/Поглед.инфо/ „Молдова получава оръжия, бронирани машини, военно специално оборудване и дори започва маневри. Освен това Кишинев настоява да се съкрати мироопазващата операция в Приднестровието, да се изгонят руските военни. Това си е чиста проба милитаризация“, коментира външният министър на Приднестровието Виталий Игнатиев. Той също така не изключва първия удар по републиката да бъде нанесен не от молдовската - от запад, а от украинската армия - от изток.

Отношенията между двата бряга на Днестър бързо ескалират. Основният дразнител беше президентът на Молдова Мая Санду, която обяви възможното влизане на страната ѝ в един "голям военен съюз". Всички се сетиха кой. В същите дни молдовската армия започна да получава бронирани превозни средства и стрелково оръжие от страните от НАТО и, очевидно, за да отпразнува, започна учения в цяла Молдова.

Струва си да припомним, че през януари съюзникът на Санду, председателят на молдовския парламент Игор Гросу, заяви, че са необходими „координирани действия с Украйна и НАТО“ за разрешаване на „приднестровския въпрос“, докато диалогът с Тираспол не е необходим. Възможно е той да е бил вдъхновен за тези заплахи от факта, че в съседна Украйна е популярна идеята, че „ВСУ помагат на Молдова да победи руснаците в Приднестровието“. Това, по-специално, беше споменато в неотдавнашна огромна статия в киевската "Европейска правда" под заглавия като "Време е да ликвидираме Приднестровието".

Новият закон за "сепаратизма" - изменения в Наказателния кодекс, който парламентът на Молдова ще приеме тази седмица, обещава да стане причина за конфликти. Както предупредиха молдовските специални служби, цялото ръководство на Приднестровието автоматично ще попадне под новите членове на Наказателния кодекс. В понеделник Министерството на външните работи на самопровъзгласената република изпрати запитване до Кишинев по този въпрос. Това го съобщи ръководителят на външното министерство Виталий Игнатиев.

Миналата седмица, говорейки в рамките на Гражданската камара на Руската федерация, Виталий Игнатиев всъщност призова Москва да се намеси в ситуацията: „Всички тези процеси изискват сериозна реакция от Русия. Те касаят както руските граждани в ПМР, така и всички сънародници на място“.

Виталий Игнатиев, министър на външните работи на Приднестровската молдовска република (ПМР), говори за това какви инструменти използва Кишинев за натиск върху Тираспол и как те са свързани с конфликта в Украйна.

Виталий Викторович, ПМР е известен като уникален пример в световната история, когато, условно казано, една отцепила се „колония“ постигна по-висок стандарт на живот от бившата „метрополия“. Но наскоро в Кишинев беше направено изявление, чиято същност е следната: фактът, че Приднестровието не е подчинено на Молдова, няма да му попречи да се присъедини към Европейския съюз. Освен това перспективите за присъединяване към ЕС и реформите на президента Санду ще превърнат страната в цветуща земя и тогава самите „жители на левия бряг“ ще поискат да се върнат…

Виталий Игнатиев: Молдова никога не е била ориентир или някакъв вид „метрополия“ за Приднестровието. По царско време нашата територия е принадлежала на Херсонска губерния. Съседна Бесарабия също е била част от Руската империя, а след Първата световна война попада под румънски контрол. По това време тук, на левия бряг на Днестър, е създадена Молдавската автономна съветска социалистическа република (МАССР). И едва през 1940 г. земите на Бесарабия, които стават част от Съветския съюз, са присъединени към нашата автономия и е провъзгласена Молдовската ССР. Тоест „метрополията“ е самото Приднестровие под формата на МАССР.

Така че Приднестровието никога не е било част от независима молдовска държава. Този факт постоянно се пренебрегва от западните посредници. В съветско време ние наистина съжителствахме в една обща рамка, но Молдова не беше суверенна държава. Западните дипломати не гледат на генезиса, те се опитват да възстановят "териториалната цялост на Молдова", която никога не е съществувала, и затова всъщност се борят с вятърни мелници.

