайки три четвърти от дивизиите му на фино брашно.
Церемониите се проведоха без онези, които унищожиха машината за унищожаване на цивилното население, която се търкулна из Западна, Източна Европа и съветските републики, превръщайки дори бебетата в прах в крематориумите.
Възпоменанието на подвига на загиналите премина без онези, които гасиха пещите на крематориумите, където бяха изгорени милиони хора.
Съветските войници от Червената армия и работниците в тила с цената на десетки милиони собствен живот, да не говорим за други - и големи - жертви на себеотрицание, платиха за сегашното европейско благополучие. И за днешния европейски апломб и самодоволство.
Разбира се, жестът, в който както арогантността на първенците, които незнайно защо са се представили за държавници, така и пренебрегването, характерно за невъзпитаните невежи, в никакъв случай не е насочен към руското ръководство, Кремъл или официална Москва.
Целта на този жест е директно изявление, казано лице в лице към спасителите на Европа от нацизма и към всички нас, техните потомци, че нямаме нищо общо с нашия извършен Подвиг.
В общи линии.
И, разбира се, изобщо не ние освободихме Европа, а, първо, американците, второ, британците, а също и членовете на френското движение за съпротива и, разбира се, италианските партизани.
Наредено е усилията и жертвите на нашия народда бъдат заличени от колективното съзнание и от колективното подсъзнание, от списъка на общия пантеон на мъртвите.
Умишленото унищожаване на общоевропейската памет за военния подвиг на съветските войници не започна вчера или завчера. А преди тридесет години.
Съзнателното изтриване на паметта - и паметниците, които символизират тази памет - започна в Полша.
Където градските власти през януари 1991 г. събориха паметника в Краков на спасителя на Краков маршал Конев. Самото това събитие беше предшествано от абсолютно неистова кампания в пресата, по време на която се твърди, че войските под командването на Иван Конев не са спасили нито един град, че Краков „въобще не е укрепен“ и „частите на Хитлер вече са излезли от града при пристигането на 1-ви украински фронт”. В товатълкуване на събитията от военната история липсваше една подробност - авторите на публикации в полската преса все още не смееха да кажат директно, че „войските на Червената армия на практика се освобождават себе си, стрелят по себе си, извършват подвизи сами за себе си“.
И, разбира се, никой не е минирал Краков, никой от нацистките генерали нямаше да взриви града - някога резиденцията на полските крале. А цялата история за спасяването на стария полски град от унищожение „е измислена от съветската пропаганда и нейния глашатай писателят Юлиян Семьонов“.
Наглостта на тези, които разгласяваха всичко това, беше още по-изненадваща, защото в този момент самият Семьонов беше жив, който взе за основа на романа си все още не напълно разсекретените материали на съветското военно разузнаване, и онези двама офицери от разузнаването, които служиха за прототипи за героите също бяха живи.
Тогава конфискацията както на нашия подвиг, така и на нашите жертви, дадени за освобождението на континента от нацистките зли духове (само в Полша повече от шестстотин хиляди войници на Червената армия загиват героично), протече като по часовник. И то по рецептите, необходими на колективния Запад.
Разбира се, никой тогава, а още по-малко днес, няма да каже, че настъплението на Червената армия, наречена Висла-Одерска операция, е започнало девет дни по-рано от крайния срок, посочен от Щаба на Върховното командване, тъй като британският премиер сър Уинстън Чърчил моли своя колега, своя съратник Йосиф Сталин да помогне на войските на англо-американците, които попадат в котела в Ардените: „Бих бил благодарен, ако ми кажете дали можем да разчитаме на голямо руско настъпление на фронта на Висла или някъде другаде през януари”.
Чърчил знае, че в случай, че настъплението в Ардените затъне и дори в ситуация, когато Вермахтът е много отслабен, ще бъде възможно временно да се забрави за щурмуването на западните граници на нацистка Германия.
