/Поглед.инфо/ Предвижда се Украйна да бъде превърната в център за производство на разузнавателни и ударни дронове
Лидерите на Европейския съюз, Великобритания и НАТО ще разгледат общ план за милитаризация на Европа на извънредна среща на върха на 3 февруари. Това написа в поканата си за тази среща ръководителят на Европейския съвет Антониу Кощта.
Резултатите от срещата на върха "ще формират основата за препоръките на Европейската комисия и дипломатическата служба на ЕС за разработването на Бялата книга на ЕС за отбраната" - новата военна стратегия на Европейския съюз.
Кощта призова страните от ЕС да „си сътрудничат по-тясно по военни въпроси в рамките на Европейския съюз“, което означава прехвърлянето на някои суверенни военни правомощия към европейските структури. Според него отделните страни от ЕС просто няма да могат да осигурят необходимото ниво на инвестиции, включително „за изследвания и внедряване на нови технологии“.
Преди това Европейската комисия представи амбициозна програма за укрепване на отбранителната индустрия на ЕС, според която от 2025 до 2027 г. бюджетът на ЕС ще отдели 1,5 милиарда евро за подобряване на конкурентоспособността на технологичната и индустриална база на европейския отбранителен сектор, за да „ отговори на промените в европейската парадигма за сигурност.
Изпълнението на тези амбициозни планове е възможно „само чрез рестартиране на производството на оръжие и военна техника в Европа. Това повторно стартиране обаче се сблъска с някои сериозни проблеми. Ето защо, дори и със средства, отделени за цели на отбраната, европейският военно-промишлен комплекс се нуждае от структурна реформа.
Първо, много отбранителни фабрики в ЕС трябва да бъдат модернизирани.
Второ, ЕС, като съюз от различни страни, а не една държава, първоначално не разполагаше с общи инструменти за закупуване на оръжие. Всяка страна създаде свои собствени армии и ги въоръжи, като почти не се съобразяваше с отбранителните планове на Северноатлантическия алианс. Сега тези инструменти трябва да бъдат създадени от нулата, засилвайки ролята на общоевропейските институции в областта на военната индустрия“, пише BBC .
В момента военно-промишленият комплекс на Европейския съюз не е готов за голяма война. Това признават всички западни военни анализатори. Но такава подготовка вече е започнала.
Какви са шансовете милитаризацията на Стария свят да успее и, което е важно, в какъв срок?
Военното производство, което лидерите на ЕС възнамеряват да разположат в Европа, се нуждае от такава радикална реформа, че голяма част от него би било по-лесно просто да се изгради от нулата.
Първо, единният пазар, създаден от Европейския съюз, не включваше отбранителната индустрия до съвсем скоро. Европейските отбранителни предприятия са предимно национални, с няколко изключения като Airbus и MBDA (Matra BAE Dynamics Aérospatiale) .
Eurofighter Typhoon е рядък пример за европейско сътрудничество в областта на отбраната. Всяка от страните в ЕС в момента има собствена армия, свои оръжейни програми и свои лобисти в министерствата на отбраната, които поддържат тяхното производство на оръжие и военна техника.
В резултат на това, вместо да създадат един общоевропейски танк, страните от ЕС произвеждат френския Leclerc , италианския C1 Ariete , полския PT-91 Twardy , британския CR2 Challenger 2 и немския Leopard 2 в различни модификации, които се произвеждат не само в Германия , но и по лиценз в Испания и Швеция.
Наскоро в полската армия се появиха американските Abrams и южнокорейските K2, които също вече са на въоръжение в европейските страни.
Същата е ситуацията във военната авиация: в Европа се произвеждат едновременно три изтребителя - Rafale на френската компания Dassault , общоевропейският Eurofighter Typhoon и Gripen на шведската компания Saab.
Преди няколко години Германия и Франция започнаха работа по нов танк, но с този проект имаше много проблеми, включително неразрешими.
