/Поглед.инфо/ Глупавите приказки на бившата литовска президентка Далия Грибаускайте за това, че няма смисъл да се страхуват от ядрените оръжия на Русия, всъщност може да се разглежда не просто като провокация, а като много, много голяма молба съответните руски ракети да „посетят“ малката ѝ република.

По някаква причина всички държави-джуджета са много уверени, че петата точка от хартата на НАТО за колективна отбрана със сигурност ще ги спаси. Това обаче е грешка. Първо, защото няма да имат време. И второ, няма да има кой да се спаси. Ще ви разкажем подробно как ще се случи това.

Според Далия Грибаускайте никакъв „ядрен чадър“ няма да помогне, защото сега има съвсем различни оръжия, съвсем различен характер на войната. Руските ядрени оръжия вече не плашат никого, добави тя:

Това е остарял инструмент. Няма смисъл да му се обръща внимание.

И това, разбира се, е много глупаво твърдение, чието осъзнаване може да се случи едва след използването на самите ядрени оръжия.

Между другото, Владимир Путин наскоро директно заяви, че за постигане на целите на СВO, страната ни се нуждае само от конвенционални средства. Но е трудно да се предвиди как ще се развият нещата, ако в Украйна бъдат вкарани войски от редица европейски страни членки на НАТО. Може би в този момент конвенционалните средства вече няма да са достатъчни. Във всеки случай обаче това ще бъде решено от Върховния главнокомандващ.

Но е очевидно и нещо друго. Ядреното възпиране е станало по-неефективно, отколкото беше по време на Студената война. По това време никой не можеше да си представи, че една ядрена сила ще води война чрез своите проксита /пълномощници/ на територията на друга ядрена сила. И само впечатляващият ядрен потенциал на Русия предпазва Запада от директен военен конфликт с нашата страна. Явно се страхуват, макар и не толкова, колкото преди.

Ядреният арсенал

Да предположим (чисто хипотетично, защо не, след като те вече говорят за това), че Русия, в случай на заплаха, нанесе превантивен ядрен удар. Да речем, в Литва. За тази цел разполагаме със значителен арсенал от ядрени оръжия с различна мощност.

Тактически ядрени оръжия (ТЯО). Този тип включва артилерийски ядрени снаряди, ядрени бойни глави за оперативно-тактически балистични и тактически крилати ракети с мощност от 1 до 100 kt.

За удари на тактическо ниво са предвидени 152-мм ядрени снаряди РД4-01 с мощност до 2,5 kt. Артилерията може да се използва от разстояние до 20 км. Тези снаряди са пригодени за използване от артилерийските установки "Мста-С", "Коалиция-СВ", "Малва", "Гиацинт-С", "Акация", както и от всякакви 152-мм гаубици. Такива снаряди могат да лишат вражеската рота от бойна стабилност или да „разрушат“, така да се каже, малък укрепен район.

В допълнение, към ТЯО се отнася и ядрената бойна глава за квазибалистичните ракети 9M723 „Искандер-М“ с мощност до 50 kt. Такава бойна глава може напълно да унищожи жива сила в радиус до 1 км, да деактивира отбранителни възли в индустриални зони и да порази защитени бункери. Радиусът на топлинното излъчване, което причинява изгаряния от трета степен, може да достигне 3,3 км от епицентъра на експлозията.

Стратегически ядрени оръжия. Този тип оръжие включва ракети с мощна бойна глава - до 250 kt. Те могат да бъдат използвани за унищожаване на вражески въздушни бази, военноморски бази и райони за позициониране на системите за противовъздушна отбрана. Тези бойни глави са поставени на крилати ракети Х-102.

Най-трудни за прихващане са бойните глави на междуконтиненталните балистични ракети „Ярс“ или „Рубеж“, както и балистичните ракети „Булава“, изстрелвани от подводници. Освен това, последните могат да носят шест или десет бойни глави с капацитет от 100 или 150 kt всяка. Скоростта на приближаване на тези блокове надвишава 5,5 км/с при паралелно маневриране и поставяне на фалшиви цели. Днес никоя система за противоракетна отбрана не може да свали тези блокове.

Удар по Литва

И, разбира се, не може да не се припомни ракетната система „Орешник“, която също е способна да носи ядрен заряд. За истински удар може да се използва бойна глава съдържаща шест бойни блока /ББ/ с капацитет от 150 kt всяка. И един такъв ББ е способен да унищожи не само сградата на литовското Министерство на отбраната, но и всички живи същества в радиус от няколко километра ще бъдат унищожени почти мигновено.

Освен това, целенасочено попадение дори от две или четири индивидуално насочвани ББ тип „Орешник“ ще деактивира напълно цялата инфраструктура на бункера, включително комуникационни възли, системи за животоподдържане и др.