Молдова получи статут на кандидат за Европейски съюз едностранно, без да се консултира с никого. Впрочем и със собствения си народ. Никой не взе под внимание, че приднестровският конфликт все още не е приключил. Нека молдовският народ сам реши къде възнамерява да бъде. Основното нещо е „европейската интеграция“ да не се използва за натиск върху Тираспол.

От ЕС зависи да определи какви са шансовете на Молдова да се присъедини. Смятам, че страните от ЕС едва ли ще са готови да приемат в редиците си държава с неразрешен конфликт. Никой не се нуждае от разширяване на конфликтното пространство.

И последно: за повече от 30 години Молдова не се превърна в привлекателна витрина за „жителите на левия бряг“, а десетилетията на блокада и ограничителни мерки срещу Приднестровието още повече разделиха двете общества и държави.

Мая Санду за първи път призна възможността да се присъедини към НАТО. В същото време Германия започва да доставя на молдовската армия бронетранспортьори „Пираня“. Не изключвате, че Молдова, след като усили армията си, ще използва сила за разрешаване на „приднестровския въпрос“? В края на краищата, без това най-вероятно няма да се присъедините към Северноатлантическия алианс.

В.И.: Наистина започнаха доставки на бронирана техника и стрелково оръжие. Миналата седмица започнаха учения на всички полигони в Молдова. Но всъщност Кишинев развива сътрудничество с НАТО от 2006 г. Изпълнява се план за партньорство с този военен блок. Армията, например, се планира да премине към стандартите на НАТО до 2030 г.

Съдете сами: нашият конфликт не е решен, действа международна мироопазваща мисия, тече мирен процес под егидата на международни посредници. И на този фон един от участниците в конфликта получава оръжия, бронирани превозни средства, специална бойна техника и дори започва маневри. Това си е чиста милитаризация. Такъв акцент върху силовия компонент на фона на глобалната нестабилност, разбира се, изглежда като заплаха. Освен това, Кишинев настоява за прекратяване на мироопазващата операция, чиято 30-годишнина беше отбелязана в Приднестровието миналата година, и изгонване на руските военни. Това също е много опасно.

Само работещ мироопазващ механизъм може ефективно да гарантира сигурността тук и в същото време да създаде условия за преговорния процес. Следователно миротворците трябва да останат до разрешаването на конфликта.

Наскоро председателят на молдовския парламент Игор Гросу заяви, че са необходими „координирани действия с Украйна и НАТО“ за решаване на „приднестровския въпрос“. Преди това републиката се опасяваше от атака на молдовските сили за сигурност, както през 1992 г. Сега има ли опасност от нахлуване от другата страна, от Украйна?

В.И.: Сега светът е много нестабилен. Има геополитическа конфронтация както на глобално, така и на регионално ниво. Тази конфронтация е придружена от информационно пълнене или войнствени изявления срещу Приднестровието.

Винаги сме казвали, че Приднестровието е за мир. Ние не заплашваме никого. Ако говорим за Украйна, от началото на конфликта сме приели над 60 000 бежанци. Много от тях останаха при нас, други продължиха нататък. Тук живеят около 100 000 граждани на Украйна, имаме три официални езика, включително украински. Приднестровието само по себе си не може да бъде заплаха за Украйна в никаква степен.

Международните участници във формат 5+2 също уверяват, че са за изключително мирно уреждане. Напомням, че това са съпосредници – ОССЕ, Русия, Украйна, както и наблюдатели от САЩ и ЕС.

Ако световната общност е солидарна, че е необходимо да се разреши конфликтът по мирен път, то трябва да положи усилия, за да няма провокации около Приднестровието. Но в същото време трябва да имаме предвид всякакви сценарии, да сме готови за всякакви събития, включително тези, които споменахте.

