/Поглед.инфо/ На 31 октомври френското издание на L'Obs публикува статия, озаглавена „Кремъл гласува за Земур“. „По-изразен от този на Марин Льо Пен, „руският тръмпизъм“ на Ерик Земур и възхищението му от Владимир Путин, което той открито прокламира от години, въплъщават най-смелите мечти на Кремъл“. В същото време журналистите подчертават, че руският президент Владимир Путин все още не е изразил мнението си за кандидата. Но от косвени сигнали и анализи на руската медийна сфера може да се заключи, че Кремъл залага на нова фигура във френския електорален пейзаж.
„За Путин надеждата е Земмур. И целта е Макрон."
Макрон, според журналистите от L'Obs, не е изгоден за Москва и срещу него е започнала пълномащабна информационна война. Като пример е дадена статия на РИА Новости, в която Ален Мунк, главен кадровик на Ротшилдови, дава коментар:
„Знаете ли, финансист от това ниво всъщност е скъп ескорт, който знае как да съблазнява и да се подчинява, но най-важното е, че той разбира кога и какво се изисква от него."
При по-подробен анализ на отразяването на предизборната ситуация в Русия от либералната преса в страната може да се открои характеристиката на Земур като „ултрадесен” кандидат. Подобна терминология е копие на либералната глобалистка преса (от The New York Times до Guardian), чиято цел е да дискредитира политик, който е изключително неизгоден за Запада.
Всъщност тайната на Земур е, че той няма нищо общо с френската крайна десница: нито със семейството на Льо Пен, нито дори с антиислямския десен журналист Рено Камю.
Земур е истинска френска републиканска обществена фигура, напълно самостоятелна и независима, с еврейски корени и признаваща само една идентичност - идентичността на Френската република. Земур е пълноценен, дълбоко съвестен европеец, французин, рационалист, притежаващ в същото време невероятна убедителност, хладнокръвие и харизма.
И ако Земур е за ограничаване на миграцията и за създаването на европейска система за сигурност, автономна от Съединените щати, той прави това, изхождайки от рационално изчисление.
Това е тайната на неговия успех. Той е последният оплот на европейската рационалност, предпазливост и балансирано осъзнаване на европейските ценности.
Въпреки това е погрешно да се твърди, че Земур е фаворит в руското медийно пространство, както правят журналистите на L'Obs, единствено въз основа на една публикация на РИА Новости с мнението на кадровия служител на компанията Ротшилд. Няма причина за това.
И очевидно опонентите на този изключителен политик се опитват неловко да приложат към Земур стратегия за демонизиране в същия дух, в който беше приложена към уж „проруският Доналд Тръмп“.
Да, политическата му програма е близка до Кремъл и многополюсната идеология на страната, това е съвпадение и сходство на идеите. И много повече, отколкото в случая с Льо Пен.
Марин Льо Пен не беше на върха на историческата ситуация. Груби спорове, непретеглени формулировки, опит да се отрече от наследството на баща си, вътрешнопартийни разправии. Льо Пен не е пробиваща фигура. А Земур е даже много пробивен.
Забележките на Conspiracy, че той има за цел да „източи“ Льо Пен и да бъде кандидат – спойлер, свидетелстват за неразбиране на дълбочината на кризата, в която днес се намира Франция.
Руските медии, експерти, политолози не обръщат необходимото внимание както на този интелектуален кандидат, така и на идеите, които стоят зад него (от конфронтацията между Рим и Картаген до парадигмизирането на френската история в произведението „Френска меланхолия“).
По принцип, когато дойде на власт, Макрон беше нетипична фигура, не много ясна дясна или лява, и електоратът го подкрепи именно в това качество, в неговата новост и нови хоризонти. Бързо обаче става ясно, че той е обикновен представител на либералните елити с почти нулева степен на свобода.
Земур, от друга страна, е максимално възможната свобода, онзи забравен голизъм, който е угаснал още от ерата на Ширак и Саркози. И ето го, новото име на Франция. Ерик Земур.
Превод: СМ