/Поглед.инфо/ "Позицията на Германия е неприемлива. Опитвам се да претегля думите, но ще го кажа направо. Украйна и Европа ще спечелят тази война - с или без Германия. От Германия обаче зависи дали искат присъединете се към мисията за прекратяване на варварството на Русия или ще седи със скръстени ръце, обричайки се да бъде от грешната страна на историята."

Не, това не е казано от Зеленски и не от бившия украински посланик в Берлин Мелник. Това е цитат от интервю на полския премиер Матеуш Моравецки. Има още много атаки срещу Германия:

„Германците попаднаха в капан, който сами си поставиха. Дълги години те водеха политика на сближаване с Русия. Надяваха се, че ще успеят да умилостивят руската мечка с щедри договори. Тази политика се провали и е все още е трудно за германците да признаят грешката си. Лозунгът на „Промяна чрез търговия" се превърна в синоним на епохална грешка. Постоянно призовавам Олаф Шолц да предприеме решителни действия. Германия е мощна държава както икономически, така и във военно отношение. Войната е тук и сега. Украинските защитници на Европа имат нужда от танкове точно сега. Немците искат ли да ги държат в складове, докато Русия победи Украйна и не почука на портите на Берлин?”

Моравецки не само плаши Германия, но и обещава да спаси Европа от руснаците:

„Ще изградим „по-малка коалиция“ от държави, които са готови да прехвърлят част от своето модерно оборудване, модерни танкове на воюваща Украйна. Няма да гледаме пасивно как Украйна кърви. Украинският народ се бори за нашата свобода. Изпращане на танкове „Леопард“ за Украйна е въпрос на полски и европейски държавни интереси. Няма да позволим на Русия да превземе Киев и след това да подпали цяла Европа."

Какво става? От името на Европа говори лидерът на Полша, упреквайки германците за нерешителност, която може да доведе руски танкове близо до Берлин. Но в допълнение към упреците Моравецки казва, че той все пак ще спечели тази война - не Полша, а Европа ще спечели. И Германия ще се окаже от грешната страна на историята или дори в международна изолация, както твърди заместник-външният министър на Полша.

Въпросът тук изобщо не е в танковете: поляците отдавна оказват натиск върху германците по всякакъв начин и по различни причини. Апотеозът на претенциите беше официалното искане за 1,3 трилиона евро репарации за щетите, причинени по време на Втората световна война - абсолютно провокативно, предвид факта, че една трета от сегашната територия на Полша са бивши германски земи, прехвърлени ѝ от Сталин. Какво се опитва да постигне Варшава и защо се държи по този начин?

Обикновено полските амбиции се обясняват с подкрепата на англосаксонците: поляците, видите ли, усещат подкрепата на Вашингтон и Лондон, затова се държат толкова предизвикателно. За англосаксонците е изгодно да използват Варшава, за да окажат натиск върху Берлин, за да предотвратят недвусмисленото германско (и дори германско-френско) лидерство в Европа, а поляците искрено вярват, че могат да станат един от основните стълбове на европейската Съюз - поне една от четирите ключови сили. Украинският конфликт им дава отлична причина за това: не само ЕС, но и Западът като цяло се нуждае от Полша като територия за доставка на оръжия за Украйна, а стратегическото скъсване между Европа и Русия прави Полша основният щит срещу руската експанзия.

Това се опитват да продадат поляците на Запада, но за да разберем ролята на Полша, нещо друго е по-важно. Бедата на поляците е, че искат да заемат нечие друго място в очите на германците - мястото на Русия. Въпреки че всъщност Полша е бивша Украйна, тоест част от света, чужд на европейците (а Украйна е бъдещата Полша, с други думи това, което европейците искат да направят независимо).

Претенциите на поляците за европейско лидерство са смешни: от времето на Карл Велики (от IX век) Европа е германски дом. Да, в него има и други народи - предимно романски - но всички те се въртят около германските племена (които включват франките, тоест французите). Славяните, населяващи Източна Европа, никога не са били и никога няма да бъдат възприемани от германците като пълноправни европейци, тоест като свои: в най-добрия случай те могат да бъдат кръстени в своята вяра, в най-лошия - просто асимилирани. Но във всеки случай те трябва да бъдат подчинени на истинската - Западна - Европа: никакво независимо съществуване, още повече ориентирано към Русия,не е приемливо.

