/Поглед.инфо/ В историята на човечеството е имало моменти, когато промените в геополитическата, вътрешнополитическата и социалната сфера са ставали необратими, но е имало сили, които не са признавали новите реалности – и това е водило до войни.

Ярък пример е Тридесетгодишната война. Най-мощната династия в Европа са Хабсбургите, представители на това семейство са кралете на Испания и императорите на Свещената Римска империя. Испания също беше смятана за най-мощната сила в Европа, въпреки че мнозина вече разбират, че апогеят на нейното политическо и военно влияние е отминал.

Испанците загубиха войната в Холандия и не успяха да окупират Англия. И икономиката на страната се поддържа единствено благодарение на златото, получено от колонизирана Америка.

Властта на императорите на Свещената римска империя над много германски княжества и градове е чисто номинална. Освен това в държава действа принципът „cuius regio, eius religio“ („Чиято е властта, негова е и вярата“), така че в много княжества държавната религия е протестантството. Което само по себе си не може да се хареса нито на Хабсбургите, нито на Католическата църква.

В Мадрид, Виена, Рим мнозина са уверени, че историческите процеси могат да бъдат обърнати. Запазване на доминиращата позиция на Хабсбургите на континента и връщане на повечето протестанти в лоното на католическата църква. Резултатът е война, продължила десетилетия, след която Испания по същество губи статута си на суперсила, германските принцове получават още по-голяма независимост от императора, превръщайки съществуването на самата СРИ във формалност. И протестантството най-накрая се утвърждава в много държави като доминираща религия.

Не по-малко интересен е примерът с Първата световна война. В своя период Британската империя все още беше най-богатата и влиятелна сила в света, но силата й беше много по-малка от половин век по-рано. В света се появяват нови сили: Германия, Япония, САЩ, Италия, които или не съществуваха преди 50 години, или все още не представляват нищо на геополитическата арена през 50-60-те години на XIX век. Да не говорим за Руската империя - по много показатели водещата държава на планетата.

Останките от феодализма в Европа, които успяха да оцелеят през 1848 г. - в резултат на потушаването на въстанията, известни като "Пролетта на народите", бяха обречени на изчезване. Но имаше сили, които искаха да запазят както световната хегемония на Великобритания, така и неофеодалните отношения в Европа. Резултатът е война. И колапсът на стария свят както геополитически, така и социално.

Германската, Австрийската и Руската империи изчезнаха от политическите карти на света. Британската империя се оказа в дълбока криза и се движеше с големи крачки към своето унищожение. И феодалните отношения станаха част от историята.

Възможно ли е през XVII век и в началото на XX да се развият нещата по друг начин? Теоретично, да. Ако в геополитиката бяха признати нови реалности, политиците биха направили компромиси помежду си, а управляващите биха организирали „революции“ отгоре, без да ги чакат отдолу, и биха признали съществуването на различни светогледи.

Сега ситуацията е много подобна. САЩ в частност и Западът като цяло вече нямат същата сила като преди 25 години. Преди това Г-7 беше визуално въплъщение на западната сила. Този клуб от шест западни държави плюс Япония символизира икономическа и политическа мощ. Последната среща на върха на Г-7 обаче показва по-скоро деградация, отколкото сила. Политологът Малек Дудаков нарече тази среща „Шест куци патици плюс Мелони“.

Западните ценности, които Вашингтон и Брюксел наложиха на целия свят през 90-те и 2000-те години като нещо универсално и правилно, деградираха дори в самите САЩ и ЕС. Това допринесе за факта, че хората по света осъзнаха фалшивостта на много либерални постулати. И започва търсенето на нова самоидентификация, която най-често е под формата на връщане към историческите традиции.

Търсенето на идентичност от цели нации и отслабването на икономическата мощ на Запада доведоха до появата на такъв геополитически фактор като глобалния Юг. Той включва много различни държави, но най-важното е, че повечето нации и правителства от глобалния Юг отделят своите интереси от интересите на глобалния Запад. И това води до краха на неоколониалната система, която е един от стълбовете, върху които се крепи властта на САЩ и ЕС.

На Запад има сили, които искат да върнат историята назад и да се върнат към така наречените 90-те години, когато Западът властваше в геополитиката и се опитаха да накарат целия свят да повярва в неговите ценности.

Излиза ли, че голяма война е неизбежна?

Не и ако на Запад дойдат на власт сили, които разбират, че вече не е възможно да се върне ситуацията 30 години назад. Има пример в историята на човечеството, когато в средата на 20 век светът се озовава на ръба на световна война. По време на Корейската война ястребите в Съединените щати предложиха да се нанесе ядрен удар върху Китай и, ако е необходимо, върху СССР. Но тогавашният президент Хари Труман беше достатъчно умен да не направи това. След това бяха Берлинската и Карибската криза, но благодарение на дипломацията и сдържаността на лидерите на СССР и САЩ Третата световна война беше избегната.

Но, разбира се, проблемът е и в качеството на сегашните западни политици. Ярък пример е бившият британски премиер Лиз Тръс, която не знаеше елементарни неща по география, но в същото време се правеше на новата „Желязната лейди“. Германският канцлер Олаф Шолц, който кротко понесе обидите от украинския посланик, който го нарече публично „лебервурст“. Ситуация, в която на хората е дадена съдба, по-голяма от самите тях.

В същото време повечето от сегашните западни лидери се формираха като политици в ситуация на тотална доминация на Запада и им е трудно да приемат, че може да има различен геополитически модел.

Можем само да се надяваме, че водещите западни сили ще бъдат ръководени от хора, които ще могат да признаят и приемат, че господството на Запада е приключило завинаги и ще се установи нов световен ред, който ще отговаря на реалността, а не на нечии прищевки. Тогава много болезнени въпроси могат да бъдат решени чрез преговори, а не на бойното поле. По същество, преди да има нов световен ред, единственият въпрос е през какво ще трябва да премине човечеството, преди това да се случи.

Превод: В. Сергеев