/Поглед.инфо/ Националният комплекс за малоценност е много, много опасно нещо. И за съседите, и за самата държава, чиито жители не могат да се примирят със своето положение в света.
Тези дни в социалните мрежи евродепутатът от Полша и бивш шеф на полското външно министерство Радослав Сикорски заяви, че Русия „ще бъде ритана по топките“. Евродепутатът не хареса думите на руския външен министър Сергей Лавров, че НАТО след студената война е геополитически проект за усвояване на териториите, останали след разпадането на Варшавския договор.
Има много начини да загубите битката за надмощие. Възможно е, подобно на Швеция, да вегетирате в покрайнините на Европа в продължение на два века след поражението от Русия и след това да направите впечатляващ икономически пробив, превръщайки се в една от най-проспериращите държави в света. Някои негативни психологически последици обаче продължават да съществуват: въображаемите руски подводници край техните брегове се привиждат на шведите редовно.
Можете да загубите като Германия: да организирате две кървави световни войни, да убиете десетки милиони хора и в резултат да постигнете за себе си само загубата на територии и разчленяването на страната. И след 60 години да откриете, че господството в Европа може да се постигне и по друг начин - абсолютно мирно.
И накрая, можете да загубите като Полша: жалка, окаяна и отвратителна за всички, включително и за немногото разумни представители на полската интелигенция.
В исторически план Полша имаше не по-малко шансове от Русия да обедини славянските земи, да стане суперсила и да общува наравно с други утвърдени държави. Но това се оказа абсолютно не по силите на Полша.
Крахът на Реч Посполита беше неизбежен. Историците спорят за причините вече не един век, но основните според мен са две. Първо, неоправдана арогантност, необуздана грубост и поразително безпочвено самочувствие на поляците, - като това, което гражданинът Сикорски ни демострира не за първи път.
И второ, изборът на католицизма като религия. В днешно време обикновените хора обичат да бъдат докосвани от трогателните старчета, каквито заемат престола на Папа Римски, но през Средновековието и Ренесанса жестокостта на католическите сили изпъква дори на общия безмилостен фон на епохата. Най-набожните католици, испанци и поляци, се славеха с кървави екзекуции и презрително отношение към онези, които се опитваха да обърнат към „правата вяра“ – индианците и украинците.
Русия стана това, което стана благодарение на Православието – в това няма съмнение, но това е твърде широка и важна тема, за да се обсъжда непринудено и между другото.
Разпадането на Руската и Австро-Унгарската империи и поражението на Германия в Първата световна война позволиха да се възроди полската държава, но урокът абсолютно не се оказа от полза за поляците: отново унижение и потисничество на украинците и самонадеяно поведение към всички съседи. Поляците лишават Литва от столицата й - Вилнюс. Отнета е територия от чехите в резултат на заговор с Хитлер. Но те, може би и поради това, не можеха да се противопоставят на Хитлер.
Когато съветските войски навлизат в Западна Беларус и Западна Украйна 16 дни след началото на германо-полската война, държавата Полша вече не съществува.
Възстановяването на Полша след Втората световна война е главно следствие на добрата воля на Йосиф Сталин. Ако Сталин не искаше, нито една западна сила, да не говорим за самите поляци, не би могла да го убеди да върне суверенитета на Полша, още повече - и да добави територии, които са принадлежали на германците от векове.
Уви, най-трудните национални комплекси не позволяват на поляците да разберат на кого наистина трябва да бъдат благодарни. И Сикорски тук е чисто клинична проява на тази диагноза. Той е груб не само с Русия. Той е груб и с американците, благодарение на чието благоволение, Полша може да си позволи да води относително независима политика в Европейския съюз.
В крайна сметка, авторът на фразата „Барак Обама има полски корени - дядо му изяде полски мисионер в Африка“ е той, Сикорски. А тогава той беше министър на външните работи. И нищо, размина му се. А през 2014 г. Сикорски успя да обиди и американците, и поляците, като каза: „Американско-полският съюз е пълно ла...но. Тъй като ще се изпокараме с Германия и Русия и ще считаме, че всичко е супер, защото духаме на американците."
Без да одобрявам отделни думи, бих казала, че всъщност Сикорски е предвидил всичко правилно. Ето как може да се характеризира сегашната ситуация в Европа осем години по-късно: Полша безкористно и самоотвержено „духа“ на американците, а отношенията й със съседите, включително Украйна, която иска да прави същото на американците, стават все по-лоши и по-лоши. И самият Сикорски играе важна роля в това.
Ще отбележа, че в много страни има политици, които не следят за езика си, използат изрази, недопустими за културните хора езика. Но в нормалните, а не в комплексираните държави, тези хора са опозиционери и маргинали, а не министри. А Сикорски дори беше председател на парламента в продължение на почти година.
Трябва ли Русия някак сериозно да реагира на заплахите на полския политик? Предполагам, че не. Опитвайки се да ни обиди, той само демонстрира, че Полша не е субект на международната политика, а просто махленския хулиган, към когото отношението на всички сериозни хора е предпазливо -пренебрежително. Полша като държава е тежко болна и не прави нищо, за да се лекува. Това означава, че следващият крах на полската държавност е само въпрос на време. И Полша за това няма кого да обвинява, както преди време, освен самата себе си.
Превод: ЕС