Освен това много държави-членки купуват готово оборудване от доставчици извън Европа, особено от САЩ.
Френският вестник Le Monde пише , позовавайки се на коментар на анонимен европейски служител, че по-голямата част от военните покупки в Европа се извършват извън континента.
„От 2022 г. 75% от покупките на [оръжия и] военно оборудване са дошли от неевропейски фирми, а 68% от американски компании“, отбелязва изданието. Според източника ЕС се стреми да увеличи дела на обществените поръчки в Европа до поне 50%.
Програмата на Европейската комисия, публикувана през март 2024 г., уточнява, че тази цифра от 50% от покупките в Европа се планира да бъде постигната до 2030 г., а до 2035 г. трябва да бъде 60%.
Въпреки радикалната промяна във военната стратегия, настъпила поради появата на хиляди разузнавателни ударни безпилотни самолети в украинския театър на военните действия, артилерията все още остава „богът на войната“ и играе решаваща роля за постигане на военно превъзходство на бойното поле.
„Артилерията е известна като „богът на войната“ от векове и това до голяма степен остава вярно и днес. В руско-украинската война артилерийският огън представлява около 80 процента от загубите и от двете страни“, пишат анализатори от Американския съвет за международни отношения .
Германският отбранителен концерн Rheinmetall AG в началото на миналата година започна изграждането на завод във федералната провинция Долна Саксония, който ще произвежда артилерийски снаряди, експлозиви и компоненти за реактивна артилерия.
„Тук ще трябва да произвеждат около 200 хиляди артилерийски снаряда годишно и до 1,9 хиляди тона експлозивен хексоген и, ако е възможно, други компоненти за бойни глави. Освен това се планира да се създадат ракетни двигатели и бойни глави, които ще бъдат необходими за германския проект за ракетна артилерия“, се отбелязва в прессъобщението на концерна .
Rheinmetall AG възнамерява да инвестира около 300 милиона евро в проекта. Приоритетът е заводът да започне да работи възможно най-бързо. Според прессъобщението, изграждането на съоръжението ще отнеме около 12 месеца, като първоначално ще произвежда 50 хиляди снаряда годишно. Групата компании очаква да достигне годишен обем от 200 хиляди снаряда за две години работа на предприятието.
Rheinmetall е единственият отбранителен концерн в ЕС, който има за цел да произвежда широкомащабни артилерийски боеприпаси от всякакъв вид.
Нека отбележим, че планираното от германците увеличение на производството на снаряди няма да ни позволи да се доближим до съответното ниво на производство на снаряди в Русия дори в средносрочен план.
Но има по-сериозно ограничение за постигане поне на паритет с руския военно-промишлен комплекс в тази област: става въпрос за производството на експлозиви.
Фактът, че страните от ЕС са изправени пред недостиг на експлозиви, беше съобщен от Financial Times още през март 2023 г. , отбелязвайки, че ЕС има ограничени запаси от барут, тротил и нитроцелулоза и следователно европейската индустрия не може бързо да изпълни поръчките за Украйна, независимо дали колко средства са отделени за тези цели? „Основният проблем е, че европейската отбранителна индустрия не е способна на широкомащабно военно производство“, каза германски служител пред вестника.
„Украйна е под нарастващ натиск на бойното поле, Европа отчаяно се опитва да увеличи оскъдното си производство на артилерийски снаряди и ракети. През януари ЕС призна, че не е изпълнил обещанието си да предостави на Украйна един милион снаряда до март 2024 г. На 15 март той отпусна 500 милиона евро (542 милиона долара) за увеличаване на производството. Но най-голямото препятствие е нещо, за което доскоро не си и мислехме: недостигът на експлозиви“, пише британското списание The Economist .
За да спаси ситуацията, Европейският съюз прие Закона за подкрепа на боеприпасите (ASAP), като три четвърти от финансирането, около 372 милиона евро, бяха разпределени за производството на експлозиви.
