/Поглед.инфо/ Скорошно интервю на унгарския премиер Виктор Орбан за вестник “Мадяр Немзет” привлече вниманието на световните медии – обърнаха внимание преди всичко на думите му, че „не е в наш интерес да изоставим всички икономически отношения с Русия“. Но не само тези негови думи са важни, но и погледът върху нещата зад него.

Не за първи път Виктор Орбан предизвиква остро главоболие в западните медии. Как само не му се карат - и че е автократ, и че е фашист, и, разбира се, потисник на малцинствата. "Унгарският Путин" е дори от по-меките. Нежеланието на Орбан да подкрепи напълно антируските санкции предизвиква особено силен шум.

“Дойче Веле” твърди например, че Орбан е „превърнал Унгария в руски шпионски център“ и „свърталище на шпиони в сърцето на Европейския съюз“ и се гневи, че „повече от 50 руски дипломати работят в Будапеща, докато Прага, Варшава и Братислава комбинирано не получават и десет." Можем ли наистина да наречем Орбан "проруски"? Не. Неговата политика, която предизвиква такова възмущение в западните медии, произтича от други принципи - и трябва да им обърнем внимание.

На първо място, той не се колебае да говори за Унгария като за страна със собствени национални интереси; и може би същността на неговото несъгласие с ЕС (и демократичния елит на САЩ) е добре предадена от неговата фраза: „Нашият отговор на въпроса дали сме от добрата или лошата страна на историята е, че сме от унгарската страна на историята.” Наистина, за глобалисткия елит (както за КПСС навремето) има „правилна“ и „грешна“ страна на историята. Както самият Орбан отбелязва, „според западните либерали техният път не е просто един избор, а единственият морално възможен правилен избор. Това са старите навици на колонизаторите.

ЕС, започнал като чисто икономически съюз, постепенно придобива подчертана идеология. Хората са вдъхновени от мечтата за единен свят без граници, който трябва да живее по едни и същи стандарти и да следва същите представи за реалността. Тази идеология е насочена, наред с други неща, към ерозията на националните суверенитети. Уж това е една стара мечта на човечеството: „когато народите, забравили раздора, се обединят в едно семейство“. Проблемът с обединителните проекти обаче е, че рано или късно те стават идеологизирани, а идеологията силно подкопава способността за преговори.

Интересите на хората, които търгуват на пазара, не съвпадат: купувачът иска да вземе по-евтино, продавачът иска да продаде на по-висока цена. Но се стига до споразумение и сделка, защото единият иска да продава, а другият иска да купува. Но що се отнася до идеологията, всеки опит за „намаляване на цената“ се разглежда като предателство към най-дълбоките и свещени вярвания. В този случай опонентите се възприемат не като хора, чиито интереси не съвпадат с нашите, а като врагове на всичко най-свято и добро, агенти на злото и тъмнината, с които не може да има взаимноизгодни споразумения. Самодоволното възмущение, с което либералната преса напада Орбан, издава това идеологизиране: ние сме добри, а всеки, който се съмнява в това, е зъл.

Орбан наистина гледа на нещата по друг начин – не като привърженик на единствената истинска идеология, а като министър-председател на своята страна, чийто дълг е да гарантира нейните интереси. На своя уебсайт той заявява: „Строят супердържава в Брюксел, за което никой не им е дал пълномощия. Ние казваме не на европейската империя. Друго рязко разминаване се отнася до самото съдържание на идеологията. Както той казва в интервюто си, „не искаме да станем страна на имигранти, не искаме да пускаме джендър активисти в училищата, не искаме да премахваме нормалните семейни ценности“. Така Орбан се проваля на основния тест за лоялност. Той отказва да подкрепи фундаментално антисемейната идеология на ЕС.

Той явно вярва, че нормалното семейство е по-добро от безплодните извращения, а децата са по-добри от абортите. Както Франс24 отбелязва със силно неодобрение, „броят на абортите в Унгария е спаднал от 90 000 през 1990 г. на 22 000 миналата година“. Орбан провежда политика за насърчаване на раждаемостта сред титулярното население и се отказва от политиката на заместване, насочена към унищожаване на националната идентичност и суверенитета на европейските държави. Доста дистанцираното му отношение към настоящия сблъсък – „ние сме на страната на унгарците в руско-украинския военен конфликт“ – е продиктувано именно от загрижеността му за собствената му страна.

Яростното раздразнение, което той предизвиква сред европейските либерали, се дължи на факта, че кара хората да си задават въпроса - "Какво, възможно ли е така?" Всъщност се оказва, че е възможно да не се интегрираш в нечий идеологически проект, а да се грижиш за страната и народа си. Разбира се, това предизвиква обвинения в „национален егоизъм“, но в крайна сметка е много по-лесно да се преговаря с „национални егоисти“, отколкото с привърженици на глобални проекти.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com