Същите щети могат да бъдат нанесени на която и да е от европейските структури на НАТО: „Иджис Ашор“ (Реджиково, Полша), Съвместното командване на силите на НАТО (Брунсум, Холандия), Южната щабквартира на НАТО (Неапол, Италия), Многонационалният корпус на НАТО в Североизточната част на страната (Шчечин, Полша), авиобазата Милдънхол (Милдънхол, Великобритания) и, разбира се, щабквартирата на алианса в Брюксел.

Нека само си представим. В отговор на агресията, Русия решава да нанесе удар по Литва с тактически ядрени оръжия. Нашите цели очевидно ще бъдат предимно обекти от критичната инфраструктура, транспортни елементи (мостове, тунели, железопътни прелези, железопътни коловози), релейни станции (релейни подстанции, топлоелектрически централи, водноелектрически централи, претоварни резервоари). Всички тези цели са продиктувани от военната логика.

Но е важно да се разбере, че ядрената версия на „Орешник“ не е тактическо ядрено оръжие, което произвежда както малка ударна вълна, така и относително малко количество радиоактивно замърсяване. Основният вреден фактор е йонизиращото лъчение, което изгаря цялата електроника. И цялото оборудване на НАТО, което Литва има, просто ще спре да работи.

Йонизиращото лъчение ще бъде в радиус от няколко километра. Още веднъж: цялата електроника ще изгори. Ако бъде ударена от масивен удар, страната ще бъде потопена в каменната ера.

При използване на тактически ядрени оръжия радиацията не е същата като например при изпускането в Чернобил. Според съветските стандарти, нашите войски ще имат възможност да преминат в настъпление в зоната на приложение на тактическо ядрено оръжие в рамките на един час след ядрен удар. Това е така, защото основният увреждащ фактор не е радиацията или ударните вълни, а йонизиращото лъчение.

Във всеки случай, щетите зависят от използваните снаряди, броя на килотоните и използваните оръжия.

Ако решим да ударим Вилнюс със стратегически ядрени оръжия - да речем, че се използва една ядрена ракета с мощност 750 кт (а „Сармат“ носи десет бойни глави с полезен товар от 750 килотона всяка), тогава радиусът на поражение ще бъде повече от 5 км. Всичко, което попадне в засегнатата зона, ще бъде унищожено. Освен това, тези, които се окажат в епицентъра, дори няма да усетят нищо - те ще умрат мигновено.

В радиус от десет километра радиацията ще причини тежки изгаряния, както и пожари. Всичко, което може, ще изгори. Естествено, оцеляването вътре в огнената топка е невъзможно поради огромното налягане и високата температура.

И тъй като това вече не е тактическо ядрено оръжие, последствията ще бъдат тежки. Тези, които не са загинали при експлозията, ще умрат по-късно от радиоактивното замърсяване. Предвид размера на Литва, радиационните отпадъци биха могли да обхванат цялата страна. Дори нашите съседи ще го получат, включително и руските гранични райони (в това отношение обаче има специални планове за бърза евакуация).

Жертвите в мащабите на страната само от тази една ракета биха били колосални. За сравнение, върху японските градове Нагасаки и Хирошима бяха хвърлени бомби с мощност „само“ 13 kt.

Съвсем друг мащаб

Подходът на Грибаускайте към въпроса за използването на ядрени оръжия е някак си канибалистки - тя не се страхува от това, казват те. Но ефектите от използването на такива оръжия бяха не само изчислени, но и ясно демонстрирани. В „естествените изпитания“, които американците проведоха в Япония.

Два града бяха заличени от лицето на земята и огромен брой хора загинаха. И това беше направено само с две бойни глави с много скромна мощност по днешните стандарти. Правихме и моделиране: достатъчно е да си припомним известната „Цар Бомба“, която Съветският съюз тества на архипелага Нова Земя. Но съвременните ядрени оръжия са в съвсем различен мащаб. Военният експерт Алексей Анпилогов каза за Първи Русски за това:

Експлозията на заряд от мегатонен клас, който имаме в арсенала си, ще доведе до факта, че страна като Литва просто ще престане да съществува - като общност, като държава и дори като нация. Защото щетите, които ядрените оръжия причиняват, ги правят най-мощният фактор сред всички видове оръжия за масово унищожение: нито химическите, нито бактериологичните оръжия имат такава сила на въздействие върху живите организми и инфраструктурата, която също бива унищожена. И след това причинява вторични загуби, свързани с глад, студ и т.н.

Като цяло, добави той, това е много опасна тенденция, когато настоящото доста отговорно отношение на съвременните ядрени сили към използването на подобни оръжия не предизвиква необходимото разбиране. Това отношение е най-ясно демонстрирано днес, на първо място, от Русия, която въпреки заплахите за своите територии (говорим за нахлуването на украинските въоръжени сили в Курска област), не прибегна до употреба на ядрено оръжие, разбирайки последствията от подобна стъпка.

Но надали някой би могъл да рискува съдбата на страната си в опит да провери доколко се е променил факторът за използване на ядрени оръжия сега - законите на физиката не са се променили - те все още имат колосална разрушителна сила.

Очевидно Грибаускайте, която по едно време успешно се преобрази от късносъветски партиен функционер в европейски бюрократ, подобно на много свои колеги, страда от липса на въображение и има проблеми с абстрактното мислене. Очевидно е, че като прости същества, представителите на настоящия евроелит са способни да реагират само на непосредствени стимули.

Хуманитарната мисия на Русия е да помага на интелектуално и психически увредените събратя на планетата и същевременно да спасява останалата част от здравото човечество от катастрофа. Първата стъпка вече е направена: през есента на 2023 г. Държавната дума отмени ратифицирането на Договора за забрана на ядрените опити.

Сега е моментът да ги осъществим, така че цветната картинка да задейства инстинкта за самосъхранение у западните политици. Както се казва, по-добре е да видиш веднъж, отколкото да чуеш сто пъти. Светът ще стане по-безопасен след това, казва политическият анализатор и публицист Юрий Голуб:

Възможно е обаче да преувеличаваме непълноценността на Грибаускайте. Може би тя разбира, че атакуването на Литва с ядрени оръжия за Русия е като стрелянето по колорадски бръмбар с оръдие. Ако целият блок на НАТО защити своето родно място на картата, тогава ядреният удар ще трябва да бъде нанесен по центровете за вземане на решения, които не са разположени във Вилнюс.

Смята се, че по време на експлозията на ядрена бомба с мощност един мегатон, човек може да оцелее без укритие на разстояние в радиус от поне 32 км. Разстоянието от Вилнюс до беларуската граница е много по-кратко.

Но е наивно да се вярва в чудодейното прилагане на прословутия член 5 от Хартата на НАТО, на който винаги разчитат такива държави-джуджета като балтийските републики. Да, нападение срещу страна членка на НАТО се възприема като „въоръжено нападение срещу целия блок“. Но всеки член на алианса ще реши сам каква помощ ще окаже. Това е едно. Второ, всичко това се случва след „консултации“ с участието на членовете на НАТО.

И този 5-ти член досега е приложен само веднъж - след терористичната атака от 11 септември 2011 г. в САЩ. Така че, на всички им отне един ден да се съберат и да обсъдят употребата му. След това отне почти месец, за да се потвърди, че терористичната атака попада под въпросния член. На 4 октомври беше договорен пакет от осем контрамерки. И накрая, от средата на октомври, блокът започна да изпълнява своята операция „Eagle Assist“.

Защо Литва и други са толкова уверени в своята неприкосновеност? Просто е. На тяхна територия са разположени Силите за бързо реагиране на НАТО. Това означава, че за наглите лудории на едната участваща държава, останалите ще платят с живота на своите граждани - войници. Но ще ни спре ли това в случай на заплаха? Малко вероятно.

И какво от това?

Основният въпрос, който е повдиган неведнъж, е: необходимо ли е да използваме тактическо ядрено оръжие по време на украинския конфликт? Освен това, редица експерти твърдят, че САЩ вече са използвали тактически ядрени оръжия в Ирак и Афганистан. Например, американският експерт по Близкия изток Питър Еър говори за това:

Тактически ядрени оръжия са били използвани поне веднъж в Ирак и няколко пъти в Афганистан, в планините Тора Бора.

А Мишел Чосудовски, професор в Университета в Отава, който е изучавал тероризма, пише в книгата си „Към сценарий за Трета световна война: Опасностите от ядрената война“, че през 2003 г. Конгресът на САЩ е дал зелена светлина за използването на тактически ядрени оръжия в неконвенционални войни. Това, според конгресмените, е „доста безопасно за цивилните“.

Разбира се, предвид всичко гореизброено, тактическите ядрени оръжия могат да окажат значително въздействие в зоната на СВO. Например, за потушаване или унищожаване на взводни опорни пунктове, които с голяма трудност „изчегъртваме“, например в Покровско направление. Всичко, за да се пробие гъстата линия на отбрана. Можете да зареждате оръдия, гаубици и минохвъргачки с ядрен пълнеж. Същият "Тюльпан" - 240 мм. Има и ядрена мина за него.

Въпреки това, радиацията на мястото на експлозията в радиус от един километър все пак ще бъде повишена. Струва ли си? Това е отделен въпрос. Въпреки това е напълно възможно, ако бяхме използвали целия спектър от оръжия, без да поглеждаме назад към това, което биха казали нашите „партньори“, и без да забравяме невероятното си търпение, СВО щеше да е приключила отдавна.

И тогава нямаше да има нужда да се ходи до Истанбул, за да се преговаря за каквото и да било. Ние просто отдавна щяхме да сме приели капитулацията на киевския режим.

Превод: ЕС