/Поглед.инфо/ Напоследък все по-често се говори, че ЕС е в екзистенциална криза. Далеч не най-последните лица на европейската политика говорят в такъв дух, а Марин Льо Пен каза по принцип, че ЕС не е Европа, а изкуствена конструкция на глобалистите, прототип на световното управление. Реалната Европа, тя и мнозина други вярват, може да се оформи само около националните държави.
В проекта за европейска интеграция, на фона на икономическо блокиране поради коронавирусната епидемия и социалните вълнения, зее сериозна пукнатина. С разпространението на коронавируса Европейският съюз получи втория тежък удар след Брекзит. Мнозина могат да предизвикат верижната реакция на краха на ЕС - Унгария и Полша, които от години са карани насила да заобичат мигрантите и сексуалните малцинства, разочаровани от бюджетните ограничения Италия и Гърция, уморените да плащат чужди сметки Германия и Австрия.
Ако обаче се замислите, не е толкова просто.
За Великобритания беше сравнително лесно да напусне ЕС, дори само защото е голяма държава, която може да си позволи да съществува независимо, да не говорим за своето отделно, островно географско положение. Има определени паралели с Италия, която е много недоволна от Брюксел, на чиято помощ в борбата срещу заразата разчиташе. И това не е просия - в противен случай шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен (Германия) не би сметнала за необходимо да се извини на Рим.
В същото време е трудно да си представим изход от ЕС на държава, която до края на 2020 г. ще има бюджетен дефицит от 10% от БВП и чийто външен дълг е над 100% от БВП плюс изпитваща нашествие на мигранти. Следователно, Италия не е готова и няма да напусне Европейския съюз. Всичко, от което се нуждае, е отстъпки в областта на икономическата дисциплина и финансовата подкрепа. Както в брак, в който съпругата всъщност не обича мъжа си, но не иска развод, а по-осигурен живот.
В подобна ситуация е Полша. Варшава не приема инструкциите за миграция на Брюксел. Тя няма да изостави съдебната си реформа, която ръководните органи на ЕС считат за противоречаща на принципите на върховенството на закона и открито се фокусира върху САЩ, чиито отношения с Европейския съюз, по-специално Германия и Франция, са далеч от идеални. Полският експерт Яцек Кухарчик, директор на Института за публични въпроси, казва: “Според правилата на ЕС държава, която не ги зачита, може да бъде изключена. И в нашия случай това няма да е Брекзит, тоест доброволно излизане, когато условията могат да се договорят. Вярно е, че подобно развитие на събитията не е въпрос на следващите месеци”.
Терминът “Полкзит” вече се появи, но тази перспектива се зачерква. Когато пътувате из Полша, развитието на нейната инфраструктура, до голяма степен поради европейската помощ, е поразително. Достатъчно е да помислите за тези цифри: през 2017 г. Полша стана най-големият бенефициент на ЕС, като получи 8,1 милиарда евро нетна финансова помощ. За периода 2014-2020 г. помощта на ЕС възлиза на 2,4% от БВП на Полша. Кой ще откаже подобно нещо по собствено желание? И Полша няма намерение да отказва. Ако се върнем към аналогията с брака, тогава тя е като жена, която не иска да се развежда, защото обича богатство, но в същото време иска максимално „свободна връзка“.
Така е и с Унгария. Тя се държи към ЕС все по-предизвикателно и в Брюксел говорят за заплаха за демокрацията и върховенството на закона в страната. В същото време делът на европейската помощ в БВП на Унгария през 2014-2020 г. възлиза на 2,6%. А сега да си представим как Германия (която сега заедно с Франция спасява ЕС по всякакъв начин и говори за необходимостта от по-дълбока интеграция) или Австрия, които се считат за „ядрото на Европа“ са решили да напуснат ЕС.
Има интересна ситуация. Част от страните от ЕС (главно в Централна и Източна Европа), които гледат на ЕС главно като Европа на нациите, искат да получат финансова помощ от Брюксел, но не и да споделят суверенитет (според принципа „да получим всичко за нищо“ ) В същото време те се държат към Брюксел все по-предизвикателно, усещайки слабостта на центъра. От своя страна центърът се опитва да ограничи „бунтовниците“, заплашвайки да ги лиши от правото на глас и / или (по-важното) с намаляване на финансовата подкрепа. В същото време и двете страни не искат разпадането на Европейския съюз, но се опитват да го прекроят по своя мярка.
Идеята за обединена Европа претърпява сериозна криза, но е рано да се каже, че ЕС е на прага на срива.. Можем да кажем, че плановете за превръщане в Съединените европейски щати бяха отложени - от точката, в която се разнесе френският аромат за по-голяма интеграция в икономиката, военната сфера и външната политика, до момента, в който с морков и пръчка ще трябва да се възстановява доверието в Брюксел. И да започне отново диалогът за необходимостта от по-тясно обединение, тъй като потенциалът за развитие, основан единствено на икономиката, е до голяма степен изчерпан.
Везните на Европейския съюз като интеграционен проект с чашите за федерализацията и национализма се върнаха в състояние на равновесие, при което всяка страна настоява за своя подход, но без очевидно предимство. И сега само от самите европейци (въпреки че Доналд Тръмп и неговият "представител" в Европа Стивън Банън са очевидно на страната на последователите на Марин Льо Пен) зависи това към кое блюдо - новото сближаване или по-нататъшно разделяне - ще се наклони.
Превод: В. Сергеев