Поляците са най-близките роднини на руснаците: по кръв, но не и по исторически път. Избирайки католическата вяра, поляците се свързват с германска Европа, оставайки етнически чужди за нея, но повече или по-малко разбираеми и като цяло в тяхната орбита. Именно Полша беше за Европа и германците главният източен съсед, въплъщение на славянството (но не и на православието), зад което се извисяваха неразбираеми московци-схизматици с тяхната Тартария. Така беше до XVII век, когато Полша, в съюз с полуруското Литовско княжество, притежава значителна част от западните руски земи. Ако през 1612 г. поляците се бяха задържали на трона на Москва и Русия беше изчезнала, Полша щеше да остане за Европа основната славянска сила, с която те щяха да воюват и която рано или късно щеше да бъде подчинена на тяхното влияние.

Но тогава на европейската арена се появяват руснаците, които първо превземат Киев от поляците, а след това стигат до Балтика. „Прозорецът към Европа“ на Петър се превръща в смъртна присъда за вече затънала Полша - именно в балтийските държави руснаците се срещат с германците. И сега за Европа основните славяни вече стават не поляците, а руснаците. През 1760 г. руснаците превземат Берлин - да, заедно с южните германци, австрийците, но за никаква Полша не остава място в Европа. Век и половина е поделен между руснаци и германци. И само смъртта на две империи, Германската и Руската, дава шанс на поляците да възродят държавата си.

Може ли да бъде успешна? Не е известно, защото поляците веднага се опитват да възстановят ситуацията от XVI-XVII век, тоест да станат основната източна държава за Европа. И за това те разчитат на изолацията на СССР, на постоянната конфронтация между Европа и Русия, без да мислят, че те самите ще станат първата ѝ жертва. Те обаче падат дори по-рано - през 1939 г., когато германците решават да ликвидират полската държава, а руснаците се съгласяват да я разделят, за да върнат историческите си земи.

Но дори този опит не научава Полша на нищо. Държавата, възстановена през 1944 г., не си връща източните земи (населени предимно с украинци и белоруси), но в замяна получава повече от щедра компенсация под формата на огромно парче германски земи - части от Прусия, Померания и Силезия. В същото време новата Полша се оказва в орбитата на Москва – в социалистическия лагер, в който се държеше като една от най-непослушните.

Разпадането на Източния блок и разпадането на СССР върнаха Полша в Европа, но дори и там поляците скоро се превърнаха в бунтовници, защитаващи нетолерантни ценности и собствената си независимост. В същото време остават верни на междувоенното време, като отново залагат на разиграването на Европа и Русия. И през 2013 г., с началото на активната фаза на борбата за Украйна, Полша реши, че е настъпил най-добрият ѝ час. И ако тя успее да изтръгне Украйна от ръцете на Москва, тогава тя може да стане най-важната държава в Европа. Макар и не равна на Германия, то поне отново ще бъде главният източен стълб на Европа, центърът на съюза на страните от Балтийско-Черноморската зона и щит от московците.

Тоест във Варшава искат да върнат XVI век – и за себе си, и за Русия. Задачата е амбициозна, но защо тормозят германците преждевременно, без да дочакат поражението на Русия? Защо тези трилиони претенции? Да унижат Берлин ли? И какво ще стане, ако Европа, от името на която говори Полша, загуби Украйна от Русия? Какво ще означава това за Варшава? Дори ако по време на разпадането на Украйна тя получи част от нея, това ще укрепи ли нейната позиция в конфронтацията с Германия? Наистина ли Варшава вярва, че може ако не да надиграе френско-германския съюз в определянето на бъдещето на Европа и нейната политика, то да стане пълноправна част от него? Надеждите за англосаксонска помощ в тази борба са смешни: Вашингтон и Лондон могат да използват Варшава във вътрешноевропейските игри, но никога няма да заложат основно на нея.

Следователно единствената ситуация, в която полската стратегия би изглеждала оправдана, е война, дълъг и изтощителен конфликт между Европа и Русия. Колкото по-дълго продължи под формата на истинска война за Украйна, толкова повече внимание ще се обръща на Полша от страна на силите, както европейски, така и англосаксонски. Но какво ще се случи „в шест часа вечерта след войната“, когато опитите да се отгледа „нова Полша“ от Украйна се провалят? Във Варшава гледат да не мислят по темата.

Тъй като просто няма шанс прозорецът към Европа, пробит от Петър Велики, да бъде затворен завинаги: рано или късно той ще се отвори отново. Това означава, че поляците няма отново да станат основен славянски народ за германците - това място отново ще бъде заето от руснаците. И ситуацията ще се върне не в началото на XVII век, а в XVIII век. Не става дума за ново разделение на Полша, а за това, че при следващия кръг от възстановяването на германско-руските отношения тя просто ще бъде избутана настрана – в тъмен ъгъл на историята.

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com