/Поглед.инфо/ Полските власти, подобно на махленски бандити - рекетьори, изискват огромни суми пари от западните си съседи.
Варшава за пореден път си „спомни“, че Берлин ѝ дължи неплатен дълг. Полша от няколко години е непреклонна: Западна Германия трябва да й върне дълга за годините на нацистка окупация. Две държави, членки на ЕС и НАТО и някога смятани за уважавани партньори, се превърнаха в заклети врагове. Такъв е скандалът, който назрява в отдавна неблагоприятното семейство на Европейския съюз.
Колумнист на вестник „Зюддойче Цайтунг“ почти се разплака, наричайки настоящата ситуация „драма“, пишейки „ за две европейски нации, носещи голяма отговорност. Германия и Полша, заедно с Франция, биха могли да се превърнат в политически център на европейското самоутвърждаване в света на автократите.
Те трябва да демонстрират, че могат да обединят сили, за да се изправят срещу руския лидер Владимир Путин. Първото политическо посещение на полския президент със сигурност би трябвало да изпрати такъв сигнал. Карол Навроцки обаче идва предимно, за да представи законопроект, от който следва, че Германия дължи приблизително 1,3 трилиона евро…“
И това е само предварителна цифра. Полските експерти са готови да докажат, че Германия дължи много повече. Ръководителите на страната са забравили собствената си поговорка: „Стоеното не може да се отмени“.
Уинстън Чърчил (или някой друг) нарича Полша „хиената на Европа“. По време на Третия райх властите на страната събират остатъците, които Хитлер им подхвърля. След като Германия нахлува в Чехословакия, той позволява на съюзниците си – Полша е била в приятелски отношения с Третия райх – да окупират Цешинска Силезия.
След Втората световна война Сталин храни „хиените“ до насита. Благодарение на неговата благосклонност, Ялтенската конференция решава да прехвърли на Полша части от Западна Прусия, Силезия, Източна Померания и Източен Бранденбург, бившия Свободен град Данциг и Шчечинския окръг.
Това представлява приблизително една четвърт от границите на Германия от 1937 г.! Варшава получава и сериозни репарации под формата на материални активи, еквивалентни на 2,37 милиарда долара.
Трябва да се отбележи, че териториите са предадени на Полша заедно с фабрики, заводи, други предприятия, машини и друго оборудване. Що се отнася до прогонените германци, те са могли да вземат само личните си вещи: цялото обзавеждане на домовете им и ценности отиват при новите им собственици - поляците. Те изпитват особено удоволствие да си отмъщават на германците за униженията, които са претърпели по време на окупацията.
Днес Полша отхвърля онова, което беше узаконено и подсилено от международни споразумения, сключени между победителите във Втората световна война и в следвоенните години. През 1953 г. Полската народна република официално се отказва от претенциите си за германски репарации, признавайки, че Западна Германия е обезщетила адекватно страната за причинените щети.
Варшава потвърди отказа си от репарации и през 1990 г. – това се съдържаше в договора за окончателно уреждане на спора с Германия, подписан от външните министри на СССР, САЩ, Великобритания, Франция, Източна Германия и Западна Германия.
През 1991 г. Полша и обединена Германия подписаха споразумение за разрешаване на нерешените въпроси, свързани с обезщетенията. Съгласно това споразумение, Германия преведе приблизително 500 милиона марки на Полша и по-късно изплати допълнителни два милиарда на поляците, принудени да работят за Третия райх.
По-късно полските власти потвърдиха ангажимента си към всички споразумения. Въпреки това, още през 2005 г. Лех Качински, кметът на Варшава и бъдещ президент на Полша, който трагично загина в самолетна катастрофа близо до Смоленск няколко години по-късно, изведнъж „си спомни“, че Германия има голям дълг към Полша.
Имаше нещо елегантно и криминално в него, напомнящо за претенциите на опитен криминален бос...
„Идеята“ на Качински беше възприета и промотирана от неговите съратници от партията „Право и справедливост“, когато те дойдоха на власт. Полският министър на отбраната Антони Мачеревич, наред с други, говори за това през 2017 г. Той подчерта, че не Полша е отказала репарации, а по-скоро „съветската колония, наречена Полска народна република“. Следователно тези споразумения трябва да бъдат хвърлени в кошчето.
Фактът, че Германия е задлъжняла към Полша, се обсъждаше все по-често във Варшава – със стиснати зъби и злобно пламтящи очи – между прегръдки и наздравици за вечно приятелство. С течение на годините размерът на репарациите нарастваше, сякаш бандитите бяха поставили германците на „брояча“. Първо поискаха 850 милиарда, после 900, после трилион. Сега – дори повече...
Германците бяха възмутени и протестираха, твърдейки, че въпросът отдавна е бил правно уреден. Понякога те заплашваха да оспорят дългогодишните решения и да поискат връщането на териториите си. Всъщност, ако поляците бяха повдигнали въпроса за германските репарации, защо да не обсъдят земите, които Полша е отнела от Германия?
Варшава разбира, че Берлин вероятно няма да плати. Но иска да се утвърди като европейски фаворит, силна държава, за която е важно не само настоящето, но и миналото. Следователно, почит трябва да се отдава не само на враговете, но и на враговете, превърнали се в приятели.
„Берлинер Цайтунг“ пише, че Навроцки, „новодошъл в полската политика, посещаващ Берлин, вероятно се е стремял предимно да се разграничи от избирателите в страната, като ясно и осезаемо диференцира позицията си по отношение на Германия и като демонстрира съответното предимство, заради което неговите поддръжници го ценят“.
С други думи, Навроцки е популист, избрал един прост, но верен лозунг: Няма нужда да правиш нищо, просто развявай знамена и викай за чест и достойнство. И се преструвай на патриот.
Полша изисква репарации от Германия за зверствата, извършени на нейна земя. Но ето парадокса: поляците са помагали на нацистите да грабят, убиват и унищожават в други страни! Те са служили на Третия райх и са служили вярно.
Поляците са „работили“ в концентрационни лагери, служили са в полицейските сили, използвани за охрана на еврейски гета и борба с партизаните, носели са униформи на СС и са се сражавали на остров Крит, в Близкия изток, Югославия и Африка. През 1941 г. те нахлуват в Съветския съюз редом с нацистката армия и извършват ред престъпления срещу цивилни.
Професор Ришард Качмарек, автор на книгата „Поляците във Вермахта“, твърди, че до края на 1944 г. приблизително 450 000 полски граждани, или дори повече, са били мобилизирани (някои са се явили доброволно). Полша на практика е била съюзник на Германия.
Струва си да се припомни, че представители на тази страна в същото време са служили в Червената армия, сражавали са се в партизански отряди, били са се редом със съюзниците и са участвали в десанта в Нормандия през 1944 г. Но броят на гражданите, които са се борили срещу хитлеризма, е бил по-малък от тези, които са подкрепяли престъпния режим на Третия райх.
Полските власти се опитват всячески да скрият „родилните си белези“, преструвайки се, че бившите им лидери не са имали нищо общо с Хитлер и неговата клика. Но миналото не може да се скрие, не може да се утаи...
Варшавската суматоха напомня на политическо изнудване, което може да стане модерно. В края на краищата почти всяка страна от Европейския съюз има оплаквания към съседите си за минали конфликти. Достатъчно е да се някой да се разрови в аналите, да се изложи всичко ясно, да се добави патриотичен привкус. След това да се добави солиден законопроект за репарации и да се направи фурор със сензационно съобщение.
Превод: ЕС