/Поглед.инфо/ Порталът VOX, собственост на Европейския център за изследвания на икономическата политика, публикува резултатите от научно проучване, проведено в Италия под кодовото наименование „Регионално преразпределение и популистко гласуване“. Авторите на изследването са извършили социално-икономически изчисления и са стигнали до интересни изводи.

Експертите отбелязват, че икономическият фактор е повлиял значително на резултатите от изборите през последните години в Италия. В същото време те изчисляват процента на гласовете, подадени в различни региони на Италия, за условните „популисти“ (обикновено те включват партии и движения като “Северната лига” “Движение Пет звезди”, както и редица умерено консервативни политически сили в дясно от центъра, отличаващи се с позоваване на народа, наличие на популярни обещания в предизборните програми и “антиелитизъм”). Изследователите са решили, че страната може да бъде разделена на две части - северна и южна, на границата между която има реална избирателна разлика.

На север от „политическия вододел“, според авторите на изследването, се намират регионите Лацио и Молизе, а на юг са Кампания и Апулия.

На пръв поглед „граничните“ региони са много сходни помежду си по географски и социални параметри. Въпреки това, на север от границата, комбинираната популярност на условни „популисти“ скача веднага с 2,5-3%.

Изследователите отбелязват, че по същата граница има скок в размера на получените субсидии от ЕС за изравняване на социално-икономическата ситуация. Регионите, разположени на юг от границата, се „снабдяват“ по-щедро по 125 евро на година на глава от населението.

Авторите от британския “Гардиън” превеждат резултатите от проучване на италианските икономисти на прост човешки език: южните региони, които получават голяма подкрепа от ЕС, насочена към намаляване на регионалното неравенство, дават 2,5-3% по-малко гласове на „популистите“ от северняците.

Оттук се предлага прост извод: колкото повече Брюксел отделя пари, толкова по-малко благодарното население гласува за „евроскептиците“. Не всичко обаче е толкова просто.

Авторите на изследването по някаква причина пропускат едно основно нещо.

Брутният регионален продукт на глава от населението в Лацио е 32 900 евро, а в Апулия - 18 000 евро.

Ако погледнете ситуацията в общ мащаб, тогава повече от 40% от БВП на Италия се произвежда само в три от двадесет региона. Така през 2017 г. от 1725 милиарда евро италиански БВП над 383 милиарда са произведени в Ломбардия, 162,5 милиарда във Венето, повече от 157 милиарда в Емилия-Романя. Освен това БВП в тези региони нараства много по-бързо, отколкото в други области. Тоест, делът на северните региони в италианската икономика в обозримо бъдеще само ще расте.

В Северна Италия са концентрирани електротехническите, автомобилните, металургичните и текстилните предприятия. Тук има огромно производство на дълбоко преработени хранителни продукти. Всъщност Северна Италия е един от най-важните икономически региони в света.

В продължение на десетилетия тези региони субсидират икономиката на останалата част от Италия и гледат на това философски.

Сега те също са принудени да спазват стотици правила, измислени от брюкселските неолиберални бюрократи. Те решават за кого и колко да прехвърлят пари, какво да строят, за кого да сключат брак и как да посрещат мигранти, пристигащи в Европа.

Освен това „бонусите“, получени в замяна, според местните експерти, не са сравними с факта, че жителите на Северна Италия инвестират морално и финансово в „паневропейския дом“.

Както казахме по-горе, БВП на глава от населението в северните италиански региони е приблизително с 20 хиляди евро годишно повече от БВП на южна Италия. На този фон да приемем, че политическите възгледи на жителите на региона зависят от разликата от 125 евро в субсидиите годишно дори не е наивно, а обидно.

В този случай „популистите“ са изразители на волята на хората, които работят успешно, помагат на своите сънародници и дори на по-малко заможни европейски държави, но са искрено възмутени, че се опитват да ги учат как да си живеят живота. Изглежда, че самите те с удоволствие биха платили прословутите 125 евро годишно,само за да ги оставят на мира.

Подходът, излъчен в изследването, е ясен показател за това как представителите на „неолибералния мейнстрийм“ (или, както те наричат себе си, „елити“) гледат на другите хора. Като например: “ще им подхвърлим някои субсидии и те мълчаливо ще преглътнат всичко, което им се казва - от ограниченията на бюджетния дефицит до мултикултурните мигранти и еднополовите бракове”.

Звучи парадоксално, но именно в това дълбоко неразбиране и неуважение човек трябва да търси източниците на евроскептицизма.

Ако Брюксел беше ограничен само до регулиране на търговията, стандартите за качество на стоките и подходящия обмен на информация, никой не би се противопоставил на подобна интеграция. Европейските структури обаче се опитват да установят истинска диктатура, бъркайки в душата на всеки европеец.

И макар този ред на нещата да се запази, е много вероятно да наблюдаваме увеличаване на евроскептицизма на територията на ЕС. И етикетът „популисти“ в ЕС ще продължи да виси над всички, които стоят на позиции в защита на националните интереси.

Превод: В. Сергеев