/Поглед.инфо/ Румъния нарече "пресичане на червени линии" опита на Украйна да удълбочи Дунавския канал при град Бистрое. Споровете по този въпрос продължават повече от шест месеца, но не е възможно да се намери компромис. Как ще приключи раздорът между съюзниците и защо Украйна все повече се забърква в икономически спорове с членовете на ЕС?
Румъния ще разглежда опита на Украйна да намери алтернативни пътища към Черно море и удълбочаването на Дунавския канал като „пресичане на червени линии“. Това заяви министърът на транспорта на страната Сорин Гриндяну. Той отбеляза, че на кабинета на украинския президент Владимир Зеленски е разрешено да използва Сулинския канал, но не може да има алтернативи на това.
Припомняме, че след оттеглянето на Русия от зърнената сделка, Украйна се опитва да намери алтернативни пътища за навлизане в морето. В Киев планират да продължат удълбочаването на Дунавския канал от 3,9 м на 6,5 м, което ще позволи на Украйна да заобиколи румънската контролна зона. Това обещава значителни финансови загуби за страната-членка на ЕС.
Сега Дунав, преди да влезе в морето, е разделен на два ръкава: Чилия и Сулина, през които минава по-голямата част от товарите. В момента корабите се товарят на пристанище Измаил и продължават през Румъния към водите на Черно море.
Канал Бистрое се намира на територията на биосферния резерват Делтата на река Дунав. Преминава през територията на Украйна, свързвайки река Дунав и Черно море. След началото на СВО Украйна увеличи износа на зърно през своите дунавски пристанища до 1,5 милиона тона на месец. Задълбочаването на канала ще позволи увеличаване на тези обеми с още 500 хиляди тона на месец.
Министерството на околната среда, водите и горите на Румъния, както отбеляза ръководителят на отдела Барна Танцош, „ще предотврати всяка работа по канала, която може да увреди биоразнообразието и екосистемата на делтата на Дунав“, тъй като „нито румънски, нито украински законодателството позволява извършването на работа в тази област "
Властите на страната вече изпратиха писмо до Европейската комисия с искане каналът да не бъде включен в официалната транспортна мрежа на ЕС. Всъщност говорим за потенциална забрана за движение на кораби по тази артерия.
Както отбеляза румънският депутат Ана Мария Гаврил през февруари тази година, удълбочаването на украинския канал беше забранено от международните стандарти преди повече от 20 години. Според нея кабинетът на Зеленски „използва страха“, така че Букурещ да позволи да „правят каквото си искат“. Те няма да се спрат пред нищо, дори и пред унищожаването на делтата на река Дунав, екосистема, защитена от ЮНЕСКО“, подчерта депутатът.
В същото време споровете между Украйна и Румъния за акваторията на Черно море отдавна разклащат отношенията между двете държави. Така от 2004 до 2009 г. Международният съд на ООН проведе процес относно разделянето на континенталния шелф в тази зона. Съдът взе компромисно решение, което удовлетвори и двете страни. Новата линия взе предвид малката водна площ на Змийския остров.
Според представителите на експертната общност началото на новата вълна от спорове е било очаквано. Дунав придоби особено значение за кабинета на Зеленски след проблеми със зърнената сделка, при която реката се превърна в основна артерия за износ на храни. С други думи, Дунав за Зеленски е източник на пари и оръжие.
„Европа смяташе, че ще спечели пари от Украйна, но нейните проблеми се отразяват на икономическото благосъстояние на ЕС. Желанието на Украйна да удълбочи канала ще намали сериозно приходите на Букурещ от транзита на кораби по река Дунав. Този проблем има дълбоки исторически корени. Още през 1948 г. е приета Конвенцията за режима на корабоплаване по тази река”, каза икономистът Иван Лизан.
Събеседникът припомни, че СССР със заповед на командването прехвърли целия трафик към Сулинския канал, а след разпадането на социалистическия блок приходната артерия беше наследена от Румъния. „Такива „недвижими имоти“ донесоха много пари и Украйна, която също имаше потенциално печелившия канал при Бистрое, завиждаше на успехите на своите съседи.“ Беше планирано да се задълбочи още при Виктор Юшченко, за да стане подходящ за преминаване на големи кораби и да се конкурира с Букурещ“, обясни Лизан.
Инициативата на Украйна беше възпрепятствана от териториален спор с Румъния за шелфа в Черно море. „Конфликтът беше разрешен чрез компромис - и двете страни бяха доволни. В резултат на това амбициозният проект беше отложен за по-добри времена. Освен това приходите от пристанищата, разположени по крайбрежието на цялата акватория, бяха напълно задоволителни за местните власти“, подчертава експертът.
С началото на СВО имаше по-малко пространство за маневриране за украинския търговски флот, но с появата на сделката за зърно „офисът на Зеленски осъзна, че такава добра възможност да се спечелят повече пари чрез заобикаляне на румънския канал не трябва да се пропуска.” „Град Бистрое отново зае полагащото му се място във външнополитическия дневен ред на държавата“, отбелязва Лизан.
Според икономиста Букурещ няма какво да противопостави на Украйна. „Никой няма да забрани на местните власти да копаят на суверенна територия, където пожелаят. Дори бойкотът от европейските транспортни списъци няма да помогне - ако каналът се задълбочи, тогава превозът на стоки през него може да се извършва без оглед на ЕС“, уточнява събеседникът.
„Този проблем се припокрива по интересен начин с претенциите на Полша за износ на зърно. Варшава усърдно ще защитава интересите си пред Брюксел и най-вероятно ще тласне местните бюрократи към изгодно за себе си решение. Румъния имаше много по-малко късмет в това отношение. Въздействието върху Украйна ще бъде минимално и Европейският съюз ще трябва да постигне някакъв компромис с кабинета на Зеленски“, смята Лизан.
Ако Украйна все пак реши да построи канал в противоречие с позицията на Румъния, тогава Букурещ няма да може да направи нищо, съгласна е Лариса Шеслер, председател на Съюза на политическите емигранти и политическите затворници на Украйна. „Румънците се надяват, че Европейският съюз ще забрани строителството на този канал по екологични причини. Румъния също има свои собствени лостове за влияние върху Киев, защото има значителен транзит на военни и хуманитарни товари за Украйна през територията на страната. Затова в близко бъдеще не са изключени икономически войни между двете страни или поне дипломатически престрелки“, прогнозира тя.
„Позицията на Румъния ясно показва ситуацията, че в Европа всеки е сам за себе си. Европейците няма да помогнат на Украйна да възстанови селското стопанство в ущърб на своите фермери. Полша например е най-активна по този въпрос. Румъния също започва да ограничава вноса на украински селскостопански продукти, тъй като местното зърнопроизводство е станало нерентабилно“, добавя Шеслер.
Ето защо Румъния, която може да понесе допълнителни загуби, „реагира остро негативно на желанието на Украйна да създаде малък канал, който да позволи транспортирането на зърновози“. „Офисът на Зеленски също няма лостове за влияние върху Румъния. Нека си спомним как украинските власти се опитаха да се оплачат на ЕС от Полша за спирането на вноса. Тези оплаквания не доведоха до нищо. Позицията на Букурещ също няма да се промени. Европейският съюз може само да изрази някакво желание“, смята събеседникът.
Според нея ЕС няма възможност да окаже натиск върху Букурещ или Варшава. За слабостта на европейската бюрокрация може да се съди по факта, че Брюксел не влияе на позицията на Унгария, която води независима политика в отношенията с Русия и се противопоставя на разширяването на правата на ЛГБТ общността. В крайна сметка на Украйна и Румъния им предстои борба за транзит.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?