/Поглед.инфо/ За речта си на Мюнхенскта конференция Джей ди Ванс бе силно аплодиран от всеки човек със здрав разум. Преди това президентът Тръмп също бе силно аплодиран за отказа си от джендаризма, проверяващите фактите (fact checkers) и продължаването на войната в Украйна. Тези позиции той вплете в първата си президентска реч за 2025 г. в обобщението - „днес започва освобождението“. Всичко това обяснява наличието на много вкиснати висши властовици, но не и злорадството спрямо Европа.
Какъв е грехът на Европа?!
Освен малоумието, което се транспонира и хармонизира идеално и в българския полит поведенчески модел, Европа има и други грехове. Основният ѝ грях е отказът ѝ от християнските ценности, последван от джендаризмът и емигрантският прием в особено гостоприемни размери. Вторият ѝ грях е русофобството сравнимо само с потопа по времето на Ной. Не на последно място е окупацията на естеството на живота във всичките му живи и творчески форми с цел постигане на безполово, безпаметно, безимотно, безропотно, безлично, бедно и ваксинирано население.
С тези грехове Европа, представена не от 700 милиона европейци, а от шепа бюрократични и съмнителни властовици, е това което е сега. Но тя можеше да е друга, ако не беше подведена, подведена именно от тази държава, от която днес под звучни аплодисменти идва обвинението в грях. Нима разширяването на НАТО, майданът в Украйна, множеството цветни революции, войните довели до потоци мигранти, джендаризмът, промяната на паметта, борбата с фалшиви новини, забраните на свободното слово, медии и мисли, филмите с насилие, идеите за трансхуманизъм , културата на отхвърлянето (cancel culture) не доплаваха от едно и също място?! Нима Европа сама сформира тези политики, интриги и театри на военни и социални действия?! Не. Тя бе и е само изпълнител – комплексиран, алчен, дребен, подходящ изпълнител, подобно на тези у нас, които след 30 години в политиката, разбраха, че съществува Сорос. Но въпросът е нима изпълнителят може да е толкова греховен?! Не е ли той виновен само за това, че няма характер, поради което и лице?! Не е ли по-виновен този, който го принуди да се подчини и да загуби всяка стойност и връзка с възможностите на даденостите?! Не е ли грубо вкаралият я в грях да я обвинява в грях?! Грубо е и е цинично.
Под бурните аплодисменти на здравомислещите светът тръгва отново към нова ера на напрежение. Затова, вероятно е нужна една спирка, преди колелото отново да каже щрак и да се заключи.
Време ѝ е вече на Европа да осъзнае своето положение на края на Евразия и да осмисли естествената си роля на елемент в цялото. Неосъзнатостта на крайните елементи към цялото поражда много амбиции – стремежи към власт върху моретата и манипулация на континента; претенции към чужди територии и техните подземни и морски богатства; подчинение на хора, усложняване на техния живот. Време е вече политиците на великите сили да се съобразят с Висшите сили или поне да се запознаят и приложат Питагоровия принцип за равновесието на трите точки. Светът може да постигне стабилност единствено, ако стъпи на естествеността. Нужен е приоритет на даденостите и стремеж към баланс на трите елемента на планетата: Америки – Евразия – Африка и Близкия Изток, които да осъществят баланс между трите ценности на обществото: власт (закон) – пари (материя) - свобода (дух). Този баланс е нужен точно сега, сега когато поръчахме машината – ИИ (Изкуствен Интелект), която ще пише закони, ще управлява материята и ще изземе работата на духа – творчеството.
Моментът е повече от преломен и всяка доза страх е само още един грях, грях спрямо бъдещето на нашите деца и хуманност. Защото там където политиката поражда страх и омраза, там е, смело може да твърдим, фашизмът. Там където политиката поражда смелост и заедност, там е перспективата. Властта винаги си е власт, но с разгъване на картата на ИИ, властта, подобно Хронос, който изяжда децата си, ще изяде сама себе си. Затова, грешната Европа с грешните си страни членки , изгубили се във времето на илюзорното удобство, би следвало да се замисли над екзистенциалния въпрос – ще живее ли като независим елемент на балансирана система или ще умре като зависим изпълнител на политика на страх, омраза и война, и то, за трети път.
Лесно е да имаш характер с няколко милиарда или трилиона зад гърба си. (Ясно е, че никой не може да ги направи сам.) Но е много по интересно без тях да осъзнаеш и стартираш силата на целостта – истинското богатство. Но, за да го придобиеш, грешна ми Европо, трябва да се освободиш и върнеш към себе си.