/Поглед.инфо/ Лидерите на Русия и Китай са близо до сключването на сделка за изграждане на газопровода "Силата на Сибир-2", съобщават медиите. Доставките по новия газопровод са еквивалентни на капацитета на “Северен поток-2”, който продължава да изпитва затруднения в Европа. Защо “Силата на Сибир-2” още сега се нарича победа на Москва над ЕС и какви са основните предимства на тази тръба?

Москва и Пекин се договориха да построят газопровода “Силата на Сибир - 2”. Както пише авторът Антъни Ашкенази в статия за британския “Дейли Експрес”, страните са близо до сключването на сделката, възможните доставки ще бъдат еквивалентни на обемите гориво, които са били планирани да бъдат изпратени до европейските страни по "Северен поток-2". Според автора новият проект ще удвои доставките на руски тръбопроводен газ за Китай, което ще позволи на руския президент Владимир Путин да надиграе Европа, която не бърза да сертифицира вече завършения газопровод „Северен поток-2“.

„Споразумението ще удвои износа за Китай, годишно до 50 милиарда кубически метра природен газ ще се транспортира през новия голям газопровод “Силата на Сибир-2”. Това се случва в момент, когато останалата част от Европа преживява сериозна енергийна криза“, каза Ашкенази.

Напълненият с газ "Северен поток-2", който трябва да транспортира гориво до Германия по дъното на Балтийско море, очаква сертифициране. Няколко държави, начело със САЩ, се противопоставиха на проекта с аргумента, че газопроводът ще се превърне в лост за натиск на Москва върху Европа, както и ще лиши Украйна от приходи от изпомпване на руски газ.

В края на декември “Газпром” обяви рекордно ниво на ежедневни доставки за Китай по газопровода “Силата на Сибир”. Основната цел на новия газопровод „Силата на Сибир-2“ обаче е да обедини газопреносните системи на Запада и Изтока на Руската федерация, каза ръководителят на компанията Алексей Милер. Така Русия ще може да изнася газ от Западен Сибир както на Запад, така и на Изток. Ресурсната база на проекта могат да бъдат Ямал и Надим-Пур-Тазовски регион на Ямало-Нанецки автономен окръг, а също находище “Ковиктина” край Красноярск.

Освен това, благодарение на този проект е възможно газифициране на Източен Сибир, който няма достъп до магистрална тръба. Планира се разширението на “Силата на Сибир-2 да бъде газопроводът “Союз Изток” през Монголия. Според експертните оценки цената на проекта може да достигне 1,3-1,5 трилиона рубли.

В средата на декември Владимир Путин обяви, че предпроектното проучване за газопровода от Русия до Китай през Монголия ще бъде готово през следващите седмици. Улан Батор вече подписа меморандум с “Газпром”, който предполага създаването на „компания със специално предназначение“, която ще помогне за разработването на предпроектно проучване, както и за избора на трасе за газопровода.

Изграждането на новата тръба, чиято дължина ще бъде повече от 950 километра, трябва да започне през 2024 г., процесът ще отнеме не повече от четири до пет години. Така газът ще потече през него приблизително през 2028–2030 г. Според “Никей” Москва и Пекин ще трябва да се споразумеят за цената на предлаганите доставки на гориво.

„Появата на “Сила на Сибир-2” няма да е много добра новина за така наречения свободен пазар на газ, борсова търговия с нейната непредсказуемост и завишени цени, а “Газпром” ще получи допълнителна подкрепа за политиката си на дългосрочни договори“, казва ръководителят на Центъра за икономически изследвания към Института за глобализация и социални движения Василий Колташов.

Поради нестабилността на спотовия пазар европейците искаха да поставят Русия в състояние на непрекъснат стрес поради колебанията в цените, каза той. „Ако през последните няколко години Европейският съюз успя да преразгледа споразуменията с руския бизнес, като прехвърли цените от постоянни договорни цени към спотови цени, то в случая с Китай ще има класическа формула, която ще позволи на “Газпром” да доставя големи количества с гаранция. Сега се оказва, че стресът се пада върху европейските потребители, а дългосрочните договори се оказват по-изгодни и перспективни, тъй като позволяват на потребителя и доставчика да се развиват стабилно“, убеден е Колташов.

Освен това, благодарение на “Силата на Сибир – 2”, Китай ще започне „все повече да се развързва от доставките по море“ и „по този начин икономиката на КНР ще бъде защитена от стрес“. „Руският газ ще осигури значителни икономии за Китай и това е най-важното конкурентно предимство днес“, прогнозира източникът.

По отношение на конкуренцията на азиатския пазар, на първо място, руският газ ще започне да представлява заплаха за втечнения природен газ от САЩ, Катар и други доставчици. В случай на голямо търсене на руски газ както на Изток, така и на Запад „Газпром” ще има допълнителен аргумент, за да обясни защо не доставя газ на европейския спотов пазар“.

„Сега европейската бюрокрацията обвинява “Газпром”, че не се интересува от новосъздадената борсова търговия с газ, не иска да играе на спотовия пазар. И на какво основание? Произведеният газ не може да бъде оставен в тръбата, затова Газпром се фокусира върху постоянни договори. По този начин, появата на “Силата на Сибир - 2” е допълнителен натиск върху Европейския съюз, който направи мащабен опит да преструктурира местния газов пазар, за да промени позицията на руския доставчик и по този начин да заеме по-силна позиция. Но резултатът бяха зимният колапс и безумното покачване на цените на спотовия пазар “, казва Колташов.

Андрей Островски, член на Руската асоциация на синолозите на Руската академия на науките, е убеден, че Китай е бил принуден да ускори преговорите за “Силата на Сибир-2”, които Москва инициира от началото на 2000-те години, след изостряне на отношенията със Запада по време на президентството на Доналд Тръмп. „Тази история се проточва вече 20 години, но сега китайците се съгласиха с нас, че трябва да се изгради нов газопровод“, казва експертът.

Сега Русия доставя на Китай 5 милиарда кубически метра газ годишно (без превишаванията на обемите от договорните задължения), докато Туркменистан дава 50 милиарда, а Мианмар - 40 милиарда, подчерта Островски. „Китай произвежда 180 милиарда кубически метра, а търсенето на страната е 500 милиарда. Следователно, освен тръбопроводния газ, страната купува ВПГ от Австралия и Катар. Но за да не стане зависим от един доставчик, Китай подписа споразумение през 2006 г. за доставка на тръбопроводен газ от Туркменистан, след което беше положен тръбопровод през Узбекистан и Казахстан. Настоящият министър-председател на Държавния съвет на Китайската народна република Ли Къцян беше лично замесен в това “, спомня си събеседникът.

Ако бъде пуснат "Силата на Сибир-2", Русия ще представлява в най-добрия случай 25% от всички доставки на газ за Китай. Няма да има проблеми с продажбите, защото „Китай има постоянна нужда“. „Китай се нуждае от допълнителни източници на енергийни доставки“, обобщава Островски.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели