Какъв е грехът на Европа?!
Освен малоумието, което се транспонира и хармонизира идеално и в българския полит поведенчески модел, Европа има и други грехове. Основният ѝ грях е отказът ѝ от християнските ценности, последван от джендаризмът и емигрантският прием в особено гостоприемни размери. Вторият ѝ грях е русофобството сравнимо само с потопа по времето на Ной. Не на последно място е окупацията на естеството на живота във всичките му живи и творчески форми с цел постигане на безполово, безпаметно, безимотно, безропотно, безлично, бедно и ваксинирано население.
С тези грехове Европа, представена не от 700 милиона европейци, а от шепа бюрократични и съмнителни властовици, е това което е сега. Но тя можеше да е друга, ако не беше подведена, подведена именно от тази държава, от която днес под звучни аплодисменти идва обвинението в грях. Нима разширяването на НАТО, майданът в Украйна, множеството цветни революции, войните довели до потоци мигранти, джендаризмът, промяната на паметта, борбата с фалшиви новини, забраните на свободното слово, медии и мисли, филмите с насилие, идеите за трансхуманизъм , културата на отхвърлянето (cancel culture) не доплаваха от едно и също място?! Нима Европа сама сформира тези политики, интриги и театри на военни и социални действия?! Не. Тя бе и е само изпълнител – комплексиран, алчен, дребен, подходящ изпълнител, подобно на тези у нас, които след 30 години в политиката, разбраха, че съществува Сорос. Но въпросът е нима изпълнителят може да е толкова греховен?! Не е ли той виновен само за това, че няма характер, поради което и лице?! Не е ли по-виновен този, който го принуди да се подчини и да загуби всяка стойност и връзка с възможностите на даденостите?! Не е ли грубо вкаралият я в грях да я обвинява в грях?! Грубо е и е цинично.
Под бурните аплодисменти на здравомислещите светът тръгва отново към нова ера на напрежение. Затова, вероятно е нужна една спирка, преди колелото отново да каже щрак и да се заключи.
Време ѝ е вече на Европа да осъзнае своето положение на края на Евразия и да осмисли естествената си роля на елемент в цялото. Неосъзнатостта на крайните елементи към цялото поражда много амбиции – стремежи към власт върху моретата и манипулация на континента; претенции към чужди територии и техните подземни и морски богатства; подчинение на хора, усложняване на техния живот. Време е вече политиците на великите сили да се съобразят с Висшите сили или поне да се запознаят и приложат Питагоровия принцип за равновесието на трите точки. Светът може да постигне стабилност единствено, ако стъпи на естествеността. Нужен е приоритет на даденостите и стремеж към баланс на трите елемента на планетата: Америки – Евразия – Африка и Близкия Изток, които да осъществят баланс между трите ценности на обществото: власт (закон) – пари (материя) - свобода (дух). Този баланс е нужен точно сега, сега когато поръчахме машината – ИИ (Изкуствен Интелект), която ще пише закони, ще управлява материята и ще изземе работата на духа – творчеството.
Моментът е повече от преломен и всяка доза страх е само още един грях, грях спрямо бъдещето на нашите деца и хуманност. Защото там където политиката поражда страх и омраза, там е, смело може да твърдим, фашизмът. Там където политиката поражда смелост и заедност, там е перспективата. Властта винаги си е власт, но с разгъване на картата на ИИ, властта, подобно Хронос, който изяжда децата си, ще изяде сама себе си. Затова, грешната Европа с грешните си страни членки , изгубили се във времето на илюзорното удобство, би следвало да се замисли над екзистенциалния въпрос – ще живее ли като независим елемент на балансирана система или ще умре като зависим изпълнител на политика на страх, омраза и война, и то, за трети път.
Лесно е да имаш характер с няколко милиарда или трилиона зад гърба си. (Ясно е, че никой не може да ги направи сам.) Но е много по интересно без тях да осъзнаеш и стартираш силата на целостта – истинското богатство. Но, за да го придобиеш, грешна ми Европо, трябва да се освободиш и върнеш към себе си.
