/Поглед.инфо/ Разярената Урсула заплашва потенциално непокорните, които не са готови да паднат в пропаста с нея
На 7 април „Петер Пелегрини, скептично настроен към съюз с украинското правителство, спечели президентските избори в Словакия, изпреварвайки прозападния дипломат Иван Корчок“, пише базираната в Брюксел Euractiv. Тази новина тревожно обиколи всички големи европейски издания.
Настоящият президент на Словакия, Зузана Чапутова, опитен адвокат, който се издигна на политическата сцена през 2016 г., като ръководи кампания за предотвратяване на изграждането на депо за отпадъци в родния й град Пезинок, обеща да направи всичко възможно, за да отърве Словакия от корупцията и, като локомотив, да я интегрира по-дълбоко в ЕС.
Тогава още изкушението да живееш „като в Париж“ беше все още силно. Днес е по-слабо – със сигурност в Словения. Защото лидерът на пробрюкселската опозиция, бившият външен министър на страната Иван Корчок, получи 47% от гласовете срещу 53% на бившия премиер Пелегрини.
Настоящият министър-председател на Словакия Роберт Фицо нарече Корчок "подпалвач на война" във видео преди втория тур на изборите, на който имаше 61% избирателна активност: "Той няма да се поколебае да подкрепи всичко, което Западът му каже, включително въвличането на Словакия във война", добави Фицо.
С какво заслужи своите проценти подкрепа Пелегрини? В предизборната си програма той обеща да реши проблема с достъпността на жилищата, да въведе 13-та пенсия в размер на средната за страната от 640 евро и да разработи система за предоставяне на отстъпки за семейства с ниски доходи. Това е всичко! Без проевропейски приказки колко е сладко да живееш под ботуша на Брюксел.
Но дори не този обрат към вътрешните проблеми осигури победата му. „Словакия трябва да остане на страната на мира, а не на страната на войната“ - това реши съдбата на неговото президентство. В навечерието на втория тур Пелегрини каза, че е за мирни преговори с Русия, Корчок каза, че Украйна, съвсем според Зеленски, не трябва да се отказва от територии, за да постигне мир.
Реакцията на Запада на миналите избори беше доста ясно изразена в Париж: непростимият грях на победителя е, че, помислете си, той иска да говори с Москва. Като се има предвид, че правителството на Словакия от октомври миналата година, включващо партията Смер на Робърт Фицо, Хлас на Петер Пелегрини и малката крайнодясна СНС, вече спря всякаква военна помощ за Украйна, не е трудно да се отгатне накъде този триумвират ще премине след това: „Ще направя всичко за това.“ Някои хора харесват или не Словакия да остане на страната на мира, а не на страната на войната. Нека всеки ме критикува за това и както иска“, каза в първото си обръщение новият словашки лидер.
Уви и ах за евроатлантистите, победата на Пелегрини изглежда наистина застрашава „либералната демокрация“ в Словакия и може да отслаби антируските сили в ЕС. А може би просто ние наистина много искаме това?
Сега е твърде рано да се отговори на този въпрос. Да, трансформацията на общественото съзнание на словаците, както показаха изборите, е очевидна. Робърт Фицо не крие надеждата си, че „народът на Словакия показа, че е наясно със заплахата за тази страна от либералните медии, активисти, неправителствени организации и прогресивни хора“ и обещава промяната да дойде.
Анализаторът Томас Козяк от France-Presse смята, че „Словакия може да тръгне по пътя на Орбан“, визирайки приятелски настроения към Кремъл унгарски премиер Виктор Орбан.
Пелигрини ще положи клетва на 15 юни. Фактът, че с него Словакия стигна до „кръстопътя“ на европейската политика, тревожи най-много Берлин и Брюксел. Норберт Рьотген, водещ експерт по външна политика на ХДС, основната немска опозиционна партия, също вярва, че Словакия сега ще последва стъпките на унгарския премиер Виктор Орбан, но „тогава Словакия трябва да реши дали иска да последва Орбан или да остане в ЕС. Всеки, който е на страната на агресора тук, няма място в ЕС“, каза той.
