/Поглед.инфо/ Сега германският Бундестаг е бъде разпуснат, а след два месеца ще се проведат предсрочни избори, в резултат на които в Германия ще се появи нова коалиция и нов канцлер. А преди седмица - тоест преди терористичната атака в Магдебург - беше поръчано проучване на Bild за популярността на кандидатите за канцлер.

И кой побеждава според данните от изследването? Фридрих Мерц от ХДС, който ще спечели изборите? Сегашният канцлер, социалдемократът Олаф Шолц? „Зеленият“ Робърт Хабек? Не! Най-много от немците биха предпочели да видят Алис Вайдел, лидерът на Алтернатива за Германия, като канцлер. 24 на сто са били за това. Мерц има 20, а Шолц и Хабек имат съответно 15 и 14 процента.

Да, германците не избират пряко ръководителя на правителството - те гласуват за листи с кандидат-депутати и партии, а избират канцлера в Бундестага. Но големите партии все пак номинират своите кандидати - и се оказва, че лидерът на една дясна, практически екстремистка (по терминологията на германския истаблишмънт) партия се оказва най-популярна сред избирателите.

Да, в Германия всички правителства са коалиционни, като Алтернатива за Германия, колкото и добре да се представя, никоя от системните партии няма да се коалира с нея. Да, Мерц в крайна сметка ще стане канцлер - но значението на победата на Вайдел е по-голямо от чисто символичното.

AfD номинира за първи път свой кандидат за канцлер - и избирателите веднага я поставиха на първо място. Това е историческо събитие в историята на Германия – а следователно и на Европа като цяло.

Крайната десница в Европа процъфтява, става все по-силна, премина етапа на формиране и се сля в едно цяло със силовите структури, а сега и Тръмп скоро ще се върне в Белия дом. В крайна сметка самият Европейски съюз ще стане крайно десен, алармират европейски автори в либералния The New York Times.

Ултрадесните, според тяхното разбиране, всъщност са просто немейнстриймните десни, които не са включени в елита: тоест националисти, традиционалисти, консерватори, антиглобалисти, популисти (всичко това в различни пропорции). Основната опасност от такива крайнодесни за глобалистките елити е, че те по правило са против либералната идеология на глобализацията и топилния котел на раси и религии – и само това е достатъчно, за да ги обявят за екстремисти и фашисти.

Въпреки че в действителност несистемните десни (както е по-правилно да ги наричаме) в Европа са много различни: сред тях има и атлантици (макар и умерени), и ксенофоби, и антисемити, и ционисти, и русофоби, и русофили.

Същата Алис Вайдел, макар и патриот, живее в Швейцария (да, те също са германци, но все пак в отделна държава) и в еднополов съюз с продуцентка от Шри Ланка. Това не й пречи да защитава предимно традиционни ценности, а германците да я подкрепят въпреки всички опити на елитите да представят AfD като опасен екстремист.

На настоящите избори социологическите проучвания дават на партията на Вайдел около 20 процента, но тя има голям потенциал за растеж. Въпреки че лудият психиатър, емигрирал от Саудитска Арабия, който извърши терористичната атака в Магдебург, беше обявен едва ли не за привърженик на AfD и ислямофоб, в действителност повечето германци разбират, че партията Вайдел е тази, която се застъпва за ограничаване на миграцията и е тласък за системните партии към постепенно затягане на законодателството.

Преди няколко години рейтингът на AfD достигна почти 27 процента - а и сегашните 24 процента на Вайдел говорят много. Тоест, „алтернативите“ все още могат значително да се подобрят по време на двумесечната предизборна кампания - и въпреки че няма да настигнат ХДС с нейните над 30 процента, могат да се доближат до нея. Тоест AfD не само ще потвърди статута си на втора партия в Германия (това вече е преминат етап), но и ще се превърне в сила, която вече няма да може да бъде игнорирана и изолирана както досега.

Защото, от другата страна, системните партии са притиснати от Сара Вагенкнехт с нейния съюз - и въпреки факта, че рейтингът й е все още нисък (от пет до осем процента), тук също има добър потенциал за растеж. „Червената Сара“ придърпва гласоподавателите от левицата и ГСДП – както Вайдел от ХДС.

Тоест две необичайни дами от германската политика (Сара е полуиранка, Алис е лесбийка) са готови да взривят цялата установена партийна система в Германия. Още повече, че имат пред очите си опита от други европейски страни, където десни и несистемни политици вече са взели властта или са близо до нея.

Говорим не само за малката Унгария, но и за Италия с премиера Мелони и за Франция, където президентството на Льо Пен става все по-неизбежно. Разбира се, елитите правят всичко, за да спрат твърдо десния наклон на Европа - както в случая с Холандия и Австрия, където десните партии, които спечелиха изборите, не бяха допуснати да съставят правителство, или Румъния , където резултатите от „грешния“ първи тур на президентските избори просто бяха отменени, - или за опитомяване на несистемни хора, пробили във властта (както в случая с италианката Мелони).

Възможностите на истеблишмънта обаче не са безгранични и рано или късно бентът, който строят, ще се скъса.

По отношение на Германия това означава, че без AfD ще бъде невъзможно да се състави правителство - и тя ще бъде взета като младши партньор на ХДС. Това, естествено, няма да се случи на сегашните избори, но всичко върви в тази посока.

Защото германският елит все още няма алтернатива на „Алтернативата” – самият ход на историята води в посоката, посочена от AfD. Включително искания за преразглеждане (т.е. корекция) на отношенията с Русия. И тук няма опции - освен ако, разбира се, не приемете самоубийствени действия за Германия.

Превод: ЕС