Но и от Кишинев се чуват помирителни изказвания. В четвъртък вицепремиерът по реинтеграцията Олег Серебрян прие руския посланик Олег Васнецов. И двамата се съгласиха, че следващата ви среща с представителя от Кишинев е необходима, за да се даде тласък на „преговорния процес“. През ноември същият Серебрян призова към отказ от плановете за „наказване“ на жителите на Приднестровието с помощта на енергийна блокада – по „морални и правни“ причини. Значи ли това, че в Кишинев има ястреби като Гросу и гълъби като Серебрян? Или се съмняват, колебаят?

В.И.: Ако има колебания в ръководството на Кишинев, то за Тираспол те нямат голямо значение. Официалната позиция се реализира в рамките на преговорния процес. Ако Кишинев подпише споразуменията и след това ги изпълни, това би означавало наличие на добра воля. Но виждаме, че той се оттегли от преговорите. Официални срещи във формат "5 + 2" не са провеждани повече от три години, а молдовската страна не изпълнява подписаните по-рано споразумения. Това означава, че няма желание за водене на диалог от другата страна на Днестър. Позволете ми да ви напомня, че президентът на Приднестровието многократно е призовавал писмено президента на Молдова да възобнови практиката на срещи на високо равнище. Но тези покани се игнорират.

Все още имам срещи с молдовския политически представител, но те не завършват с конкретни резултати. Например, миналото лято експертни групи от Молдова и Приднестровието се съгласиха да разширят списъка с лекарства, разрешени за внос в нашата република, но ръководството в Кишинев не дава зелена светлина. Това означава, че няма намерение да сваля напрежението в нашите отношения, не се стремят да подобрят живота на „жителите на левия бряг“, както те се изразяват.

Какво, Кишинев по политически причини ли не предава лекарствата?

В. И.: Да, ограниченията за внос на лекарства се използват наред с други лостове за натиск върху Приднестровието. Наскоро Кишинев засили натиска. Той се възползва от факта, че Украйна затвори границата с нашата република от миналия февруари и почти веднага получихме проблеми с лекарства, храни и стоки от първа необходимост. Свободата на движение на приднестровците е ограничена. Тези нови проблеми се наслагват върху финансовата и банкова блокада на Приднестровието, която продължава от 2019 г.

Проблемът с политически мотивираните наказателни дела срещу граждани на Приднестровието остава. Показателен е фрапиращият случай на отвличане и последваща присъда по скалъпено дело на бивш служител на МВР на ПМР Андрей Самоний, който беше осъден на 15 години затвор за деяния, които не е извършил.

В допълнение към това в края на миналата година молдовският парламент прие на първо четене изменения в наказателното законодателство на Молдова. Този закон въвежда редица нови членове в Наказателния кодекс на Република Молдова, които предвиждат наказания за „сепаратизъм“, „заговор срещу Молдова“, създаване на „антиконституционен субект“ и прочее. Разглеждаме тези промени като репресивен инструмент за политически натиск чрез методите на наказателното преследване. Ще бъде възможно да се намери член не само за държавен служител или преговарящ, например хора от моя екип, но и за всеки жител на Приднестровието, включително гражданин на Русия.

В Молдова при Санду се провежда кампания за забрана на руските телевизии, символи и махане на руския език от образованието. Тези решения важат ли и за вас?

В.И.: За нас Молдова е чужда, съседна държава. Но, разбира се, ние с тревога наблюдаваме дългосрочното изтласкване на руската култура, руския език и медиите.

Когато руските училища бяха затворени в съседния регион на Молдова, ние разпределихме транспорт, така че децата от затворените училища да могат да пътуват до Приднестровието всеки ден и да продължат обучението си на руски език. Освен това сред родителите, които изпращат децата си в нашите училища, има и етнически молдовци. Тоест тези семейства се стремят да запазят своята културна идентичност.

Позволете ми да ви напомня, че Приднестровската държава е създадена на 2 септември 1990 г. именно с цел защита на физическата сигурност на гражданите, както и тяхната собствена идентичност. А протичащите в Република Молдова процеси още веднъж подчертават правилността на избора на приднестровците.

Подобна политика на молдовското правителство, от наша гледна точка, нарушава правата и свободите на хората, а също така внася допълнително напрежение в отношенията между Тираспол и Кишинев.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?