/Поглед.инфо/ От гледна точка на здравия разум полско-балтийските действия в белоруска посока трябва да бъдат признати за неадекватни.

Още преди началото на белоруския Майдан многократно съм твърдял, че той може да спечели само в блицкриг формат. Неговите организатори не разполагат с ресурси за дълга конфронтация. Нещо повече, Лукашенко трябваше да бъде свален преди да разбере какво се случва и да се втурне в обятията на Русия.

За всичко това времето е 5-7, максимум до 10 дни.

Това е толкова очевидно, че преди две седмици се разбра дори и от Лукашенко, който напоследък с удоволствие повтаря в почти всяка реч, че блицкригът срещу него се проваля. Разбира се, не успя, дори е известна точната дата на неуспеха му.

Блицкриг-Майданът в Беларус се срина на 16 август 2020 г., когато Путин по време на телефонен разговор с Лукашенко му обеща помощ и подкрепа. От този момент нататък белоруските власти започнаха бързо да излизат от комата, в която попаднаха на четвъртия ден от протестите, откривайки, че се различават коренно от очаквания формат и че белоруските медии и силите за сигурност не са съвсем готови за адекватен отговор на изправилото се срещу тях ноу-хау на Майдана.

От този момент нататък Майданът, дотогава поне с една крачка пред реакцията на властите, загуби своето предимство и след това накрая отстъпи инициативата на официален Минск.

Сигурен съм, че поляците, които бяха генерални изпълнители на белоруския Майдан, които разработиха и планираха Блицкрига, именно защото много добре познаваха ограничените си ресурси, веднага разбраха какво се е случило.

В момента, в който Русия активно се намеси в белоруските събития, съдбата на Минския Майдан беше решена. Последните опити за оказване на натиск върху Лукашенко чрез пълната мобилизация на всички сили на Майдана, предприети на 17-23 август, показаха, че белоруският Майдан не само е загубил инициативата, но и до голяма степен е загубил своя мобилизационен потенциал. Числеността на митингите започна рязко да пада, стачки не се проведоха, предателите сред редиците на длъжностните лица, които нямаха време да „преминат на страната на народа“, се преструваха, че не са си и помисляли нещо подобно.

След седмица на конвулсии (17-23 август), която все пак можеше да бъде оправдана от надеждите на организаторите на Майдана за чудо (щастлив случай), което да им даде победата, която вече бяха загубили, стана окончателно ясно: най-доброто, което организаторите на Майдана могат да направят, е да оттеглят своите сили от битката с минимални загуби, за да се поддържа максимален потенциал за създаване на нови резерви и подготовка на следващото настъпление.

Беше необходимо да се приберат активистите от улиците, да не се разкриват неразкритите кадри, да се изведат в чужбина лидерите на Майдана и разкритите провокатори, а неразкритите да се снижат и покрият в самия Беларус.

С този подход щеше да се запази максималният кадрови потенциал за организиране на нови протести. Полските кукловоди обаче поеха по друг път. Те се опитаха да активизират максимално протестните действия и да оставят на фронтовите линии в Беларус максималния брой лидери на Майдана, включително Мария Колесникова, единствената от трите дами, която притежаваше реални организационни умения и известна харизма, способна да събира и ръководи масите на Майдана.

Бегълците бяха приети в Полша и Литва, но самата идея за бягство не е приветствана.

В резултат на това най-добрите, способни и идеологически кадри на белоруския Майдан, включително Колесникова, се озоваха в затворите, самото движение е напълно дезорганизирано и на Запад се обръщат към някакви изроди като Светлана Тихановская, която не е в състояние ясно да заяви дори една мисъл (да не говорим две последователни), които поляците и прибалтийците се опитват да представят като „президент на Беларус в изгнание“ признат на Запад.

Оцеляха единствено кадрите на евроинтеграторите в белоруските власти. И то само защото Лукашенко не проведе чистка по държавния апарат.

Нито ние, нито поляците обаче знаем дали ще я проведе. Тоест, оказва се, че ако потенциалът за повторен Майдан остане, това е по-вероятно зле свършена работа на белоруските власти, а не резултат от разумно и навременно отстъпление на неговите организатори.

