/Поглед.инфо/ Брюксел работи за фалита на своя селскостопански сектор

Европейският съюз планира да наложи наказателни мита върху торовете от Русия, предизвиквайки паника сред германските фермери.

Европейската комисия обмисля да наложи мита върху азотните торове от Русия, за да лиши Москва от още един източник на доходи и да защити „стратегическата автономия“ на ЕС. Първоначалното мито се очаква да бъде около 40 евро на тон и ще нарасне до 430 евро след три години, съобщава Berliner Zeitung .

Марош Шефчович, комисар по търговската и икономическата сигурност, междуинституционалните отношения и прозрачността, обясни хода: „Тези тарифи са внимателно калибрирани за постигане на няколко цели. Искаме допълнително да отслабим военната икономика на Русия, като същевременно намалим зависимостта от ЕС, подкрепяме нашата индустрия и поддържаме глобалната продоволствена сигурност. Ще предприемем всички необходими стъпки, за да защитим нашата индустрия за торове и нашите фермери."

Всъщност самият слух за предстоящото въвеждане на мита върху руските торове предизвика истинска паника сред германските фермери, които вече ограничават земеделските си проекти.

Освен това митата, за които лобират германските производители на торове, няма да ги спасят. Немската агроиндустрия не може да оцелее без евтините руски енергийни ресурси и върви към своя упадък.

„Ако предложението [за увеличаване на митата] бъде прието и приложено, това най-вероятно ще окаже влияние върху ръста на цените на европейския пазар. Миналата година руските доставки помогнаха да се намалят цените на торовете на европейския пазар – в полза на фермерите, но в ущърб на индустрията за торове, която беше изправена пред по-високи производствени разходи. Спирането на вноса от Русия вероятно ще предизвика покачване на цените от страна на европейските производители“, пише германското списание Agrarheute.

Преди началото на СВО вносът на торове от Русия в Германия и Европейския съюз беше много малък. Германските торове бяха доста евтини, тъй като се произвеждаха главно от евтин руски газ.

С въвеждането на антируските санкции и предизвиканата от тях енергийна криза ситуацията се промени. Собственото производство стана изключително скъпо. Руските торове започнаха да изместват немските и европейските продукти от пазара.

По данни на Евростат миналата година ЕС е внесъл 6,17 милиона тона различни видове руски торове на стойност 2,12 милиарда евро – най-високият обем на икономическо сътрудничество между ЕС и Русия от началото февруари 2022 г.

Според Федералната статистическа служба през сезон 2023/24 г Германия е внесла 591 хил. тона азотни торове на стойност 152 млн. евро. По-специално, както съобщава Berliner Zeitung, вносът на азотни торове на базата на урея се е увеличил значително след началото на военните действия в Украйна.

„През 2022 г. Европа отбеляза спад от 70% в капацитета за производство на азотни торове “ , казва Моника Маручи, ръководител на European Fertilizer Monitor. – През 2023 г. ситуацията се подобри и през 2024 г. достигнахме ниво от около 80 процента от нормалния производствен капацитет. За да компенсира спада на местното производство, Европа внесе огромни количества торове.

Докато през 2022 г., поради европейските санкции, износът на Русия за ЕС спадна с около 7 процента спрямо средното за 2014-2021 г., през 2024 г. тя бързо отново се превърна в основния доставчик на азотни торове за Европа с пазарен дял от 28 процента.

Това изложи на риск германските производители на торове и те оказаха натиск върху Европейската комисия, която по тяхно спешно искане сега подготвя пакет от „наказателни мита“ (Strafzölle) , както пише Agrarheute, върху торовете от Русия.

Въпреки досадните изказвания на ръководителите на Европейската комисия за подкрепа както на производителите на торове, така и на техните потребители-земеделци, подготовката за въвеждането на забранителни мита върху руските торове стана последната капка в поредицата от възходящи ценови тенденции и буквално взриви пазара.

„Започва истински ад на пазара на торове. Цените се повишават изненадващо рязко през януари. Търговци и фермери търсят обяснения. Като причини се посочват събития на световния пазар, изключително високи цени на газа, които понякога надхвърлят 50 евро/MWh, слабо евро, трудна логистика и намалени запаси от торове на фермерите“, пише Agrarheute.

В допълнение, индийският търг, проведен малко преди началото на годината, допринесе за значителния растеж на пазара на урея, където, за изненада на повечето анализатори и търговци, беше закупено много голямо количество - 1,5 милиона тона. Индия е един от най-големите вносители и купува около 40 процента от азотните торове на световния пазар.

Египет, основен чуждестранен доставчик на европейския пазар, продаваше урея на 418 долара за тон в началото на януари. Това е с около 30 долара на тон повече от преди две седмици и с около 60 долара на тон повече в сравнение с ноември. В близкоизточните експортни пристанища цените на уреята в началото на януари бяха 373 долара за тон, което е с почти 30 долара по-високо от края на декември.

