/Поглед.инфо/ Бившият лидер на британските лейбъристи е просто поредната лява фигура, която бива свалена чрез неоснователни обвинения в омраза към евреите, за да не се налага на опонентите му да се изправят с неговата реална аргументация, че капитализмът се проваля.

На 29 октомври, 2020 година, Джеръми Корбин беше изгонен от британската Лейбъристка партия, но защо?

Комисията за равенство и човешки права - институция, която следи за правата в Обединеното кралство, стигна до извода си при разследване от 130 страници, че Лейбъристката партия е можела да се справи много по-ефективно с антисемитизма.

"Ако ръководството беше избрало да го направи", пишат те.

И така, Джеръми Корбин беше изгонен, след като каза, че антисемитизмът в паритята е "драматично надценен по политически причини".

Това действие на прочистване ще, разбира се, подпали открит конфликт между новия партиен лидер сър Киър Стармър и подкрепящите Корбин британски депутати, сред които и Джон Макдонъл.

Стармър вече заяви, че докладът на Комисията за равенство и права на човека, е равнозначен на "ден на срама" за партията.

Но какво да кажем, ако се окаже, че преследването на Джеръми Корбин е всъщност денят на срама на Лейбъристката партия и то точно за противоположните причини, защото все пак се е случило?

Ами ако Корбин беше преследван и прогонен, не заради несъществуващия му антисемитизъм, а заради критичната му позиция към капитализма, като в случая антисемитизмът е просто прикритие?

Ами ако преследването на Джеръми Корбин се окаже просто поредната тъжна връзка във веригата на настоящата анти-лява пропаганда, която нарича "антисемит" всеки общественик, който сериозно критикува настоящия ред - от Бърни Сандърс до Янис Варуфакис.

Но нещата се простират дори на по-дълбоко. Човек би очаквал, че на фона на ужасите на пандемията, другите конфликти ще отстъпят на заден план.

Както по време на Втората световна война, като консерваторите и Лейбъристака партия в лицето на Уинстън Чърчил и Клемент Атлий формират добре функционираща коалиция.

Но при продължаващата коронавирусна пандемия, много други конфликти експлоадират по дори по-силен начин (Армения и Азербайджан, Ислямът и Запада...).

Причината не е само, че се използват възможностите, когато вниманието е фокусирано другаде.

Пандемията е такъв шок, че тя принуждава всяко общество да се съмнява в социалните си и идеологически основи.

Това е ясно и в Съединените щати, където достигащият навсякъде конфликт, приема почти метафизични измерения:

- Всекидневен здрав разум срещу наука. Доналд Тръмп застава зад отхвърлянето на Ковид пандемията и за продължаването на нашия социален живот, независимо каква е цената за него. Причината е, че медийният фокус на Ковид е политически - това е стратегия да се лиши Тръмп от постиженията си.

В рядко участие за съпруга си, Мелания Тръмп отхвърли "социалистическата политика" на Джо Байдън. Ами какво остава за Камала Харис, която обикновено бива приета като много по-лява от изключително умерения Байдън?

Доналд Тръмп беше ясен по този въпрос:

"Тя е комунист. Тя не е социалист. Тя е много отвъд социалист."

"Тя иска да отвори границите и да пусне убийците, килърите и изнасилвачите да се изсипят в нашата страна", каза той. (Инцидентно да попитаме, кога пък отворените граници станаха характерни за комунизма?).

Джо Байдън веднага отговори:

"Няма нито една сричка, която съм казал, която да доведе до заключението, че съм социалист или комунист".

Фактологично вярно, но това отричане пропуска основната точка. Окачествяването на Джо Байдън и Камала Харис като социалисти и комунисти не е просто реторическо преувеличение.

Това е типичен пример на това, което човек може да нарече "реализъм на понятието". Понятията не са само имена, те структурират политическото пространство и като такива, имат фактически ефекти върху него.

"Когнитивното картографиране" от страна на Доналд Тръмп на политическото пространство е почти симетрично връщане на сталинската карта, при която всеки, който е против Партията, се смята за част от фашистки заговор.

По подобен начин, от гледна точка на Доналд Тръмп, либералният център изчезва, или както неговият приятел Виктор Орбан казва, либералите са просто комунисти с дипломи.

А това значи, че има само два истински полюса - на популистки националисти и на комунистите. Или както болшевиките са казвали през лютото на 1917 година, няма неутрално средно пространство между Царя и комунистите.

Радикалното ляво трябва да се съгласи с Доналд Тръмп по отношение на това. Да, човек не трябва да изключва тактическите съюзи с либералите в името на борбата срещу расизма или защитата на женските права.

Но основният конфликт е между естаблишмънта (разделен на популистко и либерално крило) и Лявото.

Трябва съответно, да отхвърлим картографирането, което се предлага от либералния център - идеята, че либералната демокрация трябва да се защитава, както от десния, така и от левия екстремизъм.

Защото днешната политика съдържа това, което немският философ Теодор Адорно казва за психоанализата:

"Нищо не е по-вярно в това, отколкото преувеличенията му."

Подобни политики на радикалния избор са единствените принципни. Трябва да правим избор, когато той е нужен и да го отхвърляме, когато е фалшив.

Днес трябва твърдо да отхвърлим политическата употреба на ционизма, която осъжда всяка симпатия към палестинците като антисемитска проява.
В същото време трябва да отхвърлим безжалостно ислямския тероризъм, който се изрази при скорошните атаки и кланета във Франция, в Париж и Ница.

Няма избор тук. Няма правилна мярка между двете екстремности. Както Сталин би казал, и двете са лоши.

Тази принципна позиция беше истинската причина за падението на Джеръми Корбин.

Превод: СМ

* Славой Жижек е културен философ. Старши изследовател в Института за социология и философия в Люблянския университет, глобално признат професор по германски в Нюйоркския университет и международен директор на Института Биркбек за хуманитарни науки към Лондонския университет.