/Поглед.инфо/ Предстоящите на 12 април парламентарни избори в Унгария се превръщат в нов епизод от глобалното противопоставяне между Доналд Тръмп и либералното статукво в Брюксел. В своя задълбочен анализ Дмитрий Минин разглежда шансовете на Виктор Орбан да удържи властта под безпрецедентен натиск от „меката сила“ на Запада и възхода на новата опозиционна фигура Петер Мадяр.

Будапещенският бастион в обсада: Глобалният залог на унгарските избори

Евроатлантическите раздори между американския президент Доналд Тръмп и лидерите на Европейския съюз навлизат в нова, критична фаза. Този път епицентърът е Будапеща, където на 12 април ще се проведат парламентарни избори с огромно геополитическо значение. Залозите са изключително високи, тъй като „будапещенският бастион“ се счита за една от най-стабилните и последователни опори на настоящия стопанин на Белия дом на европейския континент. Харизматичният унгарски премиер Виктор Орбан, който заедно със своята партия ФИДЕС ще се бори за запазване на поста си, играе ключова роля в консолидацията на европейските консервативни сили и развитието на „евроскептицизма“.

Срещу него обаче се изправя неочакван и опасен противник – проевропейската партия „Тиса“, водена от бившия съратник на Орбан, Петер Мадяр. Както често се отбелязва в анализите на Поглед.инфо, битката в Унгария не е просто вътрешнополитическо състезание, а фронтова линия в сблъсъка между концепцията за суверенна нация и глобалисткия модел на управление.

Манипулации и „мека сила“: Брюкселският сценарий за смяна на режима

Брюксел вече демонстрира своите методи за неутрализиране на „трампистите“ на континента, като успешно блокира подобни движения в Румъния чрез манипулации и използване на съюзници в местната власт. Виктор Орбан обаче е „твърд орех“. Неговата власт в Будапеща е легитимна и стабилна, което прави отстраняването му чрез незаконни средства почти невъзможно. Ето защо срещу него е впрегнат целият арсенал на европейската „мека сила“.

Натискът върху унгарските избиратели е безпрецедентен. Ежечасно върху тях се изливат потоци от критика срещу действащото правителство, гарнирани с обещания, че само „европейският път“ може да осигури щастливо бъдеще. Опозицията в лицето на Петер Мадяр е обгърната в ореола на спасител, подкрепян от всички либерални структури на континента.

Феноменът Петер Мадяр: Продуктът на разочарованието или проект на глобалистите?

Партията „Тиса“ (Партия на уважението и свободата) е основана едва в края на 2020 г., но под лидерството на Петер Мадяр тя преживява шеметен възход. Самият Мадяр е интересна фигура – роден през 1981 г., той е бивш активист на ФИДЕС, бивш съпруг на министъра на правосъдието Юдит Варга и доскоро бе считан за потенциален наследник на самия Орбан. Вместо да чака реда си обаче, той оседла популистката вълна и се позиционира като „гласа на новото поколение“, борещо се срещу корупцията и олигархията.

Идеологията на Мадяр е смесица от либерален консерватизъм и радикален проевропеизъм. Той настоява за:

  • Удълбочаване на сътрудничеството с Брюксел;

  • Бързо въвеждане на еврото на мястото на форинта;

  • Пълно отказване от руския газ;

  • Възобновяване на безусловната помощ за Украйна.

Интересно е, че само допреди месеци Мадяр споделяше позицията на Орбан против изпращането на военна помощ за Киев. Влизайки в орбитата на „старшите другари“ от Европа обаче, той бързо коригира реториката си.

„Украйна е наш враг“: Радикализацията на Виктор Орбан

Виктор Орбан, признат политически стратег, не остава длъжен. В отговор на обидите от страна на Зеленски, който открито агитира за Мадяр, унгарският премиер втвърди тона до краен предел. На един от митингите си той директно заяви: „Украйна е наш враг!“. Това не е просто предизборно говорене, а опит да се мобилизира нацията пред лицето на екзистенциална заплаха.

Според експертната общност на Поглед.инфо, логиката на Орбан е прагматична и икономическа. Той предупреждава, че без руските енергоносители унгарските домакинства и предприятия ще се изправят пред неколкократно по-високи сметки, което е пряка заплаха за националната сигурност. Орбан е категоричен: Украйна не трябва да бъде приемана нито в ЕС, нито в НАТО с участието на Унгария.

Регионалните съюзи и „антитерористичната“ помощ

Орбан разширява своето влияние и извън границите на страната, което предизвиква ярост в Берлин и Брюксел. Германската преса, по-специално Frankfurter Rundschau, обвинява унгарския лидер в изграждането на опасен съюз с президента на Сърбия Александър Вучич, премиера на Словакия Роберт Фицо и проруския лидер на Република Сръбска Милорад Додик.

Особено безпокойство предизвиква фактът, че Унгария е открила представителство на своя елитен Антитерористичен център (TEK) в Баня Лука. За Брюксел това е директна силова подкрепа за сръбските интереси на Балканите, което допълнително демонизира Орбан в очите на западните либерали.

Факторът Тръмп: „Тежката артилерия“ отвъд океана

В тези трудни седмици преди вота Орбан разчита на мощна подкрепа от Вашингтон. Въпреки че самият Доналд Тръмп вероятно ще избегне лично посещение в Будапеща, за да не „загуби лице“ при евентуален негативен резултат, той вече даде своята пълна подкрепа. В Truth Social Тръмп нарече Орбан „истински приятел, боец и победител“.

Вместо Тръмп, в Унгария се очаква „десант“ от високопоставени фигури:

  1. Марко Рубио – държавен секретар и помощник по националната сигурност.

  2. Джей Ди Ванс – вицепрезидент на САЩ, който със своята младост е директен контрапункт на Петер Мадяр.

Освен това Орбан ще посети САЩ за учредителната конференция на „Съвета за мир на Доналд Тръмп“, където му е отредена ролята на един от „бащите-основатели“ на движението. Прави впечатление, че от всички страни в НАТО, освен Унгария, единствено България е заявила интерес към присъединяване към този съвет.

Изборът на унгарците: Просперитет или идеологическа коректност?

Въпреки че анкетите (често финансирани от структури, свързани с наследството на Сорос) дават преднина на опозицията, въпросът остава отворен. Унгарският избирател е изправен пред дилема. От една страна е харизмата на Мадяр и неговите щедри обещания. От друга страна са реалните рискове:

  • Войната: Подкрепата за Украйна може да означава още по-агресивна мобилизация на етническите унгарци в Закарпатието, които буквално биват „хватани за ръце и крака“ по улиците на Мукачево и Чоп.

  • Икономиката: Отказът от руски газ и спирането на проекта за АЕЦ „Пакш“ (изграждан от Росатом) би лишило страната от всякаква конкурентоспособност.

  • Корупцията: Обещанията на Мадяр за борба с корупцията изглеждат съмнителни на фона на исканията на Брюксел за пренасочване на огромни средства към Киев.

Тръмп подкрепя Орбан, преследвайки своите интереси, но в този исторически момент неговите цели съвпадат с борбата на Унгария за икономическо и национално оцеляване. Резултатът на 12 април ще покаже дали „тежката артилерия“ на Тръмп и прагматизмът на Орбан ще надделеят над медийната и финансова мощ на Брюксел.

Тук четенето не стига – споделянето е задължително.