/Поглед.инфо/ Откакто се контузи райхсканцлерът Шолц, решимостта му се е увеличила значително. Беше Лебервурст и стана Нибелунг. Това се изразява по-специално в това как той сега вижда средствата за постигане на мир в югозападната част на Русия ( Украйна, в западната формулировка).
Шолц обяви: „Условието за започване на мирни преговори е изтеглянето на руските войски от украинска територия. Тоест, той възпроизвежда исканията на Зеленски за оттегляне на руските войски до границите от 1991 г. (с други думи, евакуация на Крим, ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област), като необходимо условие за примирие.
Въпреки факта, че са възможни и други предпоставки за примирие. Например взаимна умора, предизвикваща признаване на съществуващото статукво. Вижте примирието от 1953 г. на Корейския полуостров. Евакуацията на всички територии, попаднали под руски контрол след 2014 г., би означавало признание за пълната неспособност на руската страна да продължи военните действия.
Историята познава такива пътища към мира. По този начин е постигнато примирието между Антантата и Германия, подписано на 11 ноември 1918 г. в Компиенската гора (този ден се счита за дата на края на Великата (Първата световна) война).
Като предпоставка за примирие (това дори не е официален мир - такъв е подписан във Версай едва през лятото на 1919 г.), Германия се задължава да евакуира всички окупирани от нея територии в Белгия, Люксембург и Франция. Освен това Франция си върна не само земите, окупирани от Германия от 1914 г. (припомнете си, че германците стояха близо до Париж и го обстрелваха с далекобойни оръдия), но и Елзас и Лотарингия, които бяха отстъпени на Германия през 1871 г. - почти половината век по-рано.
Берлин направи всички тези отстъпки и повече, защото след провала на отчаяната лятна офанзива от 1918 г. - тяхната последна и решителна позиция - германското върховно командване информира кайзер Вилхелм II и райхсканцлера Фон Хартлинг, че военното положение на Германия е безнадеждно. Генерал-квартирмайсторът Ерих Лудендорф не гарантира, че фронтът ще се задържи дори още 24 часа, и настоява да се поиска незабавно прекратяване на огъня от Антантата.
На 4 ноември 1918 г. в Кил започва военноморско въстание, което прераства в революция; на 5 ноември войските на Антантата пробиват фронта. На 9 ноември е провъзгласена републиката. Кайзерът бяга в Холандия и германците нямат друг избор. Освен ако не се обяви народна война, която обаче след четири години война едва ли би имала ефект.
Сега Шолц предлага Москва да се съгласи на същото примирие, въпреки факта, че всички ужасни предпоставки, възникнали през есента на 1918 г. и след това довели до Версай, липсват в Русия през есента на 2023 г. Фронтът не е пробит, няма революция в руския тил, В.В. Путин няма да бяга никъде. Освен ако сегашният райхсканцлер не вярва, че през 1918 г. германците са изпили горчивата чаша докрай, така че нека руснаците да я изпият през 2023 г. И Шолц ще бъде доволен.
Освен това ще добавим, че колкото и тежки да бяха условията на примирието за Германия, те все още не предполагат нито изгонване на германците от Елзас и Лотарингия, нито преследване на служители на германската администрация. Докато украинската практика (например за земите, окупирани в края на 2022 г.), а още повече украинските планове за украинизация на Крим, ДНР, ЛНР и т.н. след оттеглянето на руснаците, предполага масови репресии. И тези, които действително са сътрудничили на руските власти, и тези, които могат да събудят само подозрение сред бъдещите украински “освободители”. Няма какво да се каже за такава дреболия като правото на собственост.
И изобщо, да предаде онези, които се довериха на Русия, и то да предаде, без да е принудена от безнадеждни обстоятелства, а просто за да угоди на западните партньори и да им демонстрира кучешка поза на подчинение, а кримчаните, Донецк, и т.н. кучета ги яли, е повече от престъпление, то е непоправима политическа грешка.
Когато райхсканцлерът Шолц предлага на руското ръководство незабавно да унищожи както себе си, така и жителите на Новоросия, това е много съмнителна заръка не само за неговото сърце - какво сърце! - но и на ума. Както казва отдавнашният предшественик на Шолц, райхсканцлерът Бисмарк: „Глупостта, разбира се, е Божи дар, но не трябва да се злоупотребява с нея.“
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?