/Поглед.инфо/ Техеран най-накрая даде начало на преговорите, насочени към предоговаряне на „ядрената сделка“, погребана при Тръмп. Такива различни страни като Русия, САЩ и Китай единодушно призовават иранците да направят това, а предстоящите консултации във Виена обещават да се превърнат в едно от най-важните политически събития на планетата. Тази сделка е изгодна за Москва в момента, а пък Вашингтон ще трябва да плати за нея.

Иранското правителство ще възобнови преговорите по СВПД (Съвместен всеобхватен план за действие, известен още като "Ядрената сделка"), заяви представителят на външното министерство на Ислямската република във Виена Саид Хатибзаде. И тук си струва да оценим тона на дипломата: „Ще се опитаме, ако е възможно, да не забавим този процес и за минута“.

Преди това процесът вървеше бавно: периодът на „силни забавяния“ може да се отчете поне от встъпването в длъжност на Джо Байдън (тоест от 20 януари). Но през последните дни всичко закипя около иранския въпрос - контактите се водеха между различни страни и на различни нива. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси току-що се завърна от Техеран, а от 7 до 10 септември специалният пратеник на САЩ Робърт Мали участва в консултации в Москва и Париж.

Техеран беше убеден от всички страни да се върне на масата за преговори в австрийската столица (където се намира централата на МААЕ, това е традиционна платформа за срещи от този вид). Постоянният представител на Русия при международни организации във Виена Михаил Улянов призова за това ден по-рано. А преди три дни държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че Техеран трябва да побърза, тъй като скоро всички ползи от сделката ще бъдат загубени за него.

Иранското ръководство обаче даде да се разбере, че няма намерение да бърза. В началото на август президентът беше сменен в страната, а в края на лятото, а също и за първи път от осем години, външният министър. Новият ръководител на отдела Хосеин Амир-Абдолахиян заяви в едно от първите си интервюта, че ще минат поне няколко месеца, преди новата администрация да се занимава дори с планирането на преговори. Оттогава изминаха две седмици - и ето ви: „Няма да забавим процеса дори за минута“. Подобна спешност обикновено означава, че страните са се договорили за нещо или, казано вулгарно, някой е „прегънал “ някого. Но кой и кого?

Прието е да се смята, че процесът е възпрепятстван от иранската страна и логиката на забавянето е следната: колкото по-голям е напредъкът в обогатяването на уран, толкова по-силни са преговорните позиции. През август МААЕ потвърди, че в Ислямската република е произведен обогатен до 20% уранов метал.

Ако погледнете нещата по този начин, се оказва, че Техеран се е „прегънал“. Но това е в очевидно противоречие с логиката на смяната на изпълнителната власт в Иран. Мястото на умерените политици и привържениците на диалога със Запада (като бившият президент Хасан Роухани, така и бившият външен министър Мохамад Джавад Зариф) бяха заети от много по-безкомпромисни консерватори, които се противопоставят на САЩ като "световен шейтан”, а въпросът не е свързан единствено с политика и идеология, но и с религиозни убеждения.

Следователно най -вероятно Съединените щати все пак са се „прегънали“. Искам да кажа, те дадоха ясно да се разбере на иранците, че споразумението може да бъде преразгледано в тяхна полза, независимо дали се отнася до рамката на ядрената програма или икономическите предпочитания. Същият Хатибзаде, който сега не иска да се колебае нито минута, категорично предупреди, че иранците няма да поемат никакви нови задължения, които надхвърлят условията на предишното споразумение.

В същото време не може да се каже, че иранците всъщност нямат нужда от тази сделка - те наистина се нуждаят от нея. Ислямската република е изчерпала възможностите си да развива своята икономика и да повишава стандарта на живот на населението в режим на строги санкции. В края на 2019-2020 г. това доведе до масови безредици и широко разпространени демонстрации на силите, противопоставящи се на режима на аятоласите.

Аятоласите осъзнаха, че нещо трябва да се промени много преди тези събития. Всъщност това е причината поддръжникът на диалога Роухани да стане президент, а Зариф, който е специализиран в американския регион, да стане шеф на външното министерство. Изборите за изпълнителна власт (върховната власт е на аятоласите) в Иран обикновено са конкурентни, но рахбарът (главен аятолах) Хаменей има достатъчно лостове и ресурси, за да осигури избора на когото сметне за най -полезен.

