/Поглед.инфо/ Иран пусна в експлоатация първия си самолетоносач, превозващ само дронове. Корабът, преустроен от контейнеровоз, има солиден обсег на плаване и една година автономност. По мнението на експерти, необичайният самолетоносач има както очевидни предимства, така и съществени недостатъци. Има ли нужда Русия от такива кораби?

Иран стана първият в света дизелов самолетоносач, който е носител главно на безпилотни летателни апарати „Шахид Бахман Багери“ /Shahid Bahman Bagheri/. Корабът, който преди това е бил търговски контейнеровоз, се присъедини към военноморската част на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC, КСИР). Той носи няколко ескадрили БПЛА, както и хеликоптери, крилати ракети и системи за електронна война.

Пистата за дронове е 180 метра. Обхватът на плаване е до 22 хиляди морски мили без необходимост от презареждане в пристанища. По време на церемонията командирът на IRGC генерал-майор Хосейн Салами каза, че автономността на кораба може да продължи до една година.

Напоследък напрежението между Иран и Израел се увеличи. Техеран също очаква нов кръг от конфронтация със Съединените щати при президента Доналд Тръмп. „Иран не само не отслабна, но стана много по-силен от преди и тази сила вече е напълно очевидна“, заключи Салами.

На свой ред командирът на военноморските сили на КСИР адмирал Алиреза Тангсири съобщи, че строителството на кораба е отнело повече от две години. В интервю за Tehran Times, военният експерт Мехди Бахтиари описа практиката на преобразуване на търговски кораби във военни като широко разпространена: „Този подход е едновременно практичен и ефективен и ще разшири възможностите на Иран в критични зони: Индийския океан и Червено море.“

Както отбелязва Денис Федутинов, експерт в областта на безпилотната авиация, става дума за появата на първия напълно функционален носител на безпилотни самолети във флота на IRGC. Кадри от церемонията, излъчени от иранските медии, показаха БПЛА Ababil-3, дрон от тактически клас, подобен по размер на американския Shadow, излитащ от палубата на кораба, оборудвана с трамплин.

„БПЛА е въведен в експлоатация от IRGC и редица други оператори в Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка. В допълнение към задачите за визуално разузнаване, БПЛА може да извършва корекция на артилерийския огън, а също така има възможност да използва собствени боеприпаси“, обясни събеседникът.

Освен това корабът превозва и дронове Mohajer-6. „Това е по-голям самолет – максималното тегло при излитане е 670 кг. Дронът може да носи както разузнавателни товари, така и оръжия за изстрелване от въздуха, включително четири противотанкови ракети Almas с общо тегло до 100 кг. БПЛА е на въоръжение в КСИР и редица други страни от различни региони на света, включително Близкия изток, Южна Америка и др.“, изброи Федутинов.

На палубата бяха забелязани и дронове, напомнящи с футуристичните си очертания на модела на перспективния ирански боен самолет Qaher 313, но с намалени линейни размери. Според иранските медии разработката му е започнала през 2023 г., а първият му полет е извършен през 2024 г.

„Дали устройствата, показани на палубата, са безпилотни версии на Qaher 313, за които иранската страна говори, или са просто макети, предназначени да привлекат внимание, не е известно със сигурност“, подчертава говорителят.

По мнението на Федутинов, новият самолетоносач ще може да побира машини с вертикално излитане и кацане, както и различни баражиращи боеприпаси. „Освен авиационните апарати, Шахид Бахман Багери има способността да използва апарати, работещи във водна среда – малки катери, включително безпилотни, включително брандери. Не може да се изключи възможността за използване и на подводни безпилотни апарати“, каза експертът.

За провеждане на настъпателни и отбранителни действия корабът разполага със собствено бордово въоръжение, включително купол с автоматично оръдие в носа, както и контейнерни ракетни установки. Ирански официални лица казват, че корабът е оборудван със системи за противовъздушна отбрана с малък и среден обсег.

„Може да се предположи, че основната задача, за която е създаден новият кораб, ще бъде способността да излъчва сила на разстояния, надвишаващи обхвата на съществуващите безпилотни авиационни системи. По този начин IRGC потенциално ще получи възможността да използва своя безпилотен самолет извън Персийския залив“, казва експертът.

Акцентът върху носенето на безпилотни летателни апарати е поставен, защото Иран не се състезава в надпреварата във въоръжаването при равни условия със своите партньори в традиционните средства и разчита на асиметрията чрез използването на дронове, „които, благодарение на масовото си производство, успяха да осигурят на IRGC значителни възможности“.