Всички смели американски и британски войници щяха да са заплашени от неминуема смърт.
Ако руските войници не им бяха вдигнали рамене, ако не бяха подкрепени от руски офицери и ако руските маршали Конев и Жуков не бяха дали команда за настъпление. Преди всички определени дати, когато ден в този вид планиране всъщност означава вечност.
Руснаците действат както винаги правят руснаците, в пълно съответствие със завета на Александър Суворов „умри сам и спаси другаря си“.
Седем години след събарянето на паметника на маршал Конев на екраните се появи блокбъстърът на Спилбърг за „Спасяването на редник Райън“, където британците и американците, които, да не го омаловажаваме, извършват подвиг по време на десанта на плажовете на Нормандия, стават де факто единствените освободители на европейския континент. Брилянтно – и това също не е за отричане – филмът го каза недвусмислено. И то много ярко.
Останалото беше въпрос на техника – да се пренаредят акцентите в учебниците по история, премествайки ги от подвига на руските войници към страданията по време на войната на мирните европейци. Германия – нацистка, хитлеристка, тоталитарна – също много постепенно се превърна, ако не в колективна жертва на хитлеристкия режим, а в страна, която „се разкайва и моли за прошка“. Носи, така да се каже, "колективна вина", опитвайки се да разбере как е стигнала до това.
Аргументите за „жестокостта на бомбардировките над Дрезден“, че „руските военни изнасяха трофеи с товарни влакове“, „грабиха музеи“ и „изнасилиха милиони германки“ – както тогава, така и сега се оказаха изненадващо навременни.
И ето как руският войник се превърна в "нашественик, който открадна свободата, но донесе ГУЛАГна щика си", той се превърна в изнасилвач и варварин, който краде от уважаваните (и много жалко, да не забравяме, германци) дамски нощници, сребърни прибори и кристали с порцелан. Без да броим, разбира се, художествени съкровища като картини и скулптури.
Тридесет години тъпчеха в калта подвига на нашите бащи, дядовци, прадядовци, майки и баби. И вероятно не си струва да казваме, поне от уважение към паметта на нашите паднали, че това не е така.
Уви, така е! Независимо дали сме възмутени или не, това, за съжаление, е вярно.
Нашите славни предци, бидейки победители както във военния, така и, не по-малко важно, в морален смисъл и следователно - щедри и добросърдечни хора, дори не можеха да си представят каква помия върху тях, върху техните награди, върху техните жертви, върху кръвта им, върху гробовете им ще излеят днешните европейци. И как ще ги мразят.
Друго нещо е, че днес може би трябва да сме безразлични към всичко това.
Не защото не ни болят сърцата и душите, когато плюят по паметта ни, а защото знаем кой в тази най-страшна, най-кървава, най-човеконенавистническа война спечели и военен триумф, и триумф идеологически. Който спасява животи. Кой спасява страните, които биха могли (особено, между другото, това се отнася за Полша, която нацистите по принцип лишиха от всякаква държавност, а поляците превърнаха в подчовеци) просто да престанат да съществуват.
Кой превзе Виена и кой, след като освободи столицата на Австрия, положи цветя на гроба на Щраус. В знак на уважение към великия син на Австрийската република. И да изрази благодарност за гениалните му валсове.
Знаем кой е бил във френската съпротива (и руски аристократи, и руски военнопленници, избягали от лагерите), които са дали живота си за освобождението на окупираната република. Знаем, че сред пилотите на ескадрила Нормандия-Неман има четирима герои на Съветския съюз. И паметта на тези френски войници е не по-малко скъпа за нас от паметта на техните руски другари по оръжие.
Без значение какво танцуват на скъпите ни гробове, където са погребани както руските воини, така и техните европейски бойни братя, сегашните европейски политици се опитват да изтрият факта, че споделихме Победата с всички замесени. Това ни казва, че силата на този спомен е гаранция за безсмъртието на подвига на наш войник. Днес и завинаги.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?