Дуетът Роухани-Зариф постигна сключването на СВПД с т. нар. Група 5 + 1, където петимата са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, а единият е Германия. Техеран се съгласи да обогатява уран само до определено ниво и под строгия контрол на МААЕ, докато 5 + 1 се съгласи да отмени някои от санкциите и да помогне по някакъв начин на иранската икономика. Обявен е за едно от най-важните политически събития на 2015 г.

Но тогава Доналд Тръмп се намеси и обърка нещата. Докато подкрепяше дясното правителство на Нетаняху в Израел, Вашингтон се отказа от сделката и поиска да я предоговори при много по-тежки условия за Техеран. Това беше неприемливо за аятоласите.

До този момент дори срокът, измерен с първоначалната сделка, е изтекъл, така че Иран не дължи нищо на никого. Гроси в Техеран се договори единствено за поддръжката на камери, поставени на ядрените съоръжения, но не и записите от тях ще бъдат достъпни за инспекторите, но това сега изглежда като успех.

Грубо казано, Иран подготвя нещо, което може да се превърне в ядрена бомба, тактиката на Роухани и Зариф беше призната от аятоласите за несъстоятелна - президентските избори лесно бяха спечелени от консервативния религиозен лидер Ибрахим Раиси, а консерваторите си мислят, че когато получат ядрена бомба, тогава наистина ще бъдат уважавани.

Но сега същите тези хора са готови за незабавни преговори. Очевидно ние не знаем нещо - нито за критичното състояние на иранската икономика, нито за щедростта на обещанията на американската страна, която е по-заинтересована от другите да възстанови сделката.

Първо, на фона на болезнените външнополитически поражения, администрацията на Байдън се нуждае от някакви външнополитически пробиви. Повторното сключване на СВПД в този смисъл идва на ум, тъй като сделката беше успех на администрацията, където Байдън беше вицепрезидент, а демаршът на Тръмп беше порицан от него с обещание да се върне всичко обратно след победата на изборите.

Второ, икономическата политика на Байдън се доведе в инфлация, докато екологичната политика доведе до намаляване на производството на петрол. Сега САЩ са силно заинтересовани от спад в цените на суровината, а възраждането на СВПД също ще има такъв ефект - след отмяната на санкциите, иранските въглеводороди ще навлязат на общия пазар, а иранците най -вероятно ще преминат към дъмпинг.

Белият дом се опита да реши този въпрос чрез искане до Саудитска Арабия за увеличаване на добива на петрол, но саудитците отказаха. Между другото, фактът, че при демократите отношенията между Вашингтон и Рияд са се охладили, е друг фактор, който работи за предоговаряне на СВПД. И също така смяната на властта във втория най-лош враг на Иран в региона - Израел: много по -умереното правителство на Нафтали Бенет се съгласи с американците относно гаранциите за сигурност и, както се изразиха медиите в началото на септември, не възразява срещу сделка с Иран при определени условия (Нетаняху беше против сключването ѝ при каквито и да било).

Колко ще бъде възможно да се договорим в крайна сметка (и дали изобщо ще се получи) - ще разберем по-късно, но все пак по-бързо, отколкото изглеждаше доскоро. Ако САЩ обещаят Иран повече от това, което беше преди Тръмп, и двете страни - американските демократи и иранските консерватори - биха могли да се обявят за победители. Това съгласуване предопределя резултата от преговорите по-добре от идеологическите възгледи на техните участници.

Що се отнася до Русия, от гледна точка на нейните интереси, най -добре е да предоговорим иранската сделка точно сега. Колкото и странно да изглежда, все пак не се нуждаем от твърде скъп петрол - той носи повече вреда, отколкото полза. А консервативните нагласи на Раиси са гаранция, че отношенията между Техеран и Запада няма да се затоплят прекалено много.

Промяната в изпълнителната власт на Ислямска република е, наред с други неща, рестартиране на руско-иранските отношения. Те са в много отношения конструктивни, на места приятелски настроени, но по време на периода Роухани-Зариф те бяха доста разтърсени от практически разногласия относно Сирия. И в последно време Зариф напълно „се отпусна “ - той обвини Москва, че тайно е възпрепятствала сключването на СВПД (тъй като тогава петролът беше по-евтин, а конфликтът със Запада беше по-тежък), след което последваха скандали с руски дипломати като гръм от ясно небе.

Нова страница в тези отношения ще бъде отворена в Душанбе, където след няколко дни ще се събере Съветът на държавните ръководители на ШОС. Очаква се там официално да започне процедурата за приемане на Иран в организацията, а руският президент Владимир Путин ще се срещне лично с Ибрахим Раиси - точно когато иранската ядрена програма отново се превръща в една от основните теми на международната политика.

Превод: В. Сергеев