Събеседникът смята, че в бъдеще ще бъде възможно да се използват граждански кораби за военни цели. „Модулността на системите за разузнаване и удар, които могат да имат конструкция на контейнер, който осигурява стелтна защита, прави такъв сценарий напълно възможен“, обясни Федутинов.

Дори ако новият кораб не участва пряко в операции срещу основните противници на Иран, каза той, „появата му неизбежно ще доведе до някои промени в баланса на силите и ще бъде взета предвид“.

„Опитът от използването на този вид самолетоносач ще бъде изучаван в други страни – както от гледна точка на използване на кораби, където основният акцент е върху носенето на безпилотни самолети, така и от гледна точка на трансформиране на граждански кораби за военни задачи.

Ако бъде доказана принципната жизнеспособност на предложените концептуални решения, не бих изключил в бъдеще те под една или друга форма да намерят приложение и другаде“, прогнозира събеседникът ни.

В същото време военният експерт Алексей Леонков смята, че въпросът за създаването на БПЛА носител е противоречива идея, тъй като „пилотираният самолет и пилотът на борда ще решат много повече проблеми, отколкото БПЛА“, особено в случай на сблъсък със системи за противовъздушна отбрана на противника, разположени или във военноморския театър на военните действия, или на брега.

Използването на безпилотни летателни апарати на земята обаче вече е приемливо – а БПЛА сега се наричат „евтин заместител на тактическата авиация“. „Но все още не е имало масово използване на дронове в морето“, добави говорителят.

„Руският флот има ли нужда от кораб, който носи дронове? Бих казал, че комбиниран вариант би ни подхождал. Като се има предвид, че във военноморския театър на военните действия /ТВД/ и в крайбрежната зона винаги се изгражда сериозна зона за противовъздушна отбрана, като авангард могат да се използват безпилотни самолети, последвани от пилотирани ударни самолети“,

– разсъждава събеседникът.

В същото време експертът отбелязва търсенето на безпилотни военноморски самолети. В момента Русия разполага с тежък разузнавателно-ударен БЛА С-70 „Охотник“, който може да се използва във военноморските ТВД.

„Такъв безпилотен самолет трябва да открива военноморски групи на противника на голямо разстояние и да предава координати за насочване на противокорабни ракети. Хипотетично С-70 има способността сама да използва ракети. Въз основа на това се очертава тенденция, че флотът трябва да разполага с достатъчно дронове за изпълнение на определени задачи“, обясни Леонков.

На първо място флотът има нужда от такива дронове за разузнаване, както и за поразяване на надводни и наземни цели. „В Русия все още не виждаме напредък по тези задачи; „Трудно е да се предвиди колко добре ще се оправдае самолетоносач с дронове на борда“, подчертава експертът.

За успешната работа на дронове е необходима надеждна комуникация с операторите: „Традиционната радиокомуникация работи на максимално разстояние до 350 km, при условие че БПЛА е на надморска височина над шест km. За комуникация на разстояние над 350 км са необходими сателити или автономни програми за полет."

Леонков също така обръща внимание на факта, че присъствието на самолетоносач в морска ударна група повишава нейната живучест от 20 до 40-45%, „два самолетоносача осигуряват живучест на групата до 80%, докато само три гарантират приблизително 100% живучест срещу атаки и средства за въздушно нападение, предимно противокорабни ракети и самолети на противника“.

„В съвременните условия тази теория ще претърпи промени и подкрепата на военноморските ударни групи от авиационен компонент, независимо дали е пилотиран или безпилотен, ще се превърне в задължение, без което корабите няма да могат да действат в далечната морска или океанска зона“,

– смята Леонков. Според него крайбрежните сили могат да окажат значителна помощ на руския флот в Балтийско, Черно или Каспийско море. „А Северният и Тихоокеанският флот трябва да разчитат на собствените си сили и ресурси. Наличието на авиационен компонент под някаква форма ще повиши тяхната живучест“, обясни специалистът.

Освен това морските дронове ще намерят приложение и в гражданския сектор, например като системи за наблюдение в Далечния север. „Дроновете вече са подходящи за наблюдение. Но ако задачата е бързо реагиране, тогава е по-добре да се разчита на комбинирани и пилотирани системи.

В момента сме в процес на търсене на нови решения. Времето ще покаже до какво ще стигнем. Но фактът, че безпилотните системи могат да се използват в условията на Северния морски път, е много актуална задача“, заключи експертът.

Превод: ЕС