/Поглед.инфо/ Карин Кнайсл, бивш министър на външните работи на Австрия и известна с танците си с Владимир Путин, сега се укрива. Целенасоченият тормоз над нея като „приятелка“ на президента на Русия прераства в заплахи за убийство. Това трябва да е сигнал за събуждане за Европейския съюз, който прие няколко милиона украинци.

“Вашингтон Пост”, един от най-влиятелните американски вестници, съобщи на света, че Карин Кнайсл е била заплашвана с убийство и че бившият външен министър на Австрия е била принудена да напусне родната си страна. Когато с Кнайсл се свързват от РИА Новости, тя потвърди, че е напуснала "със сигурност не по собствено желание", но отказа да разкрие подробности. Австрийското МВР също мълчи.

С други думи, не знаем кой може да преследва Кнайсл, нито какви мотиви могат да имат преследвачите. Но една версия е толкова очевидна, че всеки, който е чувал името на бившия министър, ще се сети.

Кнайсл е заплашвана, защото е „приятелка на Путин“, а в списъците на „високопоставените лобисти на Кремъл в ЕС“, които европейската преса обича да съставя, тя обикновено е трета – след бившия германски канцлер Герхард Шрьодер (сега му отмъщават за такова „приятелство” на ниво главни паневропейски институции) и бившия премиер на Италия Силвио Берлускони. Кнайсл като цяло е известна извън родината си единствено с връзката си с Путин.

Австрия е сравнително древна държава (само век и малко по-млада от Русия) и славна до миналия век, но в съвремието е малка, просперираща, тиха, незабележима на световната сцена и се представя там главно в рамките на общия ансамбъл на ЕС. Въпреки това през 2018 г. много хора обръщат внимание на сватбата на ръководителя на австрийското външно министерство в малкото градче Гамлиц (на езика на местните словенци - Гомилница), защото един от гостите на нея беше Владимир Путин, който се отби там на път за Берлин.

Президентът на Русия доведе със себе си Кубанския казашки хор, както и подарък самовар и ретро маслобойна. На следващия ден снимки на неговия танц с булката попаднаха в много европейски редакции, а от статиите основно следваше, че един външен министър на страна-членка на ЕС не може да има личен живот, а вместо това трябва да проявява "общоевропейска солидарност"

Тук трябва да разберем, че Кнайсл, като доста опитен дипломат, е външен човек за политическата система на Австрия. Нейният период начело на външното министерство е първото правителство на "вундеркинда" Себастиан Курц, който преди това сам оглавяваше външнополитическото ведомство. След победата на изборите неговата дясна Австрийска народна партия формира коалиция с Партията на свободата, която се смята за крайнодясна.

Поне със сигурност е било така по времето на Йорг Хайдер, но след разцеплението си зае по-умерена позиция и сега се смята за „приемлива“ сред някои австрийски консерватори, но от Брюксел „Свободяните“ – евроскептици и противници на миграцията – бяха гледани с неприкрита омраза.

Кнайсл стана министър според квотата на тази партия, но тя нямаше и все още няма партийна карта, тоест може да бъде приписана на независими политици, което ѝ даде известна свобода на маневриране.

Година и половина по-късно тя загуби поста си заради разпадането на коалицията и предсрочните избори, а причината за това беше откровена провокация - част от партийното ръководство беше обвинено в получаване на "мръсни руски пари", въз основа на някакви „преговори с дъщерята на руски олигарх“. Впоследствие се оказа, че това е откровен фалшификат, но Курц реши да обяви предсрочни избори - и ги спечели отново, само че Зелената партия стана основен партньор в неговата коалиция, а “Свободяните” бяха изтласкани в опозицията.

Австрийските "Зелени" (както германците и много други в ЕС) имат доста специфични възгледи за политиката, например рязко негативно отношение към Русия. Въпреки това с оттеглянето на Кнайсл отношенията между Виена и Москва не се промениха - те все още могат да се нарекат умерено топли, едни от най-топлите в Европейския съюз.

Всичко това е благодарение на прагматика Курц, който многократно критикува антируските санкции. Също помогна, че австрийците по същество нямат исторически претенции към Руската федерация, някаква „кървава сметка“, като поляците, чехите, балтийците или румънците. В замяна на военен неутралитет (Виена не е член на НАТО и изглежда не се стреми натам дори сега, за разлика от Хелзинки и Стокхолм), на Австрия беше позволено да се смята не за част от нацистката империя, а за нейна първа жертва, а през 1955 г. Съветските войски доброволно напускат републиката .