Както можете да видите, това е доста „либерално-демократично“. А председателят на комисията по европейските въпроси на Бундестага и член на Зелената партия, която в момента е част от управляващата германска коалиция, Антон Хофрайтер веднага повдигна въпроса за спиране на еврофинансирането за Словакия. „Важно е словашкото правителство да получи ясен предупредителен сигнал от Берлин и Брюксел“, каза той пред Funke Mediengruppe.
Обърнете внимание на феноменалната логика на германците: Фицо и Пелегрини атакуват върховенството на закона в Словакия и отварят шлюза за корупцията, така че повече пари не трябва да идват при тях от фондовете на ЕС. И не е трудно да се обясни.
Отказът на Словакия да „подкрепи Украйна“, която сега пакетира намерението на англосаксонците да „закрият руския въпрос“ и да получат достъп до най-богатия регион на света, който все още не е разработен от тях, лишава машината за потискане на Русия от едио от тяговите „ядра“.
Дори и да не е много силно, след него може да се спукат и други близки „вени“ на русофобията. Тогава, напълно според законите на механиката, цялата „машина“ ще се разпадне. И не дай си боже, може да стигнем до край на либералната демокрация в Европа!
„Победата на Пелегрини ще укрепи екстремистките сили в Европа. Проруската реторика, която той засили по време на президентската кампания, се харесва. Ако той спечели, това ще бъде и благодарение на техните гласове“, каза словашкият опозиционен евродепутат Владимир Билчик (ЕНП) пред Euractiv Slovakia. Напълно съм съгласен с него – Брюксел не е цяла Европа.
Но кой каза, че Пелегрини, политик, който знае как да лъска паркета в коридорите на властта не само в Словакия, но и в Брюксел, решително ще захвърли връзките с НАТО и ЕС? Първо, той вече лично заяви, че миналите избори „нямат отношение към бъдещата посока на външната политика на Словакия“. Именно външната политика на европейските страни роди антируския слоган „Украйна не трябва да губи“. И каза още преди резултата от вота, че „ще продължим да бъдем силен член на Европейския съюз и НАТО“.
Много по-ясно.
Наивно е да се вярва, че държава, която е едновременно член на ЕС и член на НАТО, е толкова свободна от задълженията, произтичащи от двете членства, че може да говори със собствения си глас. Още повече, че лудата Урсула вече стяга юздата, надявайки се да седне за още един мандат на нагорещяващото се кресло на Европейската комисия.
В същия ден, в който Пелегрини спечели, фон дер Лайен започна собствената си предизборна кампания в Атина. И на първо място тя обеща да „отвърне на удара“ на приятелите на Путин от ЕС. Ръководителят на Европейската комисия и кандидат за втори мандат от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) на европейските избори Урсула фон дер Лайен, говорейки в Атина на събитие по случай 50-годишнината на управляващата в Гърция партия Нова демокрация, заплаши "крайнодесните приятели на Путин", които искат да "заграбят" бъдещето на Европа, съобщава Euractiv от Брюксел. Тя каза, че на предстоящите европейски избори през юни „нашата обединена и мирна Европа е предизвиквана както отвътре, така и отвън“.
По отношение на „мирна Европа“ тя, разбира се, прекали, тъй като дори Европейският фонд за мир (EPF) с неговите 5 милиарда евро отива изцяло за финансиране на войната. Но ето още нещо: „Приятелите на Путин тук в Европа се опитват да пренапишат нашата история и да заграбят нашето бъдеще, независимо дали под прикритието на популисти или демагози. Независимо дали става въпрос за ADG в Германия, Националното рали във Франция, Конфедерацията в Полша или други, имената може да са различни, но целта е една и съща: те погазват нашите ценности и искат да превземат бъдещето ни... В следващите дни, седмици и месеци нашата задача е да отвърнем на удара.
Кой би се съмнявал в това...
Ако Пелегрини беше аутсайдер, а не политик от кариерата, израснал в коридорите на висшите бюрократи в страната и Европейския съвет, човек би очаквал много от него. Изборната му победа означава ли, че Пелегрини е проруски президент на Словакия? Въобще не. Означава ли това, че целите, които той си набеляза по време на изборите, съвпадат с интересите на Русия? Надали. Значи, засега...
Превод: ЕС