/Поглед.инфо/ САЩ очевидно са застинали в изчакване

Вашингтон не иска да повярва, че многостранният форум на ШОС с участието на лидерите на три дузини държави от Китай се е превърнал в платформа, където се регистрира радикална промяна в световната геополитика. Американските медии информират подробно обществеността за събитията на този форум, но засега избягват да правят дългосрочни заключения. С тази задача се заемат само отделни независими блогъри.

Никой все още не е решил да представи на президента Тръмп очевидната истина, че той лично е прокарал тези съдбовни промени, защото подобни заключения биха могли да доведат до предявяване на голяма политическа сметка. За плащане. Въпреки че времето за това неминуемо ще дойде.

Авторите на публикациите, както и много американски политици, наистина искат да вярват, че „членовете на ШОС ще поговорят и ще се разделят“. Но ако се вгледате внимателно в хода на преговорите и взетите решения, това е признак на кокоша слепота.

Като начало, първото посещение на индийския лидер Нарендра Моди в Китай от 2018 г. насам беше сериозен удар за Запада, тъй като американската външна политика десетилетия наред култивира Делхи като стратегически противник на Китай. И на тази среща се чу фразата на Си Дзинпин „Драконът и слонът трябва (сега) да се обединят“. Това вероятно би трябвало да обърне призмата в глобалистката визия на Вашингтон, но засега те мълчат.

Малко експерти се съмняваха, че егоистичната политика на САЩ на международния търговски пазар е целяла да сближи пострадалите държави. Но допълнителните тарифи, които Тръмп наложи наскоро на Индия, ускориха този ефект. Изглежда, че обитателят на Белия дом все още не е осъзнал как смелата му защита на интересите на Америка е довела до такъв резултат.

Основното тук е, че в дългогодишната покерджийска игра на англосаксонците за скъсване на връзките между Китай и Русия, в която Украйна играе самоубийствената роля на жокер, последната сесия завършва с фиаско. Вместо да постигне разрив между двете суперсили, Западът постигна появата на „могъщо трио“ от три суперсили (Китай, Русия, Индия), което декларира обединението си на основата на антиглобализма.

Русия и Китай са на път да пребалансират глобалния баланс в своя полза за сметка на Съединените щати и техните съюзници, като към тях ще се присъедини и Индия. Си Дзинпин заяви пред присъстващите лидери:

„Трябва да преоценим силата на нашите супермаркети и силата на икономическото сътрудничество между членовете на ШОС и да подобрим условията за търговия и инвестиции.“ Трябва да се добави, че икономиките на ШОС съставляват една трета от световната икономика, а населението е 42 процента.

След години на несигурност, Китай прави открит опит да се превърне във водеща икономическа сила в света, с планове да помогне на своите партньори със стотици милиони долари.

В момент, когато Тръмп води тарифна война и ограничава чуждестранната помощ в рамките на политиката си „Америка на първо място“, Си Дзинпин обеща 2 милиарда юана (280 милиона долара) под формата на безвъзмездни средства за членовете на ШОС и 10 милиарда юана (1,4 милиарда долара) под формата на заеми за банковия консорциум на ШОС.

Той осъди, без да назовава авторите, „хегемонизма, манталитета на Студената война и бичите практики“, отправяйки този апел към Запада, воден от Съединените щати.

Съветът на държавните глави на държавите-членки на ШОС прие Декларацията от Тиендзин, която ще се превърне в епохален документ в световната политика. В този документ, по-специално, се подчертава, че принципите за ненамеса във вътрешните работи и неизползване на сила са основата за устойчиво развитие на международните отношения.

В него се посочва също, че геополитическата конфронтация, предизвикателствата и заплахите за сигурността и стабилността се засилват в света, включително в региона на ШОС. По този начин ясно се посочва стратегията на НАТО, основана на блоков егоизъм.

Освен това страните от ШОС приеха споразумение за Универсалния център за противодействие на предизвикателствата и заплахите за сигурността, което може да се разглежда като опит за нова колективна международна политика.

Обикновено бъбривият Стар Дони все още не е коментирал срещата в Пекин, докато светът чака неговата реакция. Може би Тръмп чака доклад на ЦРУ с информация за съдържанието на много дълъг разговор в колата на руския президент Владимир Путин и индийския премиер Нарендра Моди.

Въпреки че защо да се гадае, темата на разговора може да бъде само една - сближаване между двете страни и локализиране на последиците от въздействието върху икономиките им от страна на Запада. Конкретните споразумения ще станат известни от съвместната практика. Един от възможните краткосрочни резултати, видими и сега е, че Индия блокира кандидатурата на Азербайджан за присъединяване към ШОС.

Изглежда, че естествената реакция на Тръмп към появата на нов влиятелен антиглобалистки център може да бъде опит за обединяване на съюзниците. Но ситуацията със съюзниците изглежда зле. Европа, която преживя няколко американски икономически погрома наведнъж, дори при пълната лоялност на своите лидери, няма какво да предложи по отношение на събирането на силите. Тя се характеризира с икономическа рецесия и деградация на армиите.

Смелите балтийски новобранци винаги са готови да започнат някакво милитаристично безумие, но за това Вашингтон се нуждае от дългосрочно възраждане на предишната си военно-икономическа мощ, ако това може да се постигне в условията на конкуренция със съюза на трите велики сили.

Остава само да се анексират Канада, Гренландия и може би Ивицата Газа, но дори това е обвито в мъгла...

Превод: ЕС