Нещо повече, противно на мнението на техните старши другари от ЕС и на действията на администрацията на Вашингтон (които, умерено критикувайки Лукашенко, се въздържаха от сериозен натиск върху него, за да не го „тласнат в прегръдките на Русия“), поляците и прибалтийците умишлено блокират пътя на Лукашенко към Запада.

Не е нужно да сте гении, за да предположите, че Александър Григориевич, веднага след стабилизиране на режима си, ще се опита да се върне към любимата си политика на „многовекторност“. За целта му е необходимо малко - вратите на Запад да бъдат отворени за преговори с него.

Стара Европа и Съединените щати не затвориха вратите, но поляците и прибалтийците направиха всичко възможно, за да дезавуират предпазливата европейска политика спрямо Лукашенко, като я направят радикално анти-Лукашенковска, като така блокираха пространството за външнополитически маневри на Батька.

Вместо да се преструват, че случайно са се поддали на емоции, погрешно са преценили ситуацията, развълнували са се, но са готови да се поправят, поляците и прибалтийците продължават безсмислено да поставят под репресии своите кадри на Майдана в Беларус, като така ги изваждат от политическото обращение точно в момента, в който в контекста на политическата реформа те биха могли да се опитат официално да влязат в политиката, да станат системни сили, представени в законодателния орган и евентуално в изпълнителната власт.

Нещо повече, те отказват да признаят Лукашенко за законен президент (затваряйки възможността за преговори с него), признават Светлана Тихановская за „представител на белоруския народ“, която не само е загубила изборите, но и просто не може да играе ролята на президент в изгнание, да сплоти политическата емиграция, да установи връзка с тайната съпротива срещу Лукашенко, да планира нови акции.

Максимумът, на който тя е способна, е профилът „Президентът Светлана“ в “Инстаграм”. Този ход е малко вероятно да успее да привлече вниманието дори на пристрастените към социалната платформа Интернет-хамстери от революционната прослойка на офис планктона и не може в никакъв случай да вдъхнови някак масите на Майдана, несъмнено разтърсени от поражението. Прави впечатление, че на поляците им е била нужна дори по-безмозъчна кукла като „избран президент в изгнание“ от клоуна, който украинските олигарси направиха президент в Киев.

Ако на Тихановская беше проправен път до президентството в Беларус, съмнения в нейната полезност нямаше да възникнат. Слаб, неспособен и неразбираем президент, в чиито ръце е съсредоточена абсолютната власт, би бил възможно най-добрата придобивка за чуждестранните кукловоди. Но Тихановская пътува из Европа и, независимо колко Нобелови и Сахарови награди ѝ дават, не влияе по никакъв начин на ситуацията в Беларус.

И така, защо поляците плътно затвориха възможността за възстановяване на отношенията с Лукашенко и заложиха на Тихановская?

Мисля, че Полша добре разбра това, което дори президентът на Беларус все още не е осъзнал напълно. Отказът на Лукашенко да преговаря с Майдана, репресиите срещу активистите и публичното приемане на руска помощ за него рязко засилиха позицията на Москва в Беларус.

Поляците са ясно убедени, че Русия няма да напусне Беларус и няма да позволи връщане към "многовекторен" подход. Не съм сигурен, че в този случай те не са надценили потенциала на Москва, но в крайна сметка те са работили с Беларус в продължение на двадесет години, те знаят по-добре колко бързо може да се осъществи „русификацията“ на „европейците“ в правителството на Беларус.

Нещо повече, през последните години Русия наистина започна да води по-агресивна политика на международната сцена.

Като цяло, вместо да се бори за Лукашенко, Варшава реши да го отпише. Нека извърши реформа, да започне интеграция с Русия. Този път не е кратък. Полша ще има в ръцете си „президент в изгнание“, „който не признава никакви актове, подписани от Лукашенко“ и е готова да ги отмени след идването си на власт.

Ако бях поляк, пак щях да се опитам да работя с Лукашенко, но не мога да кажа, че изборът им в полза на Тихановская е толкова безсмислен, колкото изглежда на пръв поглед.

В Европа и САЩ се води борба между левите либерални глобалисти и десните консервативни патриоти. Борбата е на живот и смърт. В Америка тя почти е преминала границата на гражданска война, окончателният старт на конфликта в Щатите ще бъде в деня на президентските избори в САЩ.