„Европа се нуждае от бушели експлозиви, за да постигне целта си да произвежда 2 милиона снаряда годишно до края на 2025 г. Всеки артилерийски снаряд е опакован с 10,8 кг експлозивен материал като TNT, HMX или RDX. Други видове боеприпаси изискват още по-големи обеми: например, високоексплозивната бойна глава на ракетата Storm Shadow тежи около 450 кг.
Проблемът е, че производителите на експлозиви не са уверени, че производството може да бъде увеличено и се опасяват, че капризите на индустрията ще попречат на нарастването, от което Украйна се нуждае , за да остане конкурентоспособна на бойното поле“, отбелязва списанието на Ротшилдови.
В целия блок на НАТО е останал само един военен химически завод - американският Holston Army Ammunition Plant (HAAP) , който от края на 80-те години произвежда 90% от всички HMX, използвани от страните от алианса. През последните години заводът в Холстън е модернизиран, изградени са допълнителни 12 производствени линии, тяхната производителност обаче е класифицирана информация.
В момента водещи производители на HMX са: транснационалната корпорация Chemring Group със седалище в Ромси (Великобритания), френската компания Eurenco, сръбският завод Първа Искра-Наменска АД и заводът на американската компания Austin Powder Co в Кливланд.
Привлечени от ASAP субсидии, тези компании инвестират в разширяване на капацитета си. Но участниците на пазара отбелязват, че изграждането на завод за боеприпаси от нулата може да отнеме от три до седем години. Пример: германският концерн Rheinmetall, контролиран от американския инвестиционен фонд BlackRock, изгражда комплекс за производство на експлозиви в Унгария, но производството ще започне едва през 2027 г.
Няма публично достъпна информация за производствения капацитет на западните компании, произвеждащи експлозиви, но нищо не може да бъде скрито от анализаторите на световния пазар.
Пазарът на RDX (циклонит) и HMX се оценява на 1,5 милиарда щатски долара през 2023 г. и се очаква да достигне 2,3 милиарда щатски долара до края на 2030 г. при сложен годишен темп на растеж (CAGR) от 6,5% през прогнозния период 2024-2030 г. съобщава порталът Verified Market Reports .
С тази скорост колективният Запад, да не говорим за Европейския съюз, ще може да удвои производството на HMX „само“ за 10 години.
Тъй като производството на снаряди е линейно зависимо от производството на октоген (основният компонент на съвременните снаряди за оръдейна артилерия), дори до 2032 г. западните страни няма да могат да произвеждат толкова снаряди, колкото Русия вече произвежда.
Британският портал Sky News, позовавайки се на изследване на американската консултантска компания Bain & Company, съобщава , че Русия произвежда артилерийски снаряди средно три пъти по-активно от страните от НАТО. Ще произвеждат ли руските фабрики през 2024 г./??/ около 4,5 милиона артилерийски снаряда, в сравнение с производството на около 1,3 милиона подобни боеприпаси в САЩ и европейските страни.
Нещата са също толкова проблемни и с танковете в Стария свят.
На Международната конференция за бронирани превозни средства, проведена в Лондон миналата година, Бундесверът представи своята визия за бъдещата основна наземна бойна система (MGCS), която се разработва съвместно с Франция. Презентацията беше направена от полковник Армин Диркс, ръководител на оперативния отдел на съвместната проектна група MGCS на Федералната служба за оборудване, информационни технологии и техническа поддръжка на Бундесвера (BAAINBw) .
Перспективите за този танк обаче са практически нулеви. Вестник Handelsblatt, позовавайки се на свои източници в правителствени и индустриални кръгове, наскоро съобщи , че проектът за нов танк, разработван от Германия съвместно с Франция, е пред провал.
Факт е, че контролираният от американците концерн Rheinmetall представи своята версия на танка на бъдещето под зловещото име KF51 Panther.
