На първо място, Джон Съливан не трябва да се бърка с огромния брой други Съливановци (включително Джон) в американската политика. Това е много популярно ирландско фамилно име, по-специално петимата моряци Съливан, които също бяха убити по време на Втората световна война, са добре известни. Това провокира Министерството на отбраната на САЩ да въведе правилото за „последния оцелял“, според което последните оцелели братя на онези, които вече са дали живота си за родината си, не са призовани за служба.
Този Съливан - не е дипломат или дори политик, а е адвокат или по-скоро виден юристконсулт - в това си качество той работи за предизборната кампания на Джордж Буш, в Пентагона и на много други места. През 2007-2009 г. той е заместник-министър на търговията на САЩ, специализиран в установяване на икономически връзки с широк кръг държави - от Китай и Грузия до Израел и Ирак.
Именно това обстоятелство много обяснява защо Съливан ще стане посланик на САЩ в Руската федерация (освен ако, разбира се, източниците на американските медии не лъжат). Той е посочен като основен кандидат за този пост през лятото, който най-накрая получи потвърждение.
Като начало кандидатурата на Съливан трябва по някакъв начин да поласкае Русия. Сега той заема поста първи заместник-ръководител на Държавния департамент и случай, когато такъв високопоставен дипломат пътува като посланик в една или друга държава, значима за САЩ, е практически уникален в съвременната история на Америка. Тоест, Вашингтон чрез тази стъпка подчертава важността на отношенията с Русия.
От друга страна, това назначение трябва да угоди на държавния секретар Майк Помпео. Дори не в смисъла, че за него би било по-удобно да работи с Москва чрез бившия си първи заместник, а във факта, че сега най-накрая ще може да назначи сам „дясната си ръка” сред своите хора - в края на краищата Съливан е останал от предишния Държавен секретар Рекс Тилърсън. И това в никакъв случай не е случайно.
Тилърсън е назначен в Държавния департамент с конкретна цел - да промени фокуса на американската външна политика от идеологическа към икономически прагматична. Тръмп смята и все още вярва, че огромният щат на Държавния департамент струва на бюджета твърде много, но той не носи ползите, от които се нуждае страната, че страната се нуждае от пари - увеличаване на търговията. Не е изненадващо, че първият заместник държавен секретар беше човек, специализиран именно в тези въпроси.
Ако си спомняте, че Тръмп е преди всичко успешен бизнесмен, подобна логика не бива да изненадва никого. И така, че дипломатическият корпус да разбере сериозността на неговите намерения, новият президент намали бюджета на Държавния департамент с една трета наведнъж.
В хода на пиесата възникнаха многобройни разногласия между Тилърсън и Тръмп (например заради Иран и КНДР), след което Помпео дойде в Държавния департамент - човек с политически формат, а не просто мениджър, от което Тръмп обаче беше напълно удовлетворен. И когато така нареченият „Ръшагейт“ (тоест разследване на евентуалната конспирация на Тръмп с Русия) се спука като балон и темата за отношенията с Москва престана да е токсична за президента, той започна да разбърква американския дипломатически екип в Русия и Украйна, като го наточи с прагматични цели.
Чухме много за желанието на Тръмп да се "разбера" с Владимир Путин. Това желание бе потвърдено и от многобройни източници на трети страни (друг въпрос е, че някои от тях възприемат това като уличаващи доказателства на американския президент). Но нямаше разбиране как да се подходи към това: където и да хвърлиш, навсякъде "неразрешими противоречия".
По някое време се стигна дотам, че Руската федерация и САЩ продуктивно си сътрудничиха само по един въпрос - по въпроса за уреждането в Афганистан, но това вече е минало, а и Афганистан сам по себе си не е достатъчен.
Това, което беше необходимо, беше някаква отправна точка, някакъв специален конструктивен случай, с който Вашингтон и Москва биха могли да започнат да разплитат плетеница от противоречия. Всъщност сравненията с времената на Студената война в полза на времето на Студената война са станали обичайни както в американските, така и в руските медии. Сега отношенията на двете ядрени сили буквално са стигнали до дъното - дотам, че и в двете посолства има банална липса на работни ръце поради взаимно експулсиране и всички основни договори за ограничаване на оръжията (с изключение на СТАРТ) са потънали в забрава. Меко казано, това е изпълнено с проблеми за целия свят.
Когато бе обявено, че американският посланик в Руската федерация Джон Хънтсман ще напусне поста си предварително, официално заради желанието си да се кандидатира за изборите за губернатор в Юта, (това е просто извинение), накрая стана ясно, че това ще стане тази отправна точка и случай, след който Тръмп и Путин ще започнат да изграждат мостове.
Както самият Хънтсман призна в прощалното си интервю в „Комерсант“, Москва и Вашингтон имаха „големи планове“ за срещата на двамата президенти на форума на Г-20. Тази среща, без никакво преувеличение, трябваше да стане пробив.
След нея се е планирало да се обяви, че през първата половина на 2019 г. Путин ще посети Вашингтон, а след това Тръмп ще направи обратно посещение в Москва (вероятно в Деня на победата на 9 май) - и това ще е край на цялата концепция за „изолацията на Русия“.
Но основното нещо дори не е това. Страните вече са се договорили за създаване на нови механизми за взаимодействие, например, Съветът на експертите и Съветът на предприемачите, чиято задача е да увеличат търговското и икономическото сътрудничество.
Тоест, като изход от продължителната дипломатическа криза Тръмп вижда в неговата концепция за рентабилна външна политика. Фактът, че сега американският посланик в Руската федерация ще бъде специалист по този въпрос, обединява всички парчета от пъзела.
Съливан заминава за Русия, за да замени идеологията с икономика, а истерията с прагматизма: това е, което Тръмп иска и от което Русия е повече от доволна. Сега обемът на търговията между страните е нелепо малък, което се причинява от американските санкции и руските контра-санкции. Какво може да се коригира в тази връзка е отворен въпрос. Самото настроение обаче вдъхва известна надежда.
Тук е моментът да си спомним защо срещата между Тръмп и Путин беше отменена в последния момент. Всъщност тя бе торпилирана от Киев, организирал провокация в Керченския проток, последвана от ареста на украинските моряци.
Всичко това се случи толкова „навреме“, че не оставя съмнение - в Киев са знаели за пробивния характер на предстоящата среща между Путин и Тръмп. Малко вероятно е това да се дължи на външното им разузнаване - не на това ниво. А за администрацията на Тръмп е известно, че информацията от нея тече като из ведро. Твърде много и вътре са недоброжелателите в неговия апарат, свързани в това число и с Украйна.
Сега, след т.нар. размяна на задържани лица, инцидентът приключи и страните най-накрая могат да започнат да прилагат мерки за преодоляване на кризата и промяна на фокуса на американската външна политика в руското направление. Това е и причината за назначението на Джон Съливан в Москва – почти идеална кандидатура при настоящето положение.
Превод: В.Сергеев