Оттогава нашите умерено топли отношения продължават – до февруари 2022 г., когато Виена зае изключително остра позиция по специалната операция на Въоръжените сили на РФ, въпреки че не отказа диалог с Москва. Новият канцлер Карл Нехамер долетя за преки разговори с Путин в средата на април.

Очевидно той представляваше не само Австрия, но и целия ЕС. Показателно е, че Европейският съюз избра австриец за тази цел и че именно австриецът се съгласи с това.

По това време Курц вече беше принуден да подаде оставка за втори път - този път, по собствена оценка, завинаги, въпреки че новият корупционен скандал се оказа също толкова преувеличен, колкото и старият. В същото време непримиримата позиция на “Свободяните” изигра важна роля - те очевидно отмъстиха на младия канцлер за предишното предателство.

Но що се отнася до Кнайсл, оказва се, че не е било достатъчно да бъде изритана от властта - тя беше изритана от страната. И сега ѝ припомнят за всички добри неща, които е казала за Владимир Путин и неговата политика.

Поддържаха връзка от време на време доскоро. Кнайсл влезе в борда на директорите на “Роснефт” и се появи в Москва. Тя нарече разговорите си с Путин "вдъхновяващи", самият той "джентълмен от старата школа", речта му в Мюнхен през 2007 г., която тогава разгневи англосаксонския свят, "справедлива". Последното се случи две седмици преди началото на спецоперацията.

През втората половина на май, след продължителни гръмотевици и многобройни светкавици от Брюксел, Кнайсл напусна “Роснефт”. Както виждате сега, това не ѝ помогна много. В западния свят обичат да осъждат „тормоза“ и преследването по политически причини, но сякаш се опитват да не забелязват какво се случва с бившия австрийски министър, между другото жена и личен познат на много функционери в Брюксел.

„Ние имаме негативно отношение към това. Естествено, това са толкова лоши симптоми, че обществото е нездравословно. Доколкото знаем, наистина тя е била подложена на тормоз, подложена е на тази практика на отмяна и прочее, тоест наистина са ѝ създадени абсолютно непоносими условия. Това е тревожен звънец за едно общество, ако е способно на такова нещо”.

С тези думи прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков коментира случващото се с Кнайсл, когато журналисти го попитаха за това. Той също така заяви, че Кнайсл не се е обръщала към руските власти за помощ за защита. Очевидно, ако е кандидатствала, щеше да я получи от „приятеля“, „джентълмен от старата школа“ и президент на Русия, с когото възгледите ѝ за световния ред неочаквано съвпадат.

Едва ли някой ще спори, че "симптомите" са наистина лоши. Съвременна Европа успя да забрави, че терористичните атаки се извършват не само от ислямисти, но и от националисти с пламтящи очи и радикални идеи както за справедливостта, така и за методите за нейното постигане. До сравнително наскоро много хора напомняха за това - от ирландците до баските, но сега този проблем изглежда не много актуален на Запада.

Междувременно конфликтът в Близкия изток, например, по който Кнайсл е специалист, породи много активисти и от двете страни, които изпратиха на другия свят редица високопоставени политици - от Робърт Кенеди до Ицхак Рабин. Един Господ знае колко такива активисти ще породи украинският конфликт, колко мозъци ще промие пропагандата. Но няма съмнение - активисти ще има, такива вече има, а Кнайсл е само една от първите, за които са дошли.

Много, много пари и усилия бяха похарчени, за да направят Русия, руснаците и всички, които са солидарни с тях, почти библейско зло, докато украинските сили за сигурност бяха силите на светлината, въпреки обстрелите на очевидно мирни селища.

Тези „гигабайти омраза“ предстои да пролеят сълзи и кръв дори в онези страни, които формално не участват в конфликта, поради преселването на украинския народ (ЕС твърди, че на негова територия има пет милиона бежанци). А там, където от антируските екстремисти не могат или не смятат за нужно да защитят дори бивш министър (и отново, жена), ще успеят ли да защитят някого преди да се премине от заплахи към реални убийства.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com