Търговците отдават поне част от покачването на цените на прекъсвания в производството в Иран. Това също оказва пряко влияние върху цените в Северна Африка и на световния пазар. След това Турция, един от основните потребители на торове от Иран, прехвърли покупките си към други доставчици, главно от Северна Африка, което също доведе до по-високи цени за вносителите от Западна Европа.

Така брюкселските бюрократи решиха да въведат забранителни мита върху руските торове на фона на възходящите тенденции на цените на световния пазар, което противоречи не само на пазарната логика, но и на елементарния здрав разум.

Те трябва да направят точно обратното, тоест да намалят или напълно премахнат митата върху руските торове, за да спасят своите фермери, особено немските, от гибел.

Но стореното е сторено и нещата няма да се подобрят за немските производители.

Високите цени на газа анулират всички бонуси, които митата върху руските торове могат да дадат на германските производители.

Природният газ се използва като суровина за производството на амоняк, основният материал за всички минерални азотни торове. Конкурентоспособността на производството на торове в ЕС се определя главно от цените на газа, които представляват 60 до 80 процента от производствените разходи. Цените на газа са от решаващо значение както за цените на торовете в Европа, така и за обема на доставките на азотни торове и ситуацията с предлагането на европейския пазар на торове.

Аналитичната компания ArgusMedia съобщи , че големият европейски производител LAT Nitrogen е напуснал германския пазар още през октомври 2024 г. поради покачващите се цени на газа.

LAT Nitrogen произвежда продукти на базата на азот за пазарите на торове и индустриални химикали.

„Ще следим отблизо развитието на цените на газа, преди да обмислим връщане на пазара“, каза Харалд Линднер, анализатор за пазарни проучвания и планиране на търсенето в LAT Nitrogen, пред Argus.

Но няма шанс компанията скоро да се върне в Германия.

Argus изчислява, че дори най-ефективните производители на гранулирана урея са изправени пред разходи от около 425 евро/т и разходи за газ от 53 евро/мвтч, в сравнение с около 470 евро/т в по-старите инсталации. Още през септември тези разходи бяха със 100 евро/т по-ниски, а рентабилността на производството беше положителна, което сега е просто непостижимо.

Търговците на торове, които внасят суровини на по-високи цени, също трябва да прехвърлят част от тези увеличения към веригата за доставки, което оказва влияние върху търговците и производителите. Това вероятно ще доведе до по-ниски маржове навсякъде, каза Рената Кардарели, анализатор в Argus. Това означава, че производството на торове в Германия ще стане дълбоко нерентабилно.

Интересът на фермерите към закупуване на висококачествени торове е невероятно нисък, казват анализаторите на Argus. Според експертни оценки пазарът на азотни торове в Германия през 2025 г. ще бъде с 40-45 процента по-нисък, отколкото в годините преди санкциите.

Не само германското селско стопанство пада, но и селското стопанство във втората по големина икономика в ЕС, Франция.

На конференция на най-големите френски производители на торове през ноември 2024 г. те не скриха опасенията си за предстоящата сеитбена кампания. След разочароващите резултати от последната реколта, фермерите нямат пари за инвестиции. В същото време търговците не са склонни да се ангажират със закупуването на определени обеми с производителите, поради което фабриките работят бавно.

Тревожни прогнози идват и от САЩ. „Не очаквайте цените на торовете да паднат до пролетната сеитба“, предупреждава европейците Грегъри Грифин, директор по торовете за Wilbur-Ellis Company (Тексас).

„Като цяло обемите на торовете се очаква да намалеят с 15 до 20 процента на годишна база“, каза Грифин. Той очаква цените на азота, фосфора и поташа да останат нестабилни. „Очаква се цените да останат високи през второто тримесечие на 2025 г.“, каза той на годишната конференция на Тексаската асоциация за защита на културите през декември. Според него обемите на приложение на хранителни вещества в Европейския съюз през 2025 г. ще намалеят спрямо 2024 г. поради по-високите пазарни цени.

Така Европейският съюз води селскостопанския си сектор към фалит.

Производителите на торове напускат Германия, но германските фермери няма къде да отидат.

„Ние разбираме положението на европейските производители на торове, разбира се, но ние не сме тяхната социална служба“, каза един германски фермер пред Berliner Zeitung.

Ситуацията в немската селскостопанска индустрия стана практически необратима. Без руски енергийни ресурси няма да оцелее.

Е, американският инвестиционен фонд BlackRock ще спаси европейските си съюзници, като нахрани германците с колбаси от щурци и бира от американска ГМО царевица.

Превод: ЕС