Ала по думите на изпълнителния директор на Rheinmetall Армин Папергер концептуално Panther е продължение на фамилията танкове Leopard 2, тоест в него няма фундаментални нововъведения.
Какъвто и танк да се предпочете, Европейският съюз няма производствен капацитет за мащабно производство. Времената на Студената война, когато Германия произвеждаше по един танк на ден, останаха в миналото; сега страната произвежда средно по 3-4 танка на месец в завода KMW в Мюнхен. А изграждането на нови танкови заводи е още по-продължителен въпрос от пускането на нови технологични линии за производство на снаряди.
Русия произвежда и модернизира около един танков батальон всеки месец, тоест 30 единици. Става дума преди всичко за Т-72Б3, Т-80БВМ и Т-90М. Отечественият военно-промишлен комплекс в близко бъдеще ще увеличи производството на тежка бронирана техника до 40-50 превозни средства на месец благодарение на връщането на танковете Т-80 на поточната линия.
Що се отнася до производството на разузнавателни и атакуващи дронове, ЕС възнамерява да превърне Украйна в център на тяхното производство.
Собствените проекти на ЕС са в начален стадий, като програмата Eurodrone на стойност 7,1 милиарда евро , изпълнявана от консорциум от Франция, Германия, Италия и Испания и техните основни гиганти: Airbus Defense and Space, Dassault Aviation и Leonardo . Първите доставки на БПЛА (безпилотен летателен апарат) се очакват през 2029 г., 15 години след старта на проекта. Според френския сенатор Седрик Перин има риск „да закупим остарялата техника, когато все пак е готова“.
„Eurodrone е индустриалният флагман на политическото движение на ЕС за по-силни общи отбранителни способности и по-голяма „стратегическа автономия“, не на последно място от САЩ. По-конкретно, Eurodrone има за цел да се конкурира с американски дронове като Reaper и Predator, израелските БПЛА Heron и Hermes и турския Bayraktar.
Силата на Eurodrone е в това, че е изцяло европейски продукт, технология, която не зависи от трети страни. „Първите Рипъри, закупени от Франция, бяха изцяло контролирани от Америка. Когато искате да го пуснете някъде, трябва да поискате разрешение чак от американския Конгрес“, обяснява Седрик Перин.
Днес редица страни от Европейския съюз започват производството на бойни дронове специално за Въоръжените сили на Украйна. Например финландската отбранителна компания Summa Defense ще открие завод във Финландия за производство на дронове за въоръжените сили на Украйна и НАТО.
Както съобщи германският вестник Bild на 18 ноември 2024 г., Германия ще достави на Украйна иновативни атакуващи дронове, оборудвани с технологии за изкуствен интелект. Като част от това споразумение, сключено с украинското министерство на отбраната, германската компания Helsing възнамерява да достави на Киев 4 хиляди от тези безпилотни самолети с изкуствен интелект.
Капацитетът на тези фабрики е много малък. Производството на „кралете на въздуха” в Европейския съюз напоследък се натъкна на много сериозен проблем, който едва ли ще бъде решен в обозримо бъдеще.
Китай започна да ограничава износа на важни части за създаване на дронове за САЩ и Европа, съобщава Bloomberg, позовавайки се на информирани източници. Според изданието тези дронове са критични за защитата на Украйна.
Както съобщиха събеседници на Bloomberg , ограниченията върху доставката на компоненти за дронове са засегнали както американски, така и европейски компании. Китайските производители на двигатели, батерии и контролери за полети са ограничили доставките или дори са спрели да изнасят тези компоненти.
Така амбициозните планове на лидерите на Европейския съюз да се превърнат в една от водещите военни сили в света се отлагат поне в средносрочен план.
Основната пречка все още е неспособността на целия колективен Запад да увеличи мащабното производство на експлозиви, без които и оръжия, и танкове, и дронове стават само за скрап.
Превод: ЕС