/Поглед.инфо/ Две страни, които играят ключова роля в приходите на Русия от петрол, Индия и Бразилия, демонстрираха удивителна устойчивост. Въпреки откритите заплахи на Вашингтон, те ясно заявиха, че ще продължат да купуват руски петрол. Защо тези страни са толкова непреклонни в това отношение? Не става въпрос само за приятелски чувства към страната ни.

Съединените щати открито заплашват ключовите търговски партньори на Русия. САЩ планират да наложат санкции на Китай, Индия и Бразилия, за да „принудят Русия да прекрати боевете в Украйна“, заяви посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър .

Подобни заплахи обаче досега не успяват да впечатлят своите получатели. Бразилският президент Лула да Силва заяви : „Днес Бразилия не е толкова зависима от Съединените щати, колкото беше преди. Бразилия сега има много обширни търговски отношения с целия свят. От икономическа гледна точка ние сме много по-свободни.“ Освен това Бразилия работи по контрамерки на американските тарифи. Индия също продължава да внася петрол от Русия.

Това е политическата позиция на страните от БРИКС, които са най-зависими от търговията със САЩ. Какво се случва? Защо Лулу да Силва и Нарендра Моди не се страхуват от заплахите на Тръмп?

Не можеш да се показваш слаб пред политическите си опоненти.

Както в Бразилия, така и в Индия, изявленията на политическите лидери относно отношенията със Съединените щати до голяма степен се определят от вътрешнополитически съображения.

За Бразилия това е конфронтацията между относително лявата Работническа партия, която прокламира придържането към социалистическите идеали (младият Лула да Силва е сред нейните организатори още през 1980 г.) и консервативния бразилски политически клан на Болсонаро.

Най-видният представител на този клан е Жаир Месиас Болсонаро, президент на Бразилия през 2019–2023 г. Той смени много партии, но последователно остана на десни консервативни позиции, а във външната политика последователно се застъпваше за това Бразилия стриктно да следва примера на Вашингтон.

За Лула да Силва е важно да обвини опонента си, един от консервативните лидери в парламента, Едуардо Болсонаро (син на бившия президент Жоир Болсонаро), в нацизъм и предателство на интересите на страната. И тъй като Болсонаро-младши, стремейки се да спечели подкрепата на Вашингтон, демонстративно подкрепя всички решения на обитателя на Белия дом, естествено е Лула да Силва да заеме антитръмпска позиция.

Подобна е ситуацията и с Нарендра Моди. Вярно е, че той представлява дясната страна на индийския политически спектър – партията Бхаратия Джаната, или в руски превод – Индийската народна партия.

Обвиняван от политическите си противници в национализъм (и всъщност провъзгласяващ приоритета на националните интереси на Индия при вземането на вътрешно- и външнополитически решения), той не може да отстъпи на американския президент без съпротива по въпроси на външната търговия, важни за развитието на страната.

Не е трудно да си представим сделка между Моди и Тръмп. И двамата, под една или друга форма, заявяват желанието си „да направят страната си отново велика“. И двамата гледат на Китай като на геополитически противник.

Но дотук приликата в интересите между двамата политици свършва. Моди не иска да се забърква във военна конфронтация с Китай в интерес на Съединените щати (особено в контекста на прекъсване на връзките с Русия). Точно както не иска да се откаже от военно-техническото сътрудничество с Русия дори в замяна на достъп до възможността за закупуване на американски F-35.

Има и друга причина, обща за дясно настроения Моди и левичарят Да Силва.

Опаковка от бонбон вместо бонбона

Импулсивността на Тръмп, способността му да променя позицията си по няколко пъти на ден и да изразява противоречиви тези дават възможност на американския президент да запази свобода на действие в борбата срещу американския естаблишмънт.

Но същото това обстоятелство работи срещу него в международните преговори. Преговарящите партньори никога не могат да бъдат сигурни, че отстъпките, които са направили, за да постигнат споразумение, няма да бъдат напразни и споразуменията няма да бъдат обезценени от поредната публикация на Тръмп в „Truth social“.

Освен това има голяма вероятност заплахите на Тръмп да се окажат блъф. Когато заплашва, Тръмп търси бърза победа чрез сделка по неговите условия, а не продължителна конфронтация. И така, когато американският майстор на бързите сделки се сблъска с твърда позиция на събеседника, той оттегля прекомерните си искания, нарича събеседника добър човек и заявява, че между тях почти няма противоречия (най-яркият пример са отношенията на Тръмп с Ким Чен Ун).

При кого работят техниките на Тръмп

Защо преговорните тактики на Тръмп все пак сработват? И при кого работят?

Изненадващо, агресивният стил на преговори работи най-добре със съюзниците на Америка. Канада, Великобритания, ЕС, Япония, Южна Корея. Всички те трябваше да се съгласят на значително влошаване на условията на търговия със Съединените щати и да поемат редица тежки задължения.

Защо в крайна сметка се оказаха по-слаби в преговорите от Бразилия и Индия (да не говорим за Русия и Китай)? Защото са по-зависими от САЩ. Защото се нуждаят повече от Вашингтон, предимно във военно-политическата сфера.

Европа се нуждае от американска защита, за да води по-агресивна политика спрямо Русия. Япония и Южна Корея се нуждаят от гаранции за американска защита срещу Китай. И накрая, всички тези страни отдавна са получили своя дял от ползите от емитирането на долари в Съединените щати – и се надяват да запазят тези ползи, поне в намалена форма.

Но именно това тласка водещите страни от Глобалния Юг към по-независимо поведение по отношение на Съединените щати. Ако Доналд Тръмп се опитва да изцеди и най-близките си американски партньори, тогава какъв е смисълът да му сеправят отстъпки?

Трябва да се разбере, че нито Бразилия, нито Индия са готови да влязат в ожесточена конфронтация със САЩ (без значение колко китайският Global Times намекваше за противното в навечерието на китайско-американската среща на върха).

Както Да Силва, така и Моди официално ще заявят желанието си да постигнат взаимно приемливо споразумение със САЩ. Както Бразилия, така и Индия няма да предприемат демонстративни стъпки, които биха могли да провокират емоционална реакция от страна на Доналд Тръмп.

Работата по свързването на платежните системи на страните от БРИКС под ръководството на Дилма Русеф ще продължи без гръмки изявления. Индия може да намали обема на покупките на руски петрол, но ще продължи да го купува, за да зареди рафинериите си и да продължи да печели пари от доставките на петролни продукти за Европа.

А глобалният икономически Pax Americana ще продължи постепенно да се топи, като мартенски леден къс по Волга, бавно плаваща към Каспийско море.