Европа се доближи до това. В същото време десните консервативни правителства на повечето страни от Източна Европа (без да се броят Унгария и Словакия) са фокусирани върху неестествен съюз с левите либерални сили в Западна Европа и САЩ. В същото време за Русия е по-удобно да общува с европейски и американски десни консервативни традиционалисти.

Поляците и прибалтийците разчитат на победата на бандата от леви либерални демократи Байдън-Сандърс в САЩ. Това трябва да увеличи намесата на САЩ в европейските дела и да осигури силна подкрепа за европейските леви либерални глобалисти, които са готови да използват силови методи за задържане на властта, но се страхуват да го направят сами, без одобрението на Вашингтон.

Ако левите либерални глобалисти успеят да отмъстят за пораженията от 2015-2019 г. в Европа и САЩ, тогава не е трудно да се предскаже нарастването на напрежението в отношенията между Запада и Русия. Вече пристигат първите новини под формата на "случая Навални" и полските обвинения срещу диспечерите на летището в Смоленск. .

Но това може да изглежда като дреболия в сравнение с това, което може да ни очаква в случай на реванша на Запад на левите либерални глобалисти.

Ако събитията се развият според този сценарий, Тихановская може дори да бъде полезна. Сега тя е "президентът", признат само от прибалтийците и поляците, които не могат да направят нищо не само на Русия, но дори и на Беларус.

Ако Западът следва пътя на конфронтация с Русия, обединявайки САЩ и ЕС по този път, тогава всички ще признаят Тихановская. Те ще сключат споразумения с нея (както с белоруската държава), ще я подкрепят в непризнаването на каквито и да било действия на Лукашенко. Русия ще бъде обвинена в окупирането на Беларус и поставянето на марионетен режим в Минск и те ще се върнат към въпроса за санкциите.

Може да се направи опит за ново обединение на Запада на антируска основа за преодоляване на вътрешните граждански противоречия в САЩ и ЕС. Ако левите либерали победят в Америка и Стара Европа, те просто ще обвинят политическите си противници в „работа за Русия“ и „измяна“, стартирайки нова версия на маккартизма, тъй като без репресии те нямат шанс да удържат властта дълго време.

За това Русия трябва да бъде особено страшен враг. "Окупацията" на Беларус, "заплахата от инвазия" на Полша, Балтийските държави и Украйна, "нарушенията на конвенцията на ОЗХО", "саботажа" срещу Качински в Смоленск и други глупости, са вече озвучени от част от западните елити и целят представянето на Русия като чудовище.

В това отношение залогът на Тихановская се оказва наистина по-изгоден за поляците, отколкото залогът на Лукашенко. С Батька може само да се надяват на запазването на известно западно влияние в Беларус, възпрепятстването на интеграционните процеси с Русия и на подготовката на нов Майдан, като не е сигурно, че той ще спечели.

Разчитайки на Тихановская, информационната и санкционна война могат незабавно да бъдат прехвърлени на руска територия, Беларус по принцип губи всякакво стратегическо значение, а напротив, колкото повече руски ресурси са свързани с помощта на Минск, толкова по-добре за Запада.

Разбира се, успехът на операция „Президентът Светлана“ е възможен при много строги условия и зависи изцяло от безусловната победа на левите либерални глобалисти в САЩ и Западна Европа. Но факт е, че ако левите либерали не постигнат реванш и властта продължи да се пренася постепенно към десните консерватори, то залагането на Лукашенко се оказва също толкова безсмислено, колкото залагането на Тихановская.

Тогава Стара Европа все пак ще постигне споразумение с Русия, а източноевропейците ще трябва само да вземат под внимание новата политическа реалност.

Всъщност Полша като губещ играч залага на „нула“, за да се опита да си върне всичко наведнъж. Всеки друг вариант, с изключение на моментална печалба, води до загуба.

Така че залогът на „Президента Светлана“ е авантюра, но не и безсмислена. И резултатът няма да се чака.

Президентските избори в САЩ са през ноември. В най-лошия случай през март 2021 г. ситуацията ще стане ясна - или една от противоположните групировки там печели тотална победа, или САЩ излизат от релси в гражданска война. Полша е доволна само от един вариант - безусловната победа на Байдън. "Президентът Светлана" - също.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели