/Поглед.инфо/ При шествието в Париж в памет на жертвите от атаките държавните глави и правителствени ръководители не маршируваха начело на народа. Те преминаха изолирано и строго охранявани през една странична улица. Инсценировката показва нагледно разделителната линия между политическите елити и гражданите. Една модерна политика би трябвало да се откаже от подобни режисирани изяви и мероприятия – не на последно място, за да не навредят на тяхната достоверност.
Тези снимки обиколиха света: Повече от един милион участници в марша в Париж в неделя изразиха категорично своята солидарност с жертвите на терористичните атаки. Начело на движението по всички телевизионни канали можеха да се видят ръководителите на правителствата в Европа. На практика всяка новинарска медия излъчи съобщение за марша в памет на жертвите, който показва гражданите и техните политици като едно цяло – обединени от болката и жаса, предизвикани от убийствата в "Шарли Ебдо" и в един супермаркет за еврейска храна.
Единството обаче, както се оказва сега, е било оптическа измама: Защото политиците не маршируваха начело на народа, а в една затворена странична улица до площад "Леон Блум". „Народът“ зад политиците не бяха гражданите на Париж, а силите за сигурност. Улицата зад малката група на политиците остана празна. Снимките бяха направени в близост до метростанция Волтер, потвърждава и "Монд".
Видеото към статията показва инсценировката изцяло (http://deutsche-wirtschafts-nachrichten.de/2015/01/13/trauermarsch-der-staatschefs-in-paris-war-inszenierung-auf-nebenstrasse/). По ирония на съдбата видеото е на руския държавен канал РТ, но поради естеството на сцените изглежда, че изцяло е от френски източници. Дали при това става дума за официалния видео- и снимков материал от Елисейския дворец, все още не можем да проверим.
Решаващите снимки от марша в страничната улица започват в 2 часа и завършват някъде около 2:33:05 часа. Може да се види, как политиците се подреждат по списък. След това те тръгват в шествие.
На улицата цари призрачна тишина. Накрая Франсоа Оланд се сбогува с колегите си, отива на един – също така затворен – площад, и се ръкува с някои от хората. Политиците все още са хванати ръка за ръка, после се качват в своите лимузини и отпътуват всеки по своя маршрут. Правителствените ръководители дори и за секунда не влизат в контакт с човешкото мнозинство. "Индипендънт" първи съобщи за инсценировката. "Шпигел" също засяга темата и съобщава за това. Кореспондентът на FT Борзоу Дарагахи публикува в Туитър:
Американският политолог и университетски професор Йън Бремер публикува в Туитър:
Една такава инсценировка предизвиква множество проблеми: тя дава храна за истински теории за заговора, в които се твърди, че целият политически свят е фалшификация (под fake (англ. фалшификат) се обозначава имитация, заблуждение или измама с фалшиви факти – бел.на преводача). Инсценировката ще подхрани предубеждението, че медиите не казват „истината“. Всеки може да разбере, че политиците не могат да се потопят в едно огромно море от хора. Но това трябва да бъде съобщено на читателите и зрителите.
Тук възниква и вторият проблем:
Повечето медии – сред които и "Германски икономически новини" (Deutsche Wirtschafts Nachrichten) – не присъстваха на живо на събитието. Те, както и ние, ползват материали от новинарските агенции. Ние получаваме нашия снимков материал от агенция DPA. DPA работи много внимателно и грижливо с материали в областта на снимковите източници. Така например под фотографията на един от предполагаемите извършители на терористичните актове изрично беше поставено предупреждение: DPA не може да носи отговарност за истинността на видеоматериала. Под снимките на марша обаче би трябвало да стои също прецизното указание, че държавните глави са се събрали в една странична улица. Това обаче не стана: веднъж се казваше, че снимката показва политиците „на улиците на Париж“, после отново “на улиците на Париж, при участие във възпоменателния марш на единството“. Това най-малкото въвежда в заблуждение.
Третият проблем са разходите: Нима днес няма възможност да бъде показана солидарността с жертвите на терора и насилието, без да бъдат прахосвани огромни суми на данъкоплатците? Защо трябва десетки държавни глави, включително и антуражът им и персонал от службите за сигурност,да летят до Париж, когато градът се използва единствено за кулиси? Спектакълът сигурно е струвал няколко милиона, които отново по някакъв начин ще трябва да бъдат поети от данъкоплатците.
И в заключение си остава ключовият въпрос:
Къде преминава границата между политиката и спектакъла?
Неоспорим факт е, че политиката се нуждае от ритуали. Но това става проблем, когато медиите и гражданите биват водени за носа при инсценирането на тези ритуали: те отсега нататък ще се съмняват във всяко изказване на политиците. И тогава в политиката ще стане така, както при отчаяния клоун, на когото никой не иска да вярва, че цирковото шапито гори.