/Поглед.инфо/ Норвегия получи допълнителни 31,3 милиарда долара от цени на газа миналата година. Зелената партия твърди, че правителството печели от украинския конфликт. И това вече не е необичайно. Така България въведе допълнителна такса върху транзита. Границите се връщат в ЕС, а решенията на Европейската комисия срещат все по-яростна съпротива. За новите реалности на Стария свят - в материала.

Високи отношения

Политиците казват: Европейският съюз е обединен както никога досега. Според литовския президент Гитанас Науседа това позволява да се вземат „ефективни решения“ и да се действа като общ фронт. Говори се за силно партньорство в Германия и Франция. Всъщност всичко е малко по-различно.

Поради отказа от руски енергийни ресурси и съответно покачването на цените, Норвегия (без доставките за Великобритания) получи допълнително 31,3 милиарда долара - това е 27% от целия износ на газ, според Норвежкия институт по търговия. Ръководителят на Зелената партия Арилд Хермстад смята, че властите са се подхлъзнали към спекулации, свързани с войната. "Отвратително е, че Норвегия печели от нещастието на някой друг. Правителството ни кара да ни е срам, че сме норвежци." В същото време министърът на петрола и енергетиката Торе Осланд уверява, че държавата е осигурила на Европа така необходимото гориво и доставките са ограничили покачването на цените.

Нямаше споразумения за ограничаване на тарифите. Още преди 20 години ЕС предпочиташе спот пазара пред дългосрочните договори с Норвегия. Така беше по-изгодно, но заради санкциите всичко се промени. Въпреки исканията, Осланд обяви, че „бизнесът няма да бъде принуждаван да сключва договори с фиксирана цена под пазарната“.

На Запад не може да се говори за благотворителност, отбелязва Ходжа Кава, старши преподавател в катедрата по икономическа теория на Руския икономически университет „Плеханов“.

Добри печалби

Няма съмнение, че Норвегия се възползва от украинската криза за меркантилни интереси. „През 2018 г. общите приходи от износ на газ по тръбопроводи бяха 30 милиарда долара, през 2019 г. - 20, през 2020 г. - спад до 12,5, през 2021 г. - ръст до 55, а през 2022 г. - рекорд, почти 120“, казва зам. на Фонда за национална енергийна сигурност Алексей Гривач. Тоест свръхпечалбата дори спрямо суперуспешната 2021 г. е 65 млрд. долара, а спрямо предкризисната 2019 г. достига сто милиарда.

„Това е бизнес - нищо лично. Но ако вземем предвид разследването на американския журналист Сиймор Хърш, който смята, че Норвегия е замесена в саботаж на „Северен поток“, безпрецедентният доход ще блесне с нови цветове“, казва експертът.

Не беше възможно да се окаже натиск върху Осло - без руски доставки Европа се оказа в безнадеждна ситуация. Тормозенето на съюзници е обичайна практика за ЕС. През ноември България въведе такса върху транзита на газ по тръбопроводи, за да лиши руското гориво от конкурентно предимство. В Сърбия и Унгария, които запазиха договорите с „Газпром“, нарекоха това пълен грабеж. Свързаха се с Европейската комисия. Анализаторите предупреждават: българското мито ще удари и Румъния, Гърция, Австрия, Северна Македония и Молдова.

"Европейският съюз предполага солидарност в областта на енергийните доставки. Но това е на хартия. При реален дефицит виждаме нещо съвсем различно", добавя Гривач.

През есента на 2022 г. ЕС одобри сложен механизъм за ограничаване на спот цените, но той не проработи. В момента се обсъждат и други варианти, но Германия, Холандия, Белгия и Унгария са против регулирането на пазара, уточнява Кава.

Стари навици

Дълго време просперитетът на Стария свят се осигуряваше от евтините ресурси на страните от третия свят. Въпреки края на колониализма, много африкански държави бяха силно зависими от бившите си господари. Едва тази година, след мащабни протести в Мали и Нигер, Франция изтегли войските си оттам, губейки доходоносни доставки на уран и злато. Лидерът на опозиционната партия „Национално обединение“ Марин льо Пен нарече това провал на френската дипломация. Париж ще трябва да увеличи разходите за тези ресурси.

Но бежанци не липсват – и не само във Франция. Стигна се до възстановяване на премахнатите граници. Германия първа съобщи това. Под специално наблюдение са границите с Австрия, Швейцария, Чехия и Полша. Италия, неспособна да се справи с потока от африкански нелегални имигранти, възобнови пропускателния режим със Словения. Ситуацията се усложни от войната в Близкия изток.

"Всички трябва да сме загрижени за хуманитарните последици. Трябва да взаимодействаме с тези територии, да подкрепим инициативите на някои местни лидери, за да позволим поне някакъв вид хуманитарен коридор, който да защити цивилните", каза председателят на Европейският съвет Шарл Мишел.

Повечето страни от ЕС обаче са финансово изтощени и не могат да се грижат дори за собствените си граждани. Политиката на санкции не доведе до резултати, контролът върху ресурсните региони беше загубен. Властите могат само да измислят нови начини за печелене на пари в рамките на европейското семейство, така че експертите очакват повишено